poetry

преди време обичам те, казах без думи аз не, каза тя с много думи следващия път аз още повече ще мълча, тя още повече ще говори но ще си кажем по-малко

Веднъж, когато повече вярвах в Господ, гледах задника на едно момиче. И си казах: „Господи, искам я! Да бъде моя!“ И беше моя. Не бе за мен. И аз за нея. После пак

„оближи ме цялата“, каза, докато разтваряше бедрата си пред мен, а медът се разтичаше бавно по гърдите и коремчето, надолу към извора на живота и аз се гмурнах… „не викай линейка“, казах, когато

Обичам, когато батерията на телефона ми свършва. По пътя до зарядното съм истински със себе си.

Не готвя, когато трябва да го правя за себе си само. Днес готвих. За първи път от година насам. За себе си. Обичам да готвя. Не обичам да мия чиниите… После.