Signal

Реших да редуцирам каналите си за връзка, най-вече по отношение на всевъзможните messenger-и за директни съобщения.

Винаги предпочитам електронната поща за основна комуникация, понеже мога да подреждам (или пренебрегвам) по приоритет писмата, които заслужават внимание и евентуален отговор, и разполагам с end-to-end криптиране при нужда. Тук е актуалният ми PGP ключ. А ако не знаете някой от моите email адреси, винаги можете да ползвате този начин.

Преглеждам пощата си поне един-два пъти дневно, освен когато съм в почивка, без Интернет или работя по някой спешен проблем или проект. Но не получавам нотификации за нея на смартфона си – това е адски разсейващо и контрапродуктивно. „Любимо“ ми е някой да ми звънне по телефона с изречението: Току-що ти изпратих mail. Видя ли го?

За директни съобщения занапред ще използвам основно Signal на Open Whisper Systems като прилична база за отворена и сигурна платформа, която заслужава да бъде ползвана, популяризирана и подкрепена от потребителите. Временно, като резервна опция, оставям и WhatsApp заради няколко близки приятели, които предпочитат навика и не осъзнават необходимостта от сигурна комуникация, поради което ще отнеме време да бъдат убедени.

Okay, ако сте с iPhone или Mac можете да ми изпратите и iMessage като друга резервна опция, с едно наум, че сигурността и там е според зависи от Apple.

Принципно не ползвам Skype освен след предварителна уговорка за конкретен разговор. Нито Viber и Facebook Messenger (те дори не успяха да ми харесат). Спирам също и Hangouts, и Telegram, както и всякакви други, защото ми идват в повече.

Опитайте Signal – семпло и леко приложение – за криптирани писмени съобщения и разговори. Освен, че е свободно и open source е и безплатно. Има го за iPhone и Android, а скоро и за web. И даже Snowden го благослови ;)

UX дизайн на мобилни приложения

Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн.

Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води двудневно практическо обучение на тема „UX дизайн на мобилни приложения“. Казва се Хавиер Коелю и освен, че е приятен събеседник, е работил по проекти на компании като Yahoo и Telefónica, преподава в Universitat Autònoma de Barcelona и много обича да споделя опита и знанията си.

Повече за семинара можете да прочетете като проследите линка, а иначе аз бих похвалил и неговата книга Designing Mobile Apps и скорошната му прекрасна статия Thinking Like An App Designer в Smashing Magazine.

И още нещо, специално за читателите ми и следващите ме в социалните мрежи, ако при регистрация за семинара въведете код mobile ще получите 30% отстъпка от цената. А пък аз ще завиждам, че можете да участвате, докато аз скучая в Барселона ;)

Отблизо: WordPress vs. Ghost

Предходният пост провокира разговор с приятел, изкушен да опита Ghost. Любопитно му бе какви са впечатленията ми и защо се върнах обратно към WordPress. Покрай този разговор се поразмислих какво наистина ми харесва и какво не в двете платформи и съответно реших да споделя, доколкото може разсъжденията ми да са от полза още за някого.

Първо няколко уточнения:

  • Директните сравнения между двете платформи биха били някак несправедливи, понеже Ghost е твърде млад проект и се е прицелил в ниша, която WordPress по-скоро изглежда като да оставя леко встрани.
  • Технологично двете платформи разчитат на доста различен приложен stack.
  • И макар и да харесвам различни белези и при двете, използвам WordPress още от първите му версии и трябва да отчитам влиянието на свикването и симпатиите, които са се натрупали у мен към него с времето.
  • И още едно уточнение. Понеже съм гърмян заек, аз не спрях WordPress сайта си, а само го свалих offline. Иначе казано миграцията обратно беше доста лесна, защото имах recovery point към който да се върна, като само трябваше да изравня натрупалото се междувременно съдържание в Ghost към старата си WordPress база. Това е важно, понеже обратният път е доста каменист.

Какво ме накара да опитам Ghost?

Любопитството на първо място. Работата ми е свързана с непрекъснати тестове на един или друг софтуер или платформа. А най-добри впечатления се трупат, когато са на собствен гръб. Допълнително Ghost засили това любопитство с различния си фокус (чиста блог платформа), технологии (от долу Node.js, а откъм потребителя Markdown) и семплост, от една страна характерна за всеки млад проект, а от друга – това е водещ принцип при разработката на Ghost

Какво ме накара да оглеждам алтернативи на WordPress?

