Кунторов ЕООД

От известно време се опитвам да си купя раница, в която да мога да сложа както лаптопа си, така и едно-две фотографски тела с няколко обектива, защото от известно време ходя с две чанти (раничка за лаптоп и фотографска чанта), което е хипер неудобно (дори с кола).

За жалост в БГ това явно се счита за глезотия и екзотика (а и кретените, които като мен държат в някои случаи да си носят почти всичката техника на гърба очевидно не са многобройни) и такива модели просто няма, с малки изключения. В Технополис се продава един смешен модел на CaseLogic, при това неоправдано скъп за възможността едва да напъхаш лаптоп и едва има място за едно тяло и два обектива, а малката ми фотографска чанта побира три от които единия 200mm.

Lowepro, Tamrac и Delsey примерно имат такива модели, но аз си харесах Lowepro CompuTrekker AW. Чудесен модел, побиращ голям лаптоп, две тела, дори три с малко въображение и до 7-8 обектива, като джобчетата за обективи са чудесни и за мишка, захранване за мобилен телефон, зарядно за батерии и т.н. Раницата е с AllWeather покритие и т.нар. доживотна гаранция. Малко е скъпа, но предвид техниката вътре, винаги съм си мислел, че човек трябва да избере възможно най-доброто за да я опази от случайни травми. Всъщност никак не е скъпа като се има наум колко е функционална, а се оказа и по-евтина от смешния CaseLogic. Заделих парите и се започнаха мъките… Lowepro се продава на много места в София, но този модел го няма, нито по-големия AW Plus.

Навсякъде ми разказват легенди и приказки от хиляда и една нощ – вносителя се смени, каталога ще го сменят и този модел вече не се произвежда, имахме го (май), но свърши – проверете пак след месец… и какво ли още не… Хубаво ама аз нали живея в интернет – на сайта на Lowepro този модел не само, че си стои непокътнат, нито каталога се сменя, ами на всичко отгоре се продава като топъл хляб в нормалните страни. След почти двумесечни усилия се видях в чудо и мислейки кой да накарам да ми донесе това от чужбина или пък да си го поръчам online реших да направя последно усилие, писах във фото-форума, питах насам-натам и при една разходка до фото-ъгъла в Централни хали за да видя едни обективи, се шматках безцелно по Графа за да убия малко време, защото подранявах за една среща в Интернет общество в събота. Минавайки покрай Orange забелязах едно компютърно магазинче с емблема на Nikon на вратата и влязох.

Бях чувал преди за това магазинче на Кунторов ЕООД, но досега не бях направил асоциация точно къде е – имаше доста Nikon-ски неща, обективи, тела, светкавици – попитах за няколко неща и междувременно подхвърлих и за такава раница, споменавайки модела. В магазина имаше и онзи CaseLogic и по-малки модели на Lowepro. Човекът в магазина ми каза, че ако го има този модел в каталога ще ми го достави – намерих му го – почти вече знам на коя страница е – толкова пъти го бях разлиствал. Разказах му и че всички ми разказват легенди, но никой не е успял да ми го достави досега. Той погледна в едно листче и каза, че на 20 септември в склада на вносителя имало 5 или 7 от този модел и е абсурд да се продадът за десет дни. Даде ми телефона си, поиска и моя визитка, с обещанието, че в понеделник не е на работа, но във вторник да му звънна за да ми каже дали ще може да я достави.

Днес беше вторник, смятах да звънна след 10 да не би да не са отворили преди това, но в 9:45 мобилният ми телефон звънна докато с едно такси пътувах към клиент и човекът от магазина ми каза, че обектива, за който питах в момента не е наличен, но другата седмица ще мога да го получа, а раницата е ОК и ако я искам е моя. Помолих да я получа днес ако е възможно, защото утре ще пътувам извън София и той обеща да ми звънне след малко. Пет минути по-късно ми каза, че до четири-пет часа следобед ще е при тях – попитах до кога работят – до осем беше отговорът, което бе чудесно, защото можех да отида след работа към 18:30. Каза, че ще отида след 18:30, а той обеща да ми звънне пак когато раницата е там.

Около 17:00 ме потърси колежката му и ми каза, че раницата е при тях и мога да си я получа, когато искам. Успях да стигна при тях в 19:30, пробягвайки през две срещи – точно този модел, който познавах от картинките – съвсем същия. Доставка за един работен ден, с три уточняващи разговора към мобилния ми телефон, които спокойно можеше и да си спестят, но въпреки това не го направиха, с което ме спечелиха forever. А цели два месеца всички други търговци на Lowepro се чешеха зад ушите как да ме излъжат, че не могат да доставят друго, освен това, което е на рафтовете им и си мислят, че точно то трябва да се продава.

