Photosmith 2 – задължителна добавка за Lightroom

Когато започна ерата на цифровата фотография се оказа, че конвенционалните редактори на изображения и дори вездесъщия Photoshop не задоволяват напълно нуждите на новите фотографи. И най-големият проблем бе как да се организира работата с по-голямото количество снимки, така че човек да не се загуби сред собствените си файлове. Модулът за мениджмънт на цифровите снимки се превърна в задължителен компонент в работния процес на всеки фотограф. И най-удобно се оказа, когато той е интегриран гладко в целия процес или в обща система от софтуер. С времето едно от най-популярните решения, претендиращи за централно място в екосистемата и ежедневието на цифровите фотографи се оказа Adobe Photoshop Lightroom, което набира все повече и повече почитатели с всяка нова версия.

Междувременно Apple накараха света да полудее по iPad, а таблетът някак естествено се превърна в задължителна играчка на всеки фотограф. Особено след като на пазара се появи и iPad с т.нар. retina-дисплей. Парадоксално или не, но iPad може да бъде много по-удобен за разглеждане, подреждане и дори обработка на фотографии, отколкото всеки друг мобилен компютър, особено на път. А фотографите пътуват доста. Естествения начин за работа с него, специално пригодения за докосвания интерфейс на цяла фамилия фотографски приложения, които се появиха през последните месеци, го правят предпочитан инструмент от много хора. За iPad вече има RAW-конвертори, много удобни и прецизни редактори на изображения и какво ли още не… Една от посоките, в които iPad със сигурност и завинаги има своята сериозна ниша е именно света на цифровата фотография. Продължение

Анти-social

Съпротивлявах се дълго срещу twitter-манията, а акаунта си във Facebook вече съм затварял два пъти. Докато не осъзнах, че по-малкото зло е да имаш акаунт там и да го ползваш рядко, но поне да контролираш какво се случва с него. Едва понасям безобразно нескопосания интерфейс на YouTube, регулацията на проблемите с авторското право и малоумната им концепция за цензуриране на съдържание след оплакване от някой идиот. Но със сигурност гледам в десетки пъти повече видеосъдържание от там, отколкото от всички телевизии взети заедно. Всъщност за мен телевизията е мъртва медия.

Симпатизирам силно на Vimeo заради авторското и качествено съдържание, и заради ясните, простички правила. Бях един от първите бета-потребители на Flickr, благодарение на приятел, който бе близък с разработчиците, и до скоро се надявах, че ще успеят да направят някак тежкия избор между количеството и качеството, но развитието на този проект просто спря окончателно след поглъщането му от Yahoo. В прегръдките на последните (както обикновено) нищо не успява да вирее добре. Фотографията във Flickr се загуби между групите по (технически) интереси и албумите със семейни снимки.
Продължение

Виртуално създание (18+)

Наскоро Джъмбо ми показа велика фотографска книга за осветление в портретната фотография. Всъщност почти без текст по страниците и. Авторът просто показва всяка светлинна схема чрез диаграма и няколко примера с хора – русокоса бяла жена, тъмнокоса азиатка, чернокожа жена и бял мъж, всички снимани по два пъти – веднъж на бял, и веднъж на черен фон. И така на всяка страница… Книгата е скъпичка, но пък със сигурност е най-доброто помагало по портретно светене, което ми е попадало в ръцете. А като си помисля какъв къртовски труд е било създаването и – и за фотографа, и за моделите му – цената определено спира да има значение. Вътре има над 150 светлинни схеми. Аз бих се самоубил ако трябва да заснема такъв учебник :)

В същия момент в главата ми се въртят няколко идеи – част от които са свързани с мои клиенти и приятели, а друга (евентуално) със семинарите и обученията около SimpleStudio, които освен практически, мисля да имат и виртуални/online емисии. В този ред на мисли, за една визуализация ми се налага да направя нещо сходно като автора на онази книга, макар и не толкова мащабно – а именно да направя поредица от почти еднакви снимки в различни светлинни условия и обстановка. Само като си представих обаче организацията на това нещо и бях на път да се откажа, докато не ми хрумна, че за целите на визуализацията ме устройва напълно тя да е 3D-симулация.