Използвам WordPress от времето, когато беше някакви двеста и нещо килобайта код. Преди това ползвах Movable Type. WordPress тогава ме спечели с пъргавина, семплост и… подреденост. Да, да – знам, че сега някой ще каже, че тогава беше много по-неподреден от сега, plugin-ите бяха хакове, сигурността беше леко условна в някои отношения и въобще имаше известна каша, но проектът беше обозрим и вършеше прекрасно работата си, въпреки грешките на младостта и растежа.

С времето WordPress от блог-машина се превърна в универсален боец и излезе от рамката на основната си идея – блогването. То, разбира се, остана в базиса му, но новата посока към CMS и publishing платформа от една страна добавиха много удобства, без които признавам си трудно си представям свой проект, но от друга кодът набъбна и започна да изисква доста – и ресурси, и време, и внимание. Дори при мен, макар отдавна да не съм толкова активен блогър и сайтът ми да не провокира толкова трафик, колкото в най-силните му периоди, често имах грижи, свързани най-вече с производителността и натоварването, които трудно се вместваха в стандартните споделени хостинг оферти и дори малките VPS-и.

В София миналата година Matt каза нещо като (цитирам по памет): да, WordPress вече има нужда от повече ресурси, не може да очакваме след толкова време да работи върху хостинг за $5. И не мога да отрека, че е прав, защото в крайна сметка, ако някой иска просто да блогва и да не рови под капака – има wordpress.com като услуга. Ако претендираш за нещо повече, то има цена. Но… все пак… все си мисля, че една WordPress mini версия, прицелена в доброто старо блогване и до днес щеше да има своя вярна публика. Особено при текущия мащаб на общността около Automattic. Btw със същите мисли John O’Nolan подхвана Ghost.

Другото нещо – Markdown. Във времето, когато мигрирах към Ghost, WordPress още не поддържаше официално Markdown. Буквално само седмица или две по-късно бях изненадан приятно да чуя анонс и за това. Обожавам Markdown! Точка. Не! Удивителна! Считам Markdown за своеобразна революция! И макар да нямам никакъв проблем да пея на HTML (аз пея ужасно, така че наличието на HTML в пеенето ми направо спасява нещата), когато пиша, при всички случаи, от много време насам използвам Markdown. Той заслужава побутване из нашите „географски“ интернет ширини, защото все още е незаслужено непопулярен, но това е тема за някой друг нарочен пост.

Какво ми хареса и какво не толкова при Ghost?

Започвам с плюсовете. Ghost е ужасно, ама ужасно пъргаво животинче. Ползването на семплия му интерфейс е удоволствие, особено заради комфорта на писането без почти никакво разсейване. Отляво текстът (с Markdown), отдясно форматиращият се в реално време краен вид на публикацията. Долу ляво tags, дясно бутон save или submit. И малко опции скрити в отлистващ се панел. Това е. Семпло, фокусирано в съдържанието решение за блогване.

Цената на удоволствието – изисква node.js под себе си, което означава, че е нужен хостинг с node.js или VPS, респ. собствен сървър, където човек да си подкара каквото му е нужно. Пускането му изисква известно усилие, което е детска игра за средно грамотен администратор, но вероятно ще е трудно до невъзможно за технически неизкушени представители на човешката раса. Но за тях пък Ghost се предлага като платена услуга (всъщност идеята на проекта е да се издържа от платените си потребители). При този вариант (има и пробен период) се плаща месечна такса, срещу която екипът се грижи за техническите неща, обновленията се случват автоматично, а потребителят само твори на воля.

За мен опцията да ползвам Ghost as-a-Service не е приемлива, защото не мога да си поиграя както обичам с нещата под повърхността. Затова изпратих дарение на екипа, възлизащо на няколко месечни такси и си свалих безплатната опция, която инсталирах върху VPS от DigitalOcean. Между другото, в момента е много лесно да се подкара Ghost върху DigitalOcean, понеже последните вече предлагат готов template за него и всичко се вдига с едно щракване за няколко секунди.

