Опал – камъкът на надеждата

Кой ако не противоречивият опал, ще е камъкът на зодия Везни. Ако сте го виждали, няма как да не сте забелязали колко е различен според ъгъла, под който го погледнете – може да намерите в него всеки цвят от палитрата на дъгата. Ако се разровите пък из историята и легендите ще намерите най-много факти за опала – какви ли не – различни колкото си искате.

Опалът бил символ на надеждата за успех, само ако обаче притежателят му е добър и благ човек. Опалът бил камък и на пророчиците, но се вярвало, че ако бъде използван за да навреди на някого загубвал завинаги силата си. По време на епидемиите от чума всички носили опал, защото се вярвало, че той пази от заразата. И докато тук на Стария континент са го считали за камък на надеждата, на Изток го наричали камък на верността.

В Русия пък имало царски декрет, който забранявал накитите от опал, защото се вярвало, че носят нещастие. Дори имало дипломатически скандал, когато съпругата на някакъв чужд дипломат се появила в двореца с колие от преливащи във всички цветове на дъгата опали и съответно… била изгонена.

Светлосиният лазурит е другият камък на Везни. В древния Рим са гравирали рисунки върху него такива пластинки били предмет на колекционерски страсти. Лазуритът също имал слава на лечебен камък и бивал „предписван“ в древността за лечение на епилепсия и ревматизъм. Интересен факт е, че малки трохички лазурит са се добавяли в боята, с която са рисували в църквите ореолите на светците.

Очарование, твоето име е Везни

– Не се страхувам от тигрите, но се ужасявам от теченията. Нямате ли параван?
„Да се ужасява от теченията… не е присъщо на растенията – помисли Малкият принц. – Това цвете има много сложен характер…“
„Малкият принц“, Екзюпери

Стихия: въздух
Планета: Венера
Плюсове: обаятелен, елегантен, търпелив, неконфликтен, умерен
Минуси: нерешителен, суетен, бъбрив, непостоянен, колеблив
Мании: ужасяват се от самотата
Камък: опал, лазурит
Любима UNIX команда: nice

Не мога да не започна с такова заглавие. Съвсем нямам някаква специална причина да държа Везните да харесат поредното ми зодиакално есе, но определено съм разтревожен лекичко. До момента повечето неща, които написах бяха харесвани от съответните представители на поредния отбор. За Везните обаче, човек няма как да бъде сигурен. Никога!

Някой беше казал, че характерът на Везни е равни части доброта, снизходителност, справедливост, склонност към спорове, упорита неотстъпчивост, философска логика и колебливост. Аз бих добавил от себе си и още по малко от всичко останало.
Продължение

Дева – здравият разум

Когато се приготвиш сутрин трябва да се погрижиш и за планетата. Трябва редовно да изскубваш баобабите веднага щом ги разпознаеш. Това е много досадно, но много лесно.
„Малкият принц“, Екзюпери

Стихия: земя
Планета: Меркурий
Плюсове: разумен, спокоен, умерен, практичен, предан, интелигентен
Минуси: студен, хладен, дребнав, подробен, критичен, подозрителен, суетен
Мании: пунктуалност и лична хигиена
Камък: нефрит, сердолик
Любима UNIX команда: sort

Преди много време ми беше попаднала забавна хумористична статийка за това какво би отговорила всяка зодия на провокативно предложение в стил „Здрасти, маце! Искам да те чукам!“. Искрено се смях на отговорът на Дева и на една друга зодия, за която ще спомена, когато му дойде времето. Не заради друго, а защото въпросните отговори много добре описваха типични поведенчески модели на въпросните люде и извън сферата на секса и неприличните провокации.

Та отговорът на Дева според онази вестникарска изрезка беше: „Добре, но само ако си сложиш два презерватива и си вземем душ преди и след това.“
Продължение

Tomb Riders

Следобеда се шматкахме с Юлия и Тони в Южен парк (трябваше един пловдивчанин да заведе двама софиянци в парк, за който само били чували – не мога да повярвам!), но за да не ме разбере погрешно някой – и аз съм същия дол дренки – още не съм бил в Западен парк, дори в Ал.Невски… Както и да е… Всеки пропуск е поправим…

