По-малко

преди време

обичам те,
казах
без думи

аз не,
каза тя
с много думи

следващия път
аз още
повече ще мълча,
тя още
повече ще говори

но ще си кажем по-малко

Господ не разбира нищо

Веднъж,
когато повече вярвах
в Господ,
гледах задника на едно момиче.
И си казах:
„Господи, искам я!
Да бъде моя!“

И беше моя.

Не бе за мен.
И аз за нея.

После пак го казвах.
Гледах в очите им.
Бяхме един за друг.
Много повече.
Но… нищо…

От тогава
не вярвам!

Господ
не разбира нищо
от жени.

И от задници.

Оближи ме

„оближи ме цялата“,
каза,
докато разтваряше бедрата си
пред мен,
а медът се разтичаше
бавно
по гърдите
и коремчето,
надолу
към извора
на живота

и аз се гмурнах…

„не викай линейка“,
казах,
когато свършихме

алергичен съм към мед

и без това
удавниците умират
от задушаване

Със себе си

Обичам,
когато
батерията на телефона ми
свършва.

По пътя
до зарядното
съм
истински
със себе си.

После

Не готвя,
когато трябва
да го правя
за себе си
само.

Днес готвих.
За първи път
от година
насам.

За себе си.

Обичам да готвя.
Не обичам да мия
чиниите…

После.