Електронно гласуване в „Да, България!“

В събота се проведе първата Национална конференция на Движение „Да, България!“.

Право на участие в нея имат абсолютно всички членове на организацията (за разлика от други партии, които излъчват делегати за подобни форуми). Но няма да ви занимавам с речи, нито с политически послания, а с един прагматичен нюанс, който е пример за политика, приложена на практика.

Ако не сте разбрали, понеже повечето национални медии се страхуват да отразяват мнения и действия на „Да, България!“ и Демократична България, всички присъствали на конференцията гласуваха електронно през мобилното приложение на партията за iOS и Android. На 23 юни 2018 г., за първи път в България, една организация институционализира решенията на най-висшия си форум чрез електронен вот. И това вече е исторически факт! Това е и политика, защото приложено в нужния мащаб би демократизирало още повече процеса по взимане на решения, вкл. дистанционно. А това е от ключово значение за включването и участието на повече хора във взимането на решения.

Приложено в общински или в национален мащаб, подобно решение (не непременно същото) може да се прилага за сондиране на обществени нагласи на гражданите в общината, за участие в местни референдуми и избори, дава възможност за участие на българите зад граница.

Разбира се, има специфични разлики и изисквания при явно гласуване във вътрешно-организационен контекст и при гласуване на национални или местни избори с таен вот. И тези разлики и продробности са важни, но няма непреодолими технологични пречки тези изисквания и особености да бъдат съобразени и реализирани. Стига да има воля за това в държавата ни.
Продължение

Обратно в блога

Още преди десетина години започнахме да си задаваме въпроси какво се случва с блоговете. Днес все по-малко пишем в тях и все по-често чувам как някой спира или ще спира своя блог, защото му е минало времето или по сходно звучащи причини.

Аз пък ще направя обратното. От една страна, във връзка с #DeleteFacebook, което е малка част от всичко, но от друга – защото днешните тенденции за централизиран Интернет и тотално завземане на Мрежата от няколко технологични гиганта е ужасен проблем не само за Интернет, но и за обществото, медиите, институциите и функционирането на демокрацията изобщо. Нужна е сериозна съпротива срещу това, а ние, простосмъртните, разполагаме само с две-три достъпни оръжия – първото от които е публицистиката. Както професионалната публицистика, така и тази от първо лице. Също и децентрализацията (във всякакъв смисъл – и технологичен, и институционален) и софтуерът с отворен код.

Блогърите сами се предадохме на социалните мрежи. От подхлъзването да пробваме всичко ново и модерно, до илюзията, че популярността има повече смисъл на чужда територия.

Съдържанието обаче тежи повече, когато не е прекъсната връзката с неговия автор и репутацията му. Социалните мрежи от усилвател станаха заглушител с генерирането на плява, посредственост и шум. И ги превърнаха в норма.
Продължение

#DeleteFacebook

Когато започнах рубриката си „Аз, киборгът“ в Тоест, имах в главата си две идеи. Едната е да обяснявам на човешки и нетехнически език важни неща от света на технологиите, а другата – постепенно да разказвам за възможните злоупотреби с данните, които безразсъдно сеем из т.нар. социални мрежи и най-вече Facebook.

Междувременно журналисти на The Guardian и The Observer, заедно с The New York Times и Channel 4 са работили цяла година по разследване, което потвърждава всички опасения, че данните, които Facebook е трупал с доброволното съучастие на потребителите си, са използвани безцеремонно за мръсни и подмолни манипулации от компанията Cambridge Analytica, която е превърнала това в свой бизнес.

В името на коректността е редно да се отбележи, че темата сама по себе си не е новина. Още преди една година разследване на The Intercept извади на повърхността мащаба на проблема – че данните на 30 милиона потребители във Facebook са използвани за предизборни манипулации в полза на Доналд Тръмп. Сега обаче разполагаме със свидетелствата на whistleblower (бивш ключов служител на Cambridge Analytica), който разказва с детайли как се е случвало всичко и още купчина самопризнания за детайли и пикантерии лично от мениджмънта на компанията, записани със скрита камера, докато ухажват мним потенциален нов клиент.

Продължение

Да, бъдещето е тук

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните.

Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота да развия тезите си, но този разговор така или иначе ще продължи под различни форми. Защото, иска ли ни се или не, ще трябва в този контекст да преосмислим много неща. И колкото по-рано започнем, толкова по-добри шансове ще имаме да сме готови да посрещнем предизвикателствата на бъдещето, защото то няма да бъде само розово. Иновациите могат да бъдат използвани и за добро, и за лошо. Могат да намалят неравенството, но може и да го увеличат. Може да подготвим хората да бъдат гъвкави и да живеят с нагласата, че често и непрекъснато ще сменят професии и призвания, или може да ги оставим на инерцията и да живеем сред кризи, безработица и правителства, които ще падат като плочки домино.

За мен решенията са заключени около образованието и в готовността ни да ги търсим out-of-the-box… Задава се бъдеще, в което най-малко потребни ще са общовалидните рецепти и клишетата в главите ни.

А двойно по-страшно ще е там, където институциите не работят или са приватизирани… като у нас.

