Светкавицата

Светкавицата

Светкавицата в никакъв случай не е само “патерицата”, която фотографите използват при недостиг на светлина. Светкавицата може да бъде и творчески инструмент с безгранични възможности, ако бъде използвана с въображение и разбира се опит.

Повечето съвременни огледално-рефлексни камери могат да се използват или с вградените им светкавици или с допълнителни външни светкавици. Всъщност дори вградените са с впечатляващи характеристики. Например тази на Nikon F65, която се захранва от батериите на тялото, покрива зрителен ъгъл, съответстващ на широкоъгълен обектив с фокусно разстояние 28mm и има максимален обсег 4,3 метра, при бленда f2,8 и светлочувствителност ISO100. Ако използваме филм с ISO400 това удвоява обсега и до 8,5m.

Популярната светкавица SB-28 на Nikon, която е външен аксесоар и може да се захранва от различни източници на напрежение, притежава zoom-глава, която се регулира в диапазона 24-85mm. При снимане върху лента с ISO100 и бленда f2.8 тази светкавица покрива от 11 до 18 метра.

Последните i-TTL светкавици SB-600 и SB-800 са със глави 24-85 и 24-105, които обаче може да се разшири до 14mm, с вграден wide-адаптер. Те са предназначени основно за новите цифрови тела на Nikon. Обсегът на SB-600 светкавицата е 30m при ISO100 и 42m при ISO200 при 35mm. SB-800 е с малко по-добри параметри.

Ако използвате тяло на Canon потърсете модели 420EX или 430EX – те са подобни на гореописаните.

Как работи светкавицата? В момента, в който натиснете бутона за да направите снимка, високо-волтажен импулс пали инертния газ, с който е пълно стъкленото балонче на светкавицата. Този газ обикновено е хелий, неон или аргон. Той произвежда изключително кратък светлинен импулс с продължителност част от секундата. Интересното при снимане със светкавица (и при липса на друга силна светлина) е, че продължителността на този светлинен импулс на практика контролира и времето за експониране – т.е. като затвор. В резултат, когато използваме светкавица имаме много точен ориентир за край на експозицията, а именно края на импулса.

Добре, ако продължителността на светлинния изстрел на светкавицата контролира и времето за експозиция, тогава за какво ни са затвора и пръстена на блендата? С апертурния пръстен контролираме обсега на светкавицата като разстояние до обекта. По-отворената бленда означава по-голям обхват на светкавицата, а по-затворената скъсява дистанцията. Посредством блендата и скоростта на затвора може да се контролира експонирането на околното осветление. В градски нощни сцени, например, използването на свита бленда и бърза скорост на затвора (над 1/90s) на практика ще игнорира околното осветление. Обектът ще е осветен от светкавицата и ще стои сякаш на черен фон. По-отворена бленда и по-бавен затвор ще позволят на филма или цифровия сензор да уловят повече от околното осветление. Обектът отново ще е осветен от светкавицата, но и по-ярките светлини наоколо също ще бъдат видими.

Ако използваме твърде бавен затвор или пък околната светлина е относително силна, то около движещите се обекти ще се появят размазани призрачни изображения заедно с ярко-осветените от светкавицата предмети, които ще са на фокус. Това дали не ви дава идеи за креативни фотографии в тъмното? Бързо замахване с ръка в момента на снимката от вашия модел, например, ще доведе до това, че филмът или матрицата няма да могат да “видят” ръката му и на снимката той ще изглежда без нея.

В различните автоматични режими обикновено нямате никакви възможности да контролирате светкавицата, което ги прави безинтересни. В режим на приоритет на блендата можете да контролирате апертурата на обектива, а при приоритет на затвора скоростта му, съответно и количеството от околна светлина на снимката. Единствено в режим на ръчни настройки можете да използвате максималните възможности на светкавицата.

След произведен импулс всяка светкавица има пасивно време за презареждане, през което не може да бъде използвана. Това време за различните модели е от почти пренебрежимо, до десетина и повече секунди и зависи от консумирания заряд енергия при предходната снимка, което пък от своя страна зависи от настройките на бленда и затвор, от светлочувствителността на филма или сензора, от разстоянието до обекта, настройките на zoom-главата на светкавицата и състоянието на батериите, разбира се.

Важно свойство на светлината, произвеждана от светкавиците е, че тя е максимално близка по цвят до дневната светлина. Това е важно, защото означава, че с нормалните филми за дневна светлина може да се използва без допълнителни филтри и тревоги. Съвремените цифрови тела е възможно да забелязват минимална разлика в настройките за баланс на белия цвят – например за Nikon D70s дневна светлина означава цветна температура от около 5200К, докато тази произвеждана от светкавица се оценява като 5400К.

Светкавицата е и добър коригиращ светлината инструмент, например при портретната фотография, когато със запълваща светкавица, могат да бъдат неутрализирани неприятни сенки под очите, носа и брадичката на модела.

Добре е да изберете светкавица, препоръчвана от производителя на камерата ви. Официалният вносител на Nikon е фирма Профайлд ООД, а за Canon, потърсете Канон-България. Различните светкавици от трети производители като Sigma, Metz, Unomat и други понякога предлагат по-добро съотношение цена-качество, но съвместимостта не винаги е пълна. Съобразете това с вашия модел камера.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България