> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Сутрин - URL: https://yovko.net/sutrin/ - Published: 2012-04-04T08:30:46.000Z - Updated: 2018-05-30T09:41:16.000Z - Author: Йовко Ламбрев - Tags: Откровения, Удоволствия, Секс > „…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she welcomes… she invites… she obsesses me” > “in the shadows, this is where she hides her mystery, her secrets, her desires… and maybe… her truth…” Сутрин е… но през лятото слънцето се вдига бързо и рано затопля всичко наоколо… блести закачливо по повърхността на морето и те гали навсякъде. Ще му помогна да те събуди, защото има дни, в които да сънуваш наяве е по-красиво. И по-истинско. И можем да сънуваме заедно. Не вярваше, че наистина ще сглобя истинско легло с балдахин в средата на този пуст плаж, нали? С малка етажерка за книги до него. Не вярваше, че ще те донеса на ръце до тук, а морския бриз ще вее воалите около нас, в опит да открие на морето, колко прелестна си, облечена само в голотата си и обожанието ми. Не вярваше, че не се отказвам да сбъдвам мечти и да преплитам своите с твоите?… Мога да те докосвам като бриз. С онази прелитаща топлина, която дори най-фините фибри на кожата ти едва долавят, но някаква магия ги кара да настръхват, а ти чувстваш как тази топлина се разлива по теб и засенчва слънчевата. Завихря се, трепти и бушува под повърхността на кожата ти, изгаря те отвътре… и е способна да изпепели и двама ни… Мога да те докосвам като вятър. Пулсиращо, бушуващо и бурно. Да скъсам воалите на балдахина и да ги отвея далеч навътре в морето… като откъснати ангелски криле, които не заслужаваме, заради греховната ни ненаситност… Мога да те прегръщам като морето. Навсякъде. Нежно. И безкрайно… Да те нося на повърхността на вълните си и да те обливам с ласките си… Но няма да съм бриз, нито море, нито вятър. Защото съм тук и съм себе си. И моите длани ще парят по твоята кожа, а устните ми ще татуират музика по тялото ти. Ръцете ти ще ме прегръщат и разкъсват едновременно. Въздухът ще се скрие под пясъка и ще свисти наоколо като в пустинна буря, морето ще се стъписа от звуците, а светлината ще се свие на топка и ще избухва в заря пред невиждащите ни нищо очи. Устните ни ще се напукат толкова, че ще сме готови да се изпием взаимно, за да утолим жаждата си… за докосване, чувстване и сбъдване… И, въпреки това, въпреки всичко, нито твоето, нито моето удоволствие ще е съвършено, докато освен тялото си, не разтвориш и душата си… за мен… където… да прокървя и да оставя своята… Не за да те обсебя, а за да те топля… за да те държа на ръба на онова другото, пърхащо, оргазмено усещане, което те изпълва отвътре… всеки ден… Което не е импулс, а нирвана… Което не е клетка, а най-вълшебното освобождение… да бъдеш себе си… Обичана. Желана. Истински и безгранично. Без условия. Само това ще осъществи теб, ще осмисли мен и ще ни сбъдне… взаимно и истински… Сутрин е… С аромат на капучино, море и обичане… Събуди се…