Нямаме време, така както аз нямах време да си поема дъх по време на презентацията си. А динамиката на живота само ще се ускорява!

Можете да свалите и копие на слайдовете ми, а запис на останалите презентации (и вероятно малко по-късно и на цялото събитие) потърсете в YouTube канала на „Да, България!“.

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална индустриална платформа за контрол и управление.

Времето обаче променя много неща. В наши дни вече има реализации, които са все по-отворени, поддържат все по-набъбващо количество протоколи и стандарти за интеграция, потребителските интерфейси са web-базирани, лицензирането е ясно и простичко (per server), данните се съхраняват в лесни за споделяне с други платформи бази-данни, имат все по-читави и разнообразни развойни средства. И най-важното – достъпни са и за по-малки и средни предприятия.

За една такава модерна платформа, наречена Ignition SCADA решихме да ви разкажем в последния си семинар за тази календарна година с колегите ми от Trakia Tech и разбира се в главната роля ще бъдат нашите приятели от SIVIKO, които освен че са оторизиран партньор за Ignition SCADA за България, я използват и като я внедряват в част от собствените си разработки.

Те ще споделят от първо лице опита си, както с използването и внедряването ѝ в собствените им продукти, така във фабриките на техни клиенти.

Този път ще експериментираме с нов формат на събитието – живо излъчване в нашия нов канал в YouTube на адрес https://trakia.tech/live или в последствие на запис, отново там. Денят е 11 декември 2017 (понеделник) от 16 часа.

Да побутнем бъдещето

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно сте изяснили всички въпроси, свързани с това какви точно материали да бъдат вложени, какви техни специфики да бъдат използвани или евентуални проблеми и слаби места да бъдат избегнати. Как всичко да се направи при най-оптимална цена и бързина на производство. Повечето от тези решения ви подсказва самата информационна система на фабриката, защото разполага с натрупани данни и статистика, а machine learning алгоритмите стават все по-добри. Съобразени са регулационните изисквания, ако продуктът има отношения към тях. Уточнени са доставчиците на материали, цените им, дори разполагате с прогноза как би се отразила върху вашата цена някоя промяна на пазарите на суровини и материали. Знаете кои и какви са възможните най-подходящи заместители. Знаете подробно как ще се рециклира продуктът ви, след като приключи експлотационният му период. Имате най-детайлни количествени сметки и при всяка промяна в изделието те се опресняват автоматично. Накрая слагате очила за виртуална реалност и разглеждате продукта си „на живо“ още преди изобщо той да е влязъл в производство.

Ако всичко е както трябва – пускате поръчката за продукция, фабриката се преконфигурира съобразно новото изделие, а това с всяка следваща година ще се случва все по-автоматично и бързо. Транспортни роботи ще зареждат от склад нужните материали, колаборативните им „колеги“ (коботи) по поточните линии ще обслужват машините и производството на новото изделие (сменяйки например изхабените инструменти, зареждайки заготовки, опаковайки и т.н.), а накрая, вече в склада за готова продукция, ще финишират подредени, с етикети или маркирани с RFID, NFC или QR бройките завършени изделия, готови за експедиция. Таговете на съответната маркировка вероятно ще са в blockchain база, за проследяемост и доказване на оригинално производство и произход. Хора все още ще са нужни, но повечето ще са в инженерния отдел или в, да го наречем, контролния център на фабриката. Сред машините ще бъдат все по-малко и по-малко. А подобно производството за все повече неща ще е все по-възможно да бъде дори денонощно.

По време на целия процес ще можете да следите бройките, темпото, разхода на суровини и енергия – и не в някакви ужасни таблици с мърдащи числа, а чрез удобни, човешки интерфейси и визуализации, включително отдалечено чрез смартфон или таблет, защото всъщност няма какво толкова да правите във фабриката… Системите за анализиране на данните от датчиците и следене на параметрите на машините ще „предвиждат“ и подсказват за евентуални претоварвания на машини и инструменти, за потенциални проблеми и брак…

„Мечтая да е възможно фабриката ми да е продължение на нервната ми система, да мога да я почувствам и да взимам решения на тази база“, ми каза наскоро един индустриалец.

И нека тук спрем да си представяме, защото… това изобщо не е фантастика. Технологиите, които са нужни това да бъде възможно, са вече около нас. В индустрията обаче има много препъни камъни, заложени основно от различни вендори, в стремеж да запазят пазарни сегменти за себе си. Много машини не споделят никакви данни. Често липсват стандарти (или пък те не се ползват), които да спомагат интеграцията между компоненти от различни производители. Доставчиците на информационни системи се опитват да продават това, което вече са разработили, и твърде малко се интересуват от реалните нужди и проблеми в производствения сектор. След десетилетия, в които се извършва автоматизация и цифровизация (да, формално третата индустриална революция започва през 70-те години на миналия век), информационните технологии продължават да са фокусирани предимно в enablement и поддръжка, и твърде малко в реални, практични и ползотворни, специфични за сегмента иновации. В света на ИТ продължава да вирее горделивото, но безпочвено очакване индустрията да се напасне към тях, вместо технологиите да са пригодни за индустрията.

Но в крайна сметка иновациите се случват – при това лавинообразно. Някои са по-значими от други или пък изчакват своя момент да заблестят. И това съвсем не е самоцелно или извън контекст.

Такава модерна, дигитална фабрика е напълно възможна. От днешна гледна точка е по-лесно да си я представим като плавна еволюция на съществуваща традиционна такава, отколкото да се планира и построи от нулата. И при това не са нужни твърде много време, твърде много хора или някакви огромни усилия. Трябва да се огледат и оценят налични платформи и технологии заедно с възможните интеграции помежду им. Да се отсеят тези с най-добър потенциал и да се тестват в реална среда. Да се подберат или доработят приложения. И нещата ще започнат да се получават – не изведнъж, но всичко това е напълно реалистично – и ако се стартира сега, да започнат да се виждат реални резултати между 2020 и 2025 година. При това в България, в Пловдив, в Търново или Габрово. Или навсякъде другаде, но преди няколко дни с един от визионерите в индустрията около Пловдив обсъждахме, че ако успеем да го направим тук, значи може да се направи навсякъде. И да се мултиплексира колкото е нужно.

Нужни са няколко души с капацитет и готовност да се фокусират в темата – в идеалния случай ще са хора, малко по-широкопрофилни като натрупан опит, които не се страхуват да мислят извън рамките на текущата си тясна специалност. Такива, които да са с нагласа бързо да скачат и навлизат в нова територия, софтуер или платформа. Да имат способността да вникват под повърхността на техническата документация, за да преценят потенциала на една система. Важен е интеграторският подход – погледът към общата картинка и крайната цел всичко да работи заедно. Потенциалът на една машина или система извън контекста на общата интеграция, ако тя е твърде трудна, скъпа или невъзможна, е с пренебрежимо значение. Всякакъв ИТ опит ще е от полза, но в идеалния случай комбинацията от ИТ и инженерство (електроника и/или автоматизация) ще е брилянтната сплав. Иначе всяко окей по някоя (или повече) от следните посоки ще е плюс:

  • аналитично и критично мислене (креативно и out-of-the-box)
  • някой от стандартните езици за програмиране като C или Java
  • някоя и друга база-данни (поне SQL), както и HTML, и REST
  • опит с програмиране на контролери
  • IoT или IIoT (Industrial IoT), MQTT (или други M2M протоколи)
  • комфортно ползване на различни операционни системи (минимум Linux и Windows)
  • PLM (product lifecycle management), но не PLCM (product life-cycle management в маркетинг смисъл)
  • machine learning
  • всякакъв друг опит в/от индустрията
  • умения за кратко и фокусирано изразяване и писане
  • готовност за споделяне на знания и работа в екип
  • прагматичен и практически-ориентиран подход към проблемите
  • използване на инструменти за управление на задачи, проекти и лични ангажименти (календар, trello, todoist и др.)

Английският език е нужен като минимум на работно ниво, защото макар и не непрекъснато, ще се работи в многоезична среда и този език се явява най-малкото общо кратно за общуване и документиране.

И ако това по-горе зазвучи претенциозно в нечии уши, бързам да уточня, че няма да правим никакви революции и иновации – просто ще свършим малко полезна работа. В идеалния случай просто ще побутнем леко еволюцията напред. :)

Такива неща вече се правят в една или друга степен. Започват да се появяват и вендори, които ще твърдят, че могат да продадат най-подходящото цялостно решение. Истината е, че много от тях просто се опитват да вкарат колкото могат повече клиенти в собствената си екосистема. Няма универсални решения – във всяко индустриално производство има много специфики, които трябва да се имат наум. Решенията е добре да са „ушити“ по мярка и интегрирани, с подбор на най-оптималните компоненти от различни вендори.

Затова размахвам знаменце, че търся колеги и партньори. Имам подадени ръце и готовност за съвместна работа с представители на индустрията около Пловдив (в момента ми е най-лесно и на мен, и на тях, да разсъждаваме в рамките на Пловдив). Основната тяхна тревога е, че няма да се намерят нужните хора. Затова искам да проведа като начало един тур от разговори с тези, които биха се заинтересували да работим заедно по темата, а след това ще обсъждаме следващи стъпки. Имам няколко души наум, с които ще говоря лично, но по-голямата част от тях са ангажирани с други неща. Затова, пишейки този текст, се надявам, че ще се намерим и с нови колеги.

Аз лично вярвам, че успехът е свързан с партньорство и колаборация, а не е заключен в ревнивото пазене на двадесетте реда код, които си написал така или иначе пак като импровизация върху нечий друг труд, положен преди теб. Знанието, затворено между двете ти уши, просто остарява бързо и не върши никаква работа, ако не си го споделил с останалите. Времето на парцелираното познание и ексклузивни умения приключи неотдавна. Сега можем да постигнем нещо смислено само чрез взаимни усилия и екипна работа.

В случай че проявявате интерес, моля свържете се с мен и споделете каквото прецените за важно за ваш предишен опит или нагласа към темата. С най-интересните хора ще се постарая да се видим на живо възможно най-скоро.