Каква обаче е цената да се поддържа жива една Ghost инсталация? Проектът е още доста суров, развива се от много малък екип и меко-казано ужасно бавно. Например, едва наскоро потребителите бяха зарадвани с възможността да имат previous и next post линкове :) Обновяванията добавят доста скромна функционалност, но пък са чести, което не е проблем ако се ползва като услуга, но ако човек си го дундурка сам, това означава доста често (примерно на около 2 седмици) да минава през ръчно-крачна процедура по обновяване, която може да се скриптира лесно и не боли, но изисква някои съобразявания и последващи проверки дали всичко работи, особено ако човек не ползва темата по подразбиране. А така или иначе за ползване на новите благинки се налага човек сам да си ги добави в темплейта, ако не иска да чака дизайнера на неговия темплейт да се натутка. Много от тях чакат 5-6 ъпдейта накуп за да обновят темплейтите си – и няма как да им се сърди човек. Добрата новина е, че темплейтите на Ghost са базирани на Handlebars и не е нужно да си гений за да си ги хакваш сам, достатъчна е много базова web dev грамотност.

Друг недостатък е, че SEO-то на проект с Ghost е от никакво (доскоро) до средна хубост (към момента). Едва от няколко месеца има автоматично генериране на sitemaps и meta description (с ръчна редакция при желание) на публикациите.

На опашката за бъдещите версии все още чакат доста ключови неща – като може би едни от най-основните са локализацията, архивите, related posts, управлението на съдържанието отвътре, което е доста базово и създава грижи при по-голям сайт, публикувани и чернови са смесени в един поток, заедно със статичните страници за още по-весело. Картинки и изобщо мултимедийното съдържание засега се управлява малко тромаво и куцо. Коментари Ghost си няма по замисъл – ползват се външни услуги за това като Disqus.

На фона на всичко това, очаквам вече въпроса – и защо всичкия този мазохизъм? Но всъщност няма такъв. Ghost прави малко неща, но идеята му е да ги прави по един конкретен (и правилен според авторите му) начин, да работи пъргаво и да работи добре. И каквото може да прави Ghost наистина го прави бързо и добре. Просто още е в периода на нулевите си версии. За някого, който само ще блогва и предимно текст е прекрасно решение, особено ако се ползва като услуга, което ще разтовари блогъра от техническите детайли по поддръжката на платформата му. Но Ghost не е за всеки, особено като stand-alone инсталация. Бих го препоръчал като as-a-service само за блогъри, които тепърва започват и нямат амбиции да растат твърде много, което пък няма как да се отгатне в началото.

От чисто бизнес гледна точка – няма достатъчно инструменти за задържане на вниманието на посетителя или те не са достатъчно развити. Иначе казано – няма удобни архиви, няма подсказвания за подобни други публикации и т.н.

Ghost (поне засега) според мен е силно неподходящ за сайтове с повечко съдържание или такива, които дори с малко излизат от рамката на обичайното лично блогване.

Миграцията към него е относително лесна, но от него към нещо друго (включително към WordPress) си има особености и не е лъжица за всяка уста. Ghost трудно ще впечатли повечето потребители на WordPress, свикнали със зрелостта и богатата функционалност на платформата си. Общностите на двата проекта са несъпоставими – нито по брой, нито по многообразие и най-вече дух. Ghost някак не успяват със случването на community около себе си, да не кажа, че вече ми се струва, че дори не се старят… Вече две години след старта на проекта още няма публикувано API, нито друг разумен начин за разширяване на core-функционалността.

Това, което най-много липсва при Ghost е общността и духа на community-то на WordPress, което само по себе си е явление в света на open source софтуера и в света на технологиите изобщо. И нямам предвид размера на тази общност, а усещането и емоцията, която се носи от всеки plugin.

Та…

Защо се върнах към WordPress?

Започнах с отговора на този въпрос още в предходния абзац. А и целият пост донякъде обяснява защо. Отделно, че това бе тест с планирано завръщане, което почти бях сигурен, че ще направя. Наясно бях, че много неща ще ми липсват без WordPress, а и съм свикнал ужасно много с него, за да не отчитам тежестта на емоционалната си привързаност.

Допълнително към това, моят сайт е натрупал толкова съдържание с времето, че имам нужда от гъвкавостта, зрелостта и функционалността на WordPress и като CMS за да ми бъде лесно и удобно.

И нещо, за което не говоря, но yovko.net винаги е бил тестова площадка за други мои и чужди WordPress-базирани проекти и имам нужда тя да продължи да бъде такава.