Колко малко е нужно да впечатлиш клиента си – малко внимание. Разбира се, че си поръчах обектива, който търся отново от тях, нищо че ще чакам още седмица. При това съвсем не ме интересува дали и къде мога да го намеря с десет, петнайсет или двадесет лева по-евтино. Понякога това е последното, което има значение.

Много благодаря!

Честито!

Докато убеждаваше всички, че продължението на договорът с Майкрософт ще бъде решение на това правителство, всъщност министър Калчев трябва да е знаел, че вече го е бил подновил още през септември миналата година, според днешният отговор на новият министър на ДА Николай Василев пред Парламента:

http://portal.bg/news.php?cat=main&read=20051609002

Новият договор бил за $22 млн. долара!!

На острова и наоколо…

Дискусията на острова започна с CC-лепенки, които вече бяха използвани в една друга спонтанна и непринудена акция по освобождаване на разни предмети. Аз си залепих една на лаптопа, това разбира се съвсем не означава, че достъп до него може да имат хора, които нямат парола ;-)

DSC_0242

Странно защо всяко мъжко подсъзнание като види тези лепенки и веднага прави някакви асоциации, граничещи с надежда да ги открие залепени на някоя девойка. И този път някой изпусна тази идея във въздуха…

В паузата някои поплуваха отново преди вечеря, а други накацахме за отдих по скалите около брега…

nu20

nu18

Нали вече казах, че островът предразполага към самовглъбения…

nu19

Лодката в морето се казваше Поли, точно като сервитьорката в Чичовци, където вечеряхме предната нощ в Бургас. Tя положи началото на тридневното изследване на красотата на бургазлийките. Kрасотата на въпросната девойка нямаше как да не дефинираме като такава, дето те кара да настръхнеш…

nu21

След вечеря точно преди да продължим с втората част започна бурята, беше психария, пострадаха палатките, въпреки, че гледки като тази, с палатка вътре в стаята, съществуваха и преди дъжда…

nu10

А това е един от най-ранобудните участници в конференцията на следващата сутрин – млад, красив и очарователно заоблен мъж в разцвета на силите си, но не – не Карлсон, който живее на покрива, а човекът X или човекът GNOME – Сашо Шопов…

Сашо Шопов

След закуска трябваше да изчакаме отново лодката на Душан, като той ни зарадва, че няма да ходи до Бургас, а до Крайморие, където трябвало да скачаме във водата, заедно с компютрите и багажа, защото там нямало кей. Трябваше да останем малко на плажа, където пък попаднахме между две полуголи двойчета от Македония по монокини, която гледка накара Пейо да припадне на пясъка и да гледа с широко отворени очи слънцето докато му мине. Не беше лоша гледката – няма спор, но леко надясно и по-напред също имаше нещо, което определено потвърждава безпогрешността на правилото, че на плаж трябва да се ходи с по-голям (теле)… обектив…

Ето още малко снимки от острова и Net_User_3:

To Vote or Not to Vote

Most Westerners find Bulgarians exotic – but they often don’t realize that the consciousness of being exotic is painful. As a result of the international isolation during the Communist period, Bulgarians are as interested in and informed about the rest of the world as the world knows little about them. And if a Westerner who has never been to Bulgaria has scarce, if any, knowledge about Bulgarians, the stereotypes are usually negative: spiritless gray crowds or brainwashed peasants with souls destroyed by Communism, or nationalists obsessed with revenge for wars lost generations ago.

While the problems of the past are more complicated than people from Western countries can understand, there is an equally simple consensus on the Bulgarian national aspiration today: Bulgaria wants to be a „normal“ nation among European nations.

Wants but it can’t… The real example is last Bulgaria’s Local Elections… The pre-elections campain was dully, candidates – silly, voters – dumb…

The main Bulgarian problem is the growing numb in the society. Democracy means activity… not numb… And there is no such question as to vote or not… There are too many mistakes from the past elections and this mistakes has to be fixed first by the same voters. It’s easy to belive in ex-kings but it’s harder to stand…

I cannot see a society here in Bulgaria. Where is the feeling for a team or a group? Where?…

If we don’t want to live in country with corrupt police force, bloated bureaucracy, both of which are intertwined with organised crime we are the guys who can change it together – voters or not. While other Eastern-bloc countries, such as the Czech Republic, Polland or Hungary, have stormed ahead economically, we languish in corruption, backwardness and stalled reforms.

The right question is to want or not to… live here…