Кога?

Няма да е нито много скоро, нито много бързо, нито много лесно.

Това изречение е по-важно за проумяване от „Съединението прави силата“ или други разни фрази. По-важно е заради нагласата и очакванията към всичко. Към всяко нещо, което изисква своето време за да се случи, изстрада или отвоюва.

Не, няма да пиша за съдебната реформа, макар че това е повода. Тя не е от моята сфера на експертност, а е крайно време да спрем да бъдем специалисти по всичко (особено някои блогъри). Вместо това ще препратя към текста на Даниел Смилов от вчера.

Друго е нещото, което ми прави впечатление – а именно емоциите и детинската наивност, че с едно усилие, с един ход, и не по-късно от утре, ще се реши генерално някакъв проблем. Особено такъв, който се е загнездил около нас от години. Наивността е типична за непораснали деца и явно и за общества в детинска възраст на своето гражданско развитие.

Продължение

#160от240 и #оставка

Днес, тази част от България, която иска да промени съдбата си, отново ще излезе на протест – този път пред Съдебната палата – за да защити ценности, които са базисни за една съвременна европейска държава. Протест, който ще поиска #оставка от опозорения (и опозоряващия се почти ежедневно) главен прокурор и ще подкрепи идеите за реформа в съдебната система.

Отново е време разделно! И точно сега е този момент, в който безразличието не върши работа. Нито свиването на рамене. Защото от правосъдието започва всичко. А то е превзето на абордаж от шепа хора с малки души, част от същия октопод, опипалачил медии, държавност, бизнес… всичко.

Някое и друго пипало беше отрязано, но туловището на октопода е почти непокътнато. Статуквото не се дава лесно и единствено срещу общи и упорити усилия няма никакъв шанс. Затова те – усилията са оправдани и си струват. И резултатите, дори малки, са видими.

Напоследък България наистина става все по-европейска държава и все по-зряло общество. И именно тези демонстрации в подкрепа на реформите и промените го доказват.

Затова бъдете днес – 14 юли, в 18:30ч. пред Съдебната палата в София. И заради тези от нас, които сме далеч от София.

#оставка #160от240

Прах

Имам един приятел, с който споделяме едни и същи пролетни алергии. Едно време аз бях по-тежкият случай, напоследък той е много по-тъжната гледка. През зимата неговото семейство се топли на дърва. Той казва, че няма по-хубава топлина от тази, която отдават дървата. Вероятно е така. Когато имам възможност да отседна в хотел с камина или на гости на приятели в някоя вила, оценявам удоволствието от живия огън в стаята.

Но… къде е връзката между алергиите и дървата? За съжаление доста пряка. И не само дървата, а и въглищата или нафтата, които за жалост все още много хора продължават за използват за отопление през зимата. Не – не само за едно или друго барбекю или купон край камината, а цял сезон, който в България не е много кратък. В резултат на това, във въздуха който дишаме, витаят така наречените фини прахови частици (ФПЧ), които са сред обичайните заподозрени за астма, алергии и дори рак. И не – този път основният виновник изненадващо не е индустрията – ние сме – тези, които се топлят на дърва и въглища, автомобилите ни – особено старите, особено дизеловите и тези без катализатори. Битовото отопление е виновно за 59% от ФПЧ във въздуха, който дишаме в България. Ако не ви се чете много по темата, прочетете поне тази статия – достатъчно кратка и актуална е.

Преди по-малко от месец някак тихо, покрай паметника със светещи очи и гръцката криза, мина новината, че ЕК ще заведе дело срещу България заради трайно мръсния въздух у нас. И за съжаление основното, което се акцентираше в тези новини бе, че евентуално ни чакат солени глоби или пък „успокоението“, че ще ни съдят заедно с Белгия. В интерес на истината проблемът е общоевропейски и повече от дузина европейски държави са с процедури за нарушения, но това съвсем не е успокояващо, още повече, че Белгия определно далеч по-безболезнено от нас ще преглътне глобите.

Продължение

Безпартиен

До г-н Вили Лилков
Председател на ДСБ – София

Уважаеми г-н Лилков,

С вас се познаваме бегло и сме разменяли едва няколко реплики на живо.

Когато България започна своя демократичен преход, още нямах право да гласувам, но агитирах родителите, близките и познатите си да подкрепят “синята идея”. И до днес около всички избори правя същото, независимо коя е актуалната реинкарнация на тази идея. Защото тя за мен е много повече от цвят или партийна абревиатура. Това е идеята за една различна, прогресивна и модерна България, която безусловно стои зад своята принадлежност към Европа и ценностите на демокрацията. Това е съкровената ми представа за моята България.

Аз (поне в моята организация) съм един от малкото т.нар. “млади” членове на ДСБ и ви пиша, защото съм и от хората, които проследиха и ценят искрено усилията и инициативите ви за София. Иронията в кавичките от предходното изречение е, че вече съм на 41, и една от болките ми е, че не виждам много по-млади хора около мен по събиранията ни, но за това малко по-долу.