И накрая, нещо което ще прозвучи като реклама, но наистина е важно… Имах късмета наскоро, покрай един друг проект, да пробвам услугите на SiteGround и останах много приятно изненадан. Бях чувал много добри отзиви, но досега не се беше случвало да имам преки впечатления. И понеже този пост стана наистина ужасно дълъг, ще спестя технически детайли и подробности, но момчетата и момичетата от екипа на SiteGround, само на първо четене изглеждат като обичайна хостинг компания, защото истината е, че са необичайна и различна хостинг компания, а в предлаганите от тях услуги е вложено сърце и много свежи и оригинални идеи. А това прави нещата съвсем различни като краен резултат. Особено по посока производителност, включително извън България. Силно ги препоръчвам! Най-вече за WordPress проекти. От няколко дни и този сайт преместих там, защото макар и да претеглих други опции, балансът между удобството, цената и производителността, която получавам нямат равни на нищо друго, което съм опитвал до тук. А и са компания с български корени, която си е отвоювала своето място на глобалния пазар, за което заслужава и адмирации и подкрепа.

Уютно е… с WordPress :)

OpenFest 2014

Сякаш беше вчера… но всъщност, когато за първи път застанах пред публиката на OpenFest, най-старшата цифра от стойността на променливата, която обозначава възрастта ми беше двойка, а сега вече е четворка. Знам, че можех да го кажа по-разбираемо :)

В събота и неделя ще се случи поредният OpenFest – и всеки път е с все по-амбициозна, зряла и интересна програма. Особено тазигодишната мен лично силно ме впечатлява.

И най-хубавото – сигурно вече трето поредно поколение двадесетгодишни се грижат OpenFest да продължава да се случва!

Благодаря!

Ще се видим през уикенда!

Опитайте Inoreader

Помните ли Google Reader? Това не беше само един от добрите проекти на Google, по който вярвам, че още много хора тъгуват. Той беше крайъгълен камък за един роматичен период на развитието на блогосферата (и българската), който свързваше общности от хора на базата на това какво пишат и какво четат. И преди социалните мрежи да опошлят това.

Спирането на Google Reader доведе до появата на много алтернативи, някои от които доста сполучливи и иновативни. Аз лично минах през Feedly, който печели доста потребители с изчистения си и функционален интерфейс и мобилните си приложения, след това през Digg Reader, същите Digg, които betaworks възродиха от пепелта и приютиха заедно с чудесното Instapaper под крилата си. Digg Reader позакъсня с мобилните си версии, но пък и до днес предлага може би възможно най-изчистения интерфейс от тип само-за-четене, който винаги ме е изкушавал.

Пробвал съм, разбира се, и много други RSS-четци, включително и не само web, а и десктопски такива, но никой не предлагаше истински онзи социален елемент, който позволяваше да споделяш това, което четеш със своите приятели/последователи и да виждаш какво четат и споделят те. И не, не, не… в проклетия facebook или някъде другаде, а там – в самия четец.

Докато един ден не открих Inoreader. Интерфейсът му по подразбиране ми е една идея по-цветен, но пък настройките са толкова много и гъвкави, че (за жалост както могат да изплашат някого) така можеш да настроиш всичко, че да ти бъде максимално удобно и полезно. Аз лично използвам напоследък светлата тема с шрифт Verdana и това ми дава нужната светла семплост и уют за четене. Всъщност, настройките по подразбиране са изключително премерено направени. Всичко, което е допълнително нужно човек да добави са социалните си мрежи за да може да споделя статии в тях, ако иска. Ако ползва Instapaper или Pocket, също може да добави прехвърляне към тях. Да потърси и добави приятели за да вижда техните канали, и разбира се да добави RSS-емисиите на блоговете и сайтовете, които следи. За щастие всички, които споменах по-горе поддържат import и export на колекциите от RSS-емисии в OPML-файл и така човек може спокойно да пренася абонаментите си от един инструмент в друг (и да ги сравнява).

Аз се влюбих в Inoreader преди около половин година и ще се радвам, ако повече от бившите потребители на Google Reader оценят функцията да четат и broadcast-ват към приятелите си нещата, които намират за важни за споделяне, защото това е което ми липсваше във Feedly, Digg и другаде.

Inoreader за мен е най-добрият четец не само в момента, а и сред всички, които съм пробвал досега. Разполага освен с мобилни приложения, така и с разширения за браузърите Chrome, Firefox, Opera и Safari. Има чудесна поддръжка на работа с клавиатура. А споменах ли, че една от големите ми изненади бе, че това е български проект! И нови и интересни функции се добавят едва ли не непрекъснато. Ето нещо от преди само два дни:

Та не тъгувайте излишно по отминалото време! Inoreader е чудесен и толкова богат на функции и настройки, че ако опитате, едва ли ще погледнете към нещо друго повече. И е български! :)