Voxx – Call For Music

Радвам се да обявя старта на проекта на приятелите ни от Сдружение Вокс за авторска електронна музика Call for Music. Подробностите можете да прочетете на техния сайт. Всички изпратени конкурсни творби трябва да бъдат лицензирани под Creative Commons и позволяват свободното им слушане и споделяне с некомерсиална цел.

Успех на проекта! И дано все повече да стават тези вести.

P.S. Фондация „Отворени проекти“ благодари за доверието и потърсената приятелска ръка за съдействие при осъществяване на проекта.

photozine.biz moved

От известно време дължа обяснение къде изчезна проекта photozine.biz, който започнах като идея за свободна медия (електронно списание) на тема фотография.

Оказа се, че Photozine е име, към което има претенции за авторство, които реших да уважа. Направих го по няколко причини – хората се оказаха готини и по-скоро споделиха тревоги, че това може да създава двусмислие, ако съществува мой сайт с подобно име, отколкото да претендират за името. Photozine.biz за краткото си съществуване остана мой едноличен проект и като такъв на мен ми е безразлично под какъв домейн ще го правя. Текстовете са преместени в този сайт. А и така ми е далеч по-лесно отколкото да поддържам сам цял друг сайт. Това ми освобождава също време и сили за други неща, едно от които също е свързано с фотография и което се надявам да е в пъти по-смислено и полезно от photozine.biz. Така, че приемам случката без тъга, а и по-скоро като облекчение. За новият проект ще пиша утре, макар промяната на главата на сайта по-горе вече да говори достатъчно…

Домейнът photozine.biz ще остане мой докато изтече срокът за който е платен. След това съдбата му не ме интересува.

Съжалявам, че обяснявам всичко едва сега – няколко месеца след изчезването на сайта, но все не го намирах за особено важно, а и домейнът си сочи към съдържанието, което непрекъснато се увеличава. Просто е в други дрехи и под шапката на личния ми блог. Така, че не съм лишил никого от самото съдържание, което е най-важното.

Nikon DSLR система – надълго и нашироко

В предишното есе бях обещал да се поразходим из фокусните разстояния под и над нормалните. Затова днес смятам да споделя своите мисли относно широкоъгълните и телеобективите. Жаргонът за тях е дълги и широки и със сигурност ще го употребявам надолу из текста.

Ако имаме някакъв нормален обектив или zoom около нормалните фокусни разстояния, в някакъв момент ще почувстваме нужда от нещо по-дълго или нещо по-широко. Обективите с фокусни разстояния под 35-50мм обикновено се наричат широкоъгълни (от миналата статия знаем защо), а тези над 50-80мм телеобективи. Разбира се, това разделение е условно.

Какъв обектив ще ви потрябва най-напред зависи от стила ви на снимане и амбициите ви. Ако предпочитате да снимате пейзажи, архитектура, градското претъпкано от обекти ърбън ежедневие, то навярно най-напред ще потърсите широкоъгълен обектив, а ако пък обичате да се вглеждате в далечината, да правите портрети или да снимате спортни мероприятия на стадиона навярно ще поискате някакъв телеобектив.
Продължение

Hercules – мейнфрейм емулатор

Понеже се оказва, че много хора не знаят за този проект, а в същото време на много хора им е любопитно да пипнат мейнфрейм, което не винаги е много лесно и достъпно начинание – ето едно много читаво спасение, което става напълно за тестове на софтуер, операционни системи, демонстрации или обучение.

Можете да си подкарате виртуален мейнфрейм s/370, s/390 или дори от най-новите 64-битови zSeries на PC-то (или Mac) в къщи. Hercules е достатъчно пълноценен емулатор – много читаво животинче, което позволява да си тествате различни неща, писани за гореизброените архитектури, а и играта с него е много забавна и много хакерска.

Кодът му е отворен, а компилирани версии се разпространяват за Linux, MacOS X и Windows.

Hint: Можете да си пуснете Hercules върху домашния Linux за PC, а после в него да си инсталирате Linux за zSeries… няколко ;-) Не че има особен смисъл… но за спорта…

Nikon DSLR система – още нормални

Ако не сте послушали предупрежденията ми в предишните еднадве статии и вече четете третата, значи вече е късно за вашето спасение. Някой ден ще осъмнете с някаква подобна колекция, много вероятно е жена ви да ви е изгонила от къщи… всъщност не – по-скоро тя се е изнесла, защото с вас освен за снимки и за обективи за нищо друго не можела да си говори. Е, голяма работа… и без това ви беше омръзнала като модел, нали…

В крайна сметка за какво сме се сдобили със система със сменяема оптика ако няма какво да си сменяме.

Сега сериозно… Няма някакво абсолютно правило колко и какви обективи трябва да наброява вашата система. Думичката много като ориентир е една добра отправна точка. Всичко зависи от това какви са амбициите ви, какво предпочитате да снимате и в какви условия. И все пак ето моята визия… Пак казвам – примерите са с обективи за Nikon, но чисто принципно повечето стъкла имат свои алтернативи и при другите производители.

И така – не мога да не започна от нормалния обектив. Много от по-старите огледално-рефлексни камери се продаваха в комплект с хубав, светлосилен нормален обектив с фиксирано фокусно разстояние. Нещо от вида 50/2.8, 50/2 или дори 1.8 и 1.4. И аз понеже съм се хванал за фотоапаратите още от проходилката си и досега не мога да свикна с идеята да нямам такъв обектив. Имало е моменти, в които съм стигал до пет на брой различни 50-милиметрови. Дори в момента имам три – два стари механични обектива и един автофокусен. Понякога и аз се чудя защо, особено ако се има наум факта, че стилът ми е такъв, че рядко снимам с 50мм.

Истината е, че те са незаменими за всякакви art-фантазии. Нормалните обективи поради многообразието си, многото алтернативи, относително лесната си направа и концепцията, че всеки фотограф трябва да има поне един такъв обектив, са достъпно евтини, дори когато са много светлосилни. Стари механични 50мм обективи могат да се намерят и на цени от 25 до 100лв. И доста повече, за по-легендарните, разбира се. Автофокусния AF Nikkor 50/1.8D новичък струва малко над 200лв и (вервайте ми) въпреки подозрително ниската си цена и пластмасовия си външен вид си струва всяко левче. Тези които имат буквата D се произвеждат в Китай и много хора се отнасят незаслужено подозрително към този факт, търсейки по-старата версия (без означението D), която е Made in Japan. Снимал съм и с двата обектива и определено считам, че „японеца“ не се отличава с превъзходство над новия D-тип. Аз лично наистина имам старата японска версия, но само защото ми изпадна на половин цена на старо, а иначе с удоволствие бих си купил новата. Някой ден може би ще заделя пари за още по-светлосилния AF Nikkor 50/1.4D, но понеже наистина рядко снимам с такива, нуждата от него не стои на дневен ред за мен и засега. Иначе цената му не е никак скромна – около 300 долара. Ако някой има нужда от 50/1.4 и няма толкова пари, може да си потърси някой механичен обектив. Механичният Nikkor 50/1.4 по нищо не отстъпва на най-добрите в тази категория и може да се намери за около 150 лева. Има и механичен Nikkor 50/1.2, но определено се намира трудно и не е евтин.

Снимането с механични обективи може и да е доста трудно за по-начинаещи или по-разглезени (разбирай съвременни) фотографи, но така или иначе те се ползват заради малката си дълбочина на фокус при широко отворена бленда, заради стила на дефокус във фона, bokeh-то и всякакви такива други по-art експерименти. Затова не пречи да се поупражнявате с някой механичен обектив – това ви учи на фотография – а така или иначе никой не ви гони при експериментите си за да бързате и да ви е нужен непременно автофокус.

Имайте наум, че за жалост някои от по-евтините и масови цифрови никонски тела (D50, D70, D70s) не могат да измерват светлината през такива стари механични обективи, въпреки че потвърждават фокуса. Използвайте светломер или поналучквайте експозицията. Свиква се…

Има и много 50мм обективи за Canon-байонет, на M42 резба и други – някои от които легенди, но за да ги закачите на Nikon-ските тела са нужни преходници, понякога с оптичен елемент, наличието на който ги прави скъпи и влошаващи качеството на картинката. Ако имате тяло Nikon няма какво да се мъчите – купувайте си Nikon-ска оптика – има достатъчно голям избор и то качествен. Ако толкова много ви се заиграва със стари M42-обективи определено е по-умно да си вземете още едно тяло – Pentax или Canon пък макар и от по-евтините 300D/350D. Те могат да измерват светлината през такива обективи, преходниците за тях са по-евтини, защото нямат нужда от допълнителен оптичен елемент (поне в повечето случаи), но пък понеже няма пълно щастие не могат да потвърждават фокуса. Това се лекува с малък хардуерен хак, който представлява платка, която се залепва на преходника и струва около 70-80 лева.

Един от любимите ми български фотографи и мой приятел Георги Иванов е много виновен за манията около един такъв нормален светлосилен обектив, а именно Asahi Pentax Takumar 50/1.4. В момента заради него в България въпросният обектив е хипер-дефицитен и поне два пъти по-скъп от реалната му цена. Но пък какво значи реална цена за една легенда…

Всъщност, ако сте си купили апарата в комплект с някакъв обектив, то той навярно е стандартен/нормален zoom в някакъв диапазон около нормалното фокусно разстояние – 18-55, 18-70, 28-80 или нещо такова. Не е случайно, че се опитват да ви пъхнат в ръцете именно нещо като zoom около нормалния. Това просто е най-вероятно да е масовия обектив за средно-статистическия любител. Вече сте погледнали светлосилата – не е великолепна, но това е