Родният ми град е най-хубав и жив през почивните дни, в късните следобеди преди
залез слънце и кратките летни нощи. Не може да се разкаже, нито да се заснеме.
Трябва да се почувства.
На този ден, през 2001-ва година, само с една малка чанта багаж, се озовах в
София. Дойдох заради едно момиче и заради някаква, обзела ме дълбоко, нужда от
промяна. И останах десет години.
Преди шест години, на 25 ноември, по едно никое време на денонощието, телефонът
ми ме събуди с позвъняване, което можеше да означава само едно. Беше майка ми, с
новина, която никой син не
Владо [http://dzhuvinov.com/] си нямаше работa, преди два дни, да ме заприказва
за street [https://yovko.net/blog/5549#comment-14156] и днес, успявайки да се
изстрелям от София още с първите лъчи,
Най-добрата цифрова камера за street, която ми е попадала в ръцете до момента се
нарича Olympus PEN [http://www.olympus.bg/pen]. Без каквото и да е колебание.
Okay, може М9 да е