Преди време (за забавление) се бях запалил по 3D-моделиране, но така и не докарах до генериране на виртуални модели на разни същества, а и някак реших, че това не е… „моята чаша с чай“. В контекста на горната идея, обаче, реших да опитам да си сътворя моделка, с която лесно и бързо да опитам да направя въпросната визуализация направо на компютъра си, без да ангажирам нищо и никого. И след няколко часа вчера вечерта и днес… мога да се похваля с първото си виртуално същество – има си доста реалистична кожа, големи красиви очи и дори татуировки, движи се адски грациозно… изобщо мацка отвсякъде…

Гримът и е размазан, но не защото е плакала. Просто исках да видя колко реалистично би изглеждало. И още нямам никаква представа как да я облека, затова няма да я показвам в цял ръст, за да не загубим детската аудитория ;)

Редакция – 18 август:
P.S. Прежалихме детската аудитория…

Amy - virtual model

Amy - virtual model

Mobile World Congress 2011

Миналата седмица разбрах защо Кан, който приютява доста светски събития, може да се окаже тесен за технологично сборище като Mobile World Congress и се е наложило да го преместят. През 2010-та година в Барселона са се изсипали 50000 души от 194 страни, а тази година, макар организаторите да не са обявили още точната бройка, вече е сигурно, че участниците са надхвърлили поне с 10000 миналогодишната посещаемост и са дошли от 200 различни страни, което е абсолютен рекорд. И това при положение, че най-евтината входна такса е 765 евро. До миналият понеделник – преди да прекрача входа на първата зала – си мислех, че е попресилен PR. След това повярвах.

Изложението е изключително фокусирано, мисля че дори ми е трудно да посоча поне някакъв друг такъв аналогичен пример за подобно тяснопрофилирано събитие от такъв мащаб. Което не означава, че съвсем нямаше недоразумения сред изложителите, като присъствието на Caterpilar, които за щастие поне не бяха докарали багер, но такива неща са наистина само забавни изключения сред всичките 1400 изложителя. Над 10000 софтуерни разработчици на мобилни приложения са участвали в специализирания панел AppPlanet.

Нямаше ъгълче, което да не бе претоварено от емоции и абсолютен hype около темата мобилност. Мобилен интернет, устройства, платформи, приложения. Няколко дни живях сред тази лудница и нарочно изчаках да минат още няколко преди да започна да споделям впечатления, понеже след края на конгреса бях склонен категорично да погреба моментално всяка платформа, приложение или инфраструктурно решение, което още не е mobile… Сега съм склонен да им дам няколко седмици да се поправят… Евентуално…

Продължение

Pixelmator – бърз, удобен и страхотен

Когато кажа някъде, че Photoshop не е точно фотографски софтуер и вманиачените му фенове ми налитат на бой. А всъщност самите Adobe го дефинират като digital imaging инструмент и фотографията е едва само част от голямата тема. И това е нормално. Photoshop беше лидер в своя сегмент още преди големия взрив на цифровата фотография и започна да се учи как да помага на новото дигитално поколение фотографи по същото време, по което те се учеха да прохождат в неговите концепции за слоеве, маски или четки – и почти нищо от това нямаше пресечни точки с терминологията на класическата фотография. Сега нещата са по-добре, но Photoshop продължава да бъде най-могъщият пакет инструменти за растерна графика и съответно като такъв е логично да е на въоръжение при днешните фотографи като част от ежедневния им инструментариум.

Само като част, защото те все повече доверяват работния си процес на други решения, които са създавани специално за тях и решават допълнителни, но важни въпроси като управление на множество файлове и архиви, управление на резервни копия, каталогизиране, бързо създаване на web-галерии, фотокниги или интерактивни презентации, както и редакция на изображенията с инструменти, далеч по-близки до мисленето на фотографите, отколкото на графичните дизайнери и художници. Все повече фотографи използват Photoshop много по-рядко от преди – само където той наистина е силен – редакцията на растерни изображения. Apple Aperture, Adobe Lightroom или CaptureOne са сред най-популярните цялостни системи, създадени специално за да облекчат ежедневието на цифровия фотограф. Те обикновено имат богат набор от приставки, които могат да разширяват стандартната им функционалност, но могат и да повикат произволен външен редактор, Photoshop или някакъв друг, когато е нужно.

Всъщност Lightroom е именно дело на Adobe, създаден да запълни празнината, която на Photoshop не му е работа да запълва. Друго такова е Photoshop Elements, което като по-малкото братче може да върши доста по-малко неща от големия Photoshop, но пък селекцията от инструменти беше направена именно с мисълта да отговори на нуждите на средния фотолюбител.

Ползвам Elements от години. Първата версия, която си купих беше 4.0, актуалната днес е 9.0. Предпочетох го пред голямата версия, защото напълно задоволяваше около 90% от нуждите ми от pixel editor и цената му е няколко пъти по-ниска от неприлично скъпия Photoshop. Горе-долу, с темпо от една година обаче, Adobe вадят на пазара нова версия на Elements, която струва същата сума пари като предишната, а отстъпката за upgrade не е кой знае колко чувствителна. По-лошото е, че ако си сложа ръката на сърцето трябва да призная, че от версия 6.0 насам не се е появило нещо кой знае какво ново, което да си струва парите, а в същия момент няколко месеца след нова версия Camera Raw спира да поддържа старата, съответно се губи и поддръжката на новите камери. Нищо ново под слънцето. До болка познатия гаден подход, с който компаниите разработващи proprietary software принуждават клиентите си да купуват новите им версии.

Някъде малко след версия 4.0 на Елементите се отказах да ползвам Linux или Windows за фотография. Тогава за първи път попаднах и на Pixelmator. Беше съвсем новороден продукт и за такъв предлагаше изненадващо много неща. Затова и продължих да го държа под око, и рядко ми се случва с таково задоволство да се наслаждавам на растежа на един софтуер и на амбицията и работата на неговите автори по развитието му. Зад него стои една малка британска компания, основана от двама братя – единият прекрасен програмист, а другият – талантлив дизайнер и концептуалист.

И какво се случва, когато екип от вманиачени по красивите неща хора, възпитани от естетиката на Mac-културата и амбицирани да създадът прекрасен, лесен, забавен и мощен софтуер за растерна графика, който да използва до дупка възможностите на хардуера, върху който върви, са създали заедно нещо и то с огромен мерак? Обикновено нещото си струва вниманието. И още как…

Pixelmator Fullscreen

Pixelmator в сърцевината си е стъпил на един от най-успешните проекти в open source света ImageMagick, чийто лиценз не забранява и вграждането му в proprietary приложения, каквото все пак се явява и Pixelmator. В същия момент приложението се опитва да извлече максималното от Apple платформата, върху която работи. Двамата братя са луди фенове на Mac OS X и освен, че Pixelmator ползва всичко най-секси от операционната система и обкръжението и, 64-битовото приложение наистина лети, изцеждайки всичко от графичния контролер, вместо както повечето такива да разчита на математическите способности на централния процесор.

Pixelmator поддържа всички фотоапарати, за които операционната система е наясно със съществуването им. В панела за инструменти е побрал на практика всички, които са стандарт за всеки pixel editor с претенции. Дори и най-вманиачените Photoshop-аджии трудно ще намерят липси в базовото оборудване на Pixelmator. Повечето инструменти имат собствен почерк и не са точни копия на тези от Photoshop. Диалозите, плъзгачите и целият интерфейс са направени семпло, всичко е олекотено, очевидно, пъргаво и ненатрапчиво. В нито един момент няма да се окажете в ситуация, с която да не е ясно какво трябва да направите, дори и да не сте прочели един ред от ръководството.

Работата с Pixelmator наистина може да бъде удоволствие и забавление. Документацията е прекрасна. Авторите му поддържат блог и форум, а специалната секция за самообучение е повече от впечатляваща.

Програмата поддържа работа с маски и слоеве. Да, благодаря, че попитахте – Pixelmator ще отвори и файлове от Photoshop със слоеве, но не бива да се разчита на 100% съвместимост все още – маските например няма да бъдат разпознати. За сметка на това като типично приложение от екосистемата на Apple, се разбира чудесно с изображенията от библиотеките на iPhoto или Aperture.

Инструментът Curves, който във Photoshop Elements така и никога не бе реализиран съвсем пълноценно, тук е напълно истински. Color management-а на Pixelmator също схрусква Елементите за закуска – поддържат се цяла купчина цветни пространства, включително ProPhoto RGB и цветните профили на хартиите, които ползвате с принтера си. Поддържат се и купчина файлови формати на изображения. И това за половината цена на Elements – само 59 долара, която включва и всички обновления в рамките на текущата 1.x версия – т.е. няма да ви ги искат наново за всеки ъпдейт. И за разлика от шибаната ценова политика на американските компании като Adobe, които ще ви оферират специалната си двойна цена за европейци, Pixelmator струва толкова за всички – независимо къде живеят. Ако се поразровите из мрежата ще намерите и купончета за 15-20% отстъпка. Ако ви мързи да търсите, пробвайте със SMOKINGAPPLES, но не обещавам, че във времето в което четете това ще сработи.

Изобщо ако сте фотограф, ползвате Mac и още не сте си купили Pixelmator за има няма 70-80лв, което е по-малко от батерия за DSLR, изобщо не искам да си играя с вас. Поне не и преди да сте си изтеглили 30-дневната пробна версия и да сте направили един test drive…

P.S. Едно прекрасно ревю от ArsTechnica.