Аз съм от хората, които помагат тихо. Нямам необходимостта да чувам името си от трибуната или да добавям различни роли към него, които да му придават тежест. Обичам да казвам, че съм простосмъртен член на ДСБ, когато убеждавам приятели да гласуват. Нямам никакви амбиции за друго. И до сряда това звучеше скромно, но с гордост. Вече не. А причината е вашата позиция за “София Прайд”.

Не ме разбирайте погрешно – не отричам правото ви да имате каквато и да е позиция и да я споделяте публично. Това е цел и на хората, за които “София Прайд” е начин да декларират именно това – позицията си. Вие изразявате вашата публично и чрез медиите, а искате от тях да демонстрират “дискретно”. Няма начин да съм по-несъгласен с вас.

“София Прайд” не е моята битка, макар да съм граждански активен човек с позиции по много теми, които съм припознал за свои по една или друга причина. Но вашето изказване ме накара да настръхна. Защото нека ви припомня, че със сходни призиви да си демонстрираме ненатрапчиво, статуквото на #КОЙ се опитваше да неглижира най-масовите и продължителни демократични протести за промяна на България допреди само няколко броени месеци. Не мога да преглътна, че сега чувам подобни думи от вас. И не само това – не мога да приема, че вие се присъединявате към пригласящия хор на ДС-ченгеджийницата от т.нар. Българска православна църква, очевидно неслучайно наредените медийни изяви против темата и звучите не много по-различно от последовател на Атака и ПФ.

Не – не съм се объркал. Наясно съм, че ДСБ е дясна и консервативна партия, но живеем в 21 век и дясно и консервативно отдавна не означава да гледаме под чаршафите си. А проблемът е сериозен, защото България има нужда от усилията на всички, за да прекрачи през времето. А не от поредните разделителни линии и етикети, с което наливате вода в мелницата на тези, които искат в родината ни да няма усещане за общност и заедност. Демонстрацията не е цел на “София Прайд”, а средство за привличане на вниманието върху проблем, който съществува и няма как да се реши от само себе си, докато се правим, че не го забелязваме. Това е проблем, свързан с изолацията на част от нашето общество, която е пренебрегвана, сочена с пръст и съответно живее с тревога и усещане за непълноценност. Каква е ползата за обществото ни тези хора да се чувстват подтиснати? Или нямаме нужда от техния професионален и интелектуален потенциал, че ги съветвате да си живеят и демонстрират в “своите среди”?

Сега сякаш разбирам защо идеята за гражданска версия на “Реформаторски блок” не се получи. Защото липсват достатъчно еволюирали в своето личностно развитие лидери, които да предпочетат и припознаят силата на гражданската енергия пред напоените с минало политически координатни системи. Предпочетохме късогледо да се убеждаваме взаимно в значимостта на политическите компромиси в краткосрочен план, уютно затворени сред етикетите на “дясното”. И широко да затваряме очи пред проблема с политическите франкещайновци – някои от които дори са лидери на почти всичките ни партньорски партии и коалиционни партньори.

Как да продължа да бъда част от организация и да убеждавам околните си да доверят на нея надеждата за промяна на България, когато тя се представлява от хора, които не успяват да реформират собствените си закостенели представи?

Дълбоко разочарован съм. И щом трябва да избирам, то вашата среда повече не е моята среда, г-н Лилков. И съжалявам да го кажа, но вие дефинирахте границата. За мен остава единствено избора да остана несъгласен с вас. Разбиранията ми очевидно са твърде либерални за ДСБ и с това писмо искам да декларирам, че напускам партията. Предпочитам да хабя енергия за проекти, в които участието ми има смисъл и полезност. И където хората ценят човешкия потенциал и качества, без да градят стени и лепят етикети. Където “организационният живот” не се изчерпва с квартални събрания с хора, които са се събрали да се наговорят. Където са открили Интернет и го използват. Където разпознават капацитета на собствените си членове и симпатизанти и го насочват към нещо по-полезно и смислено от това да раздават хартиени листовки. И най-важното, където припознават проблемите на обществото и търсят решения за тях, а не ги неглижират и замитат в ъгъла.

В ДСБ и РБ няма да дойдат млади, модерни и нови хора, ако нещо спешно не се промени. Или ще избягат през глава, което е по-лошо.

Още не знам дали ще загубите моя глас. Вероятно ще продължа да гласувам за ДСБ и РБ, въпреки всичко. Но със сигурност загубихте много повече – някаква част от няколко десетки гласа на мои близки, приятели и роднини, които понякога се колебаят и аз се стараех да разсейвам колебанията им. Загубихте ги, защото аз нямам лицето и увереността да застана отново пред тях с аргументите си.

Пожелавам ви прозрения!

Йовко Ламбрев – безпартиен
26 юни 2015

За българската кирилица

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!