Тeam on demand
Днес беше нервен ден. Нямам идея защо. Mоже би заради презентацията ми в Хилтън… или защото, според зодията ми, вторник трябва да е кофти ден. Само дето отдавна спрях да си чета хороскопа, както и отдавна спря да ми прави впечатление пред колко хора говоря.
Навярно обаче, понеже събитието беше тежко – „IBM и Cisco заедно за подобряване на мрежовата сигурност“ – или понеже защото всички бяха в костюми (друго си е да говориш на хакерско сборище) – ми беше нервно. Наложи се и в последния момент да конвертирам всичките си неща в PowerPoint и да ползвам ThinkPad-а на Митко от Cisco, защото проекторът в залата категорично отказа да визуализира сложната ми комбинация от Fedora и виртуален Windows във VMware. На всичко отгоре виртуалният Windows се потроши след няколкото опита с проектора днес. Нямам идея защо, но очевидно Windows си остава Windows дори и върху виртуална машина. Е, импровизирах някои неща, които иначе трябваше да покажа наживо, но нещата станаха достатъчно гладко, щом публиката не ме хвана. Издъних се малко само с видеофилмчетата докато успея да схвана как по дяволите да вкарам плейъра в цял екран.
За бога, нужно ли е да знам каква е представата на поредния отвеян графичен дизайнер на интерфейси за това как трябва да изглежда бутонът full screen. Ех, къде ми беше конзолката и любимия послушен mplayer, който play-ва всичко и то както му кажа…
Както и да е – това беше чарът на презентацията, както каза после едно момиче – Мария от НЕК. Идваше на Linux бирите няколко пъти преди около година, а след това се загуби. Оказа се, че не е разбрала кога сме се преместили от сборния пункт пред НДК.
Всъщност днес разбрах колко адски облекчаващо действа като ти се свие гърлото пред микрофона да хвърлиш някой поглед към познати лица в залата. А не можех да се оплача от липса на такива днес. Цял ред от старите ми колеги от банка Хеброс, Ася и Борето от KPMG, оказа се, че от вчера и двамата са вече в БТК, Стоян, и разбира се, Краси, Цецо, Данчо, Кирчо, Ники от IBM, а чаровните усмивки на Боряна и Вили направо ме разнежиха като ги зърнах сред публиката неизвестно кога появили се там – без да са длъжни да присъстват – дошли бяха с Ники – май само за моята презентация. Ще трябва да ги почерпя – невероятни момичета са! Обядвах с тях след семинара, както и с Невена и Дани, които движеха регистрацията. Май това беше най-красивата маса в ресторанта – с тези четири чаровнички – само аз я загрозявах (надявам се само мъничко)… А Владо Герджиков на излизане, чак взе че ми завидя за компанията…
А! Получих и покана за презентация на A-класата на Мерцедес от sysadmin-ката им. Това ли карат специалистите по информационна сигурност? Навярно… А аз още не съм си изплатил кредита за FIAT-а…