Та както си се разхождахме из алейките, чакайки pro_01 да се присъедини към нас, изведъж пред нас изникна гробище. Хм, съвсем не държа да познавам целия Южен парк с всичките му кътчета, но ми се прищя рефлексивно да разтъркам очички. В първия миг реших, че не съм минавал никога от там, но нещо отвътре ме караше да не си вярвам. Почти едновременно осъзнах, че нещо не е наред – надписите по надгробните плочи бяха на английски, а поглед малко по-надолу ме накара да се уверя, че не само съм минавал вече от там, а дори имам и снимки. Тони вече беше притичал до гробището и се върна провиквайки се: „От стиропор са!“. Естествено, че беше декор, но беше направен много добре…

Ех, защо я няма вече новата играчка. Не устоях на изкушението и заредих филм в добрия стар Nikon, който носталгично разхождам със себе си. Не мога да кача снимки, в обозримо бъдеще, защото филма има още тридесетина празни пози до проявяването.

Ако всичко е наред, новия D70s трябва да се появи по график към сряда-четвъртък. Нещо вече ми се свърши търпението…

Made in BG

Не бях ползвал градския транспорт на София повече от година. Минах покрай колата на паркинга само за да си взема чадър (винаги държа един в колата), защото забравих да взема от къщи. И реших да ползвам трамвай 7. Запътих се към спирката, разсъждавайки над дилемата дали остатъкът от някакъв билет с пет талона, който намерих в портфейла си (и от който бяха останали три) е още валиден или трябва да си купя друг. За всеки случай си купих от една сергия за вестници. Преди да се кача на трамвая обаче, се сдобих и с 12V крушки за фаровете. Вчера изгоряха и двата – много весело съвпадение – и двата в един ден. Десният фар не пожела да запали сутринта (беше мрачно и валеше), а и аз по принцип винаги карам със запалени фарове, без значение колко е светло навън. Вечерта напук угасна и левия и се прибрах на габарити. Купих си ксенонови този път – уж бялата светлина била по-свястна вечер – ще видим, ако пътуваме към Бургас през нощта за Net_User_3.

Намерих си във Фотоъгъла на „Централни хали“ пръстен-преходник от 58 на 55mm за да си подсигуря и другия обектив, с нещата които имам на 58. Купих и за george един линеен поляризационен, който се оказа, че работи с моя F65, но при все това ще ги трампим – той има кръгов, а иска линеен, а аз предпочитам кръгов при положение, че за новото тяло Nikon с дебели черти са написали, че препоръчват кръгов.

Покрай всичките тези размисли реших да пусна и една статия за поляризационни филтри.

На връщане забелязах, че по спирките из София са се появили разписания и маршрути със списъци на спирките за всяка линия – поне в центъра – не знам дали са навсякъде, но пък това е още едно дребно нещо, което е съвсем обичайно в Европа – дали това ни доближава или не няма особено значение – важното е, че е полезно.

В трамвая на връщане дебнеше кондуктор в засада – такъв дето си пътува кротко и изведнъж намята или пък съблича идентификационния елек-униформа според зависи от ситуацията. По това определено сме много далеч от Европа – там кондукторите и контрольорите са униформени, приличат на изтупани полицаи и през ум не им идва да разиграват сценки и комедии. Защото рефлективния сигнал е със същите характеристики… В трамвая заедно с мен се качи някаква девойка и не перфорира билет. Кондукторката из засада веднага я атакува, а девойката се направи на глухоняма. Най-веселото беше, че малко преди да доближи следващата спирка (на която слезе всъщност), от чантата и весело, но тихичко зазвъня мобилен телефон, който тя веднага бръкна и изключи преди дори аз с моят уж неувреден слух да съобразя откъде идва. Добър рефлекс за глуха! Впечатлен съм…

Лягайки си тази вечер преди да заспя ще поразмишлявам за какво точно служи GSM-а на една „глухоняма“ и колко често явление са те в градския транспорт на София. Може би за SMS-и… Ако не можеш да го кажеш… напиши го…

Доникъде няма да я докараме с това мислене на дребно…

В момента Марица залива Пловдив, като междувременно е отнесла половин пазарджишко, заедно с къщите на много хора. Защото някой не се сетил навреме да източи някакъв язовир и защото по принцип всички знаят, че речните корита трябва да се чистят за да не останем без мостове, но никой не го прави, защото така е по-лесно. Вместо това там се садят домати, въдят се кокошки и се хвърлят боклуци. Заради далаверката с ничията земя, заради мисленето на дребно – че някой бил малко по-хитър от другия будала…

До това водят далаверките на дребно и мисленето на дребно… до едни кошмарно големи последствия. Рано или късно… Защото не може винаги да ни се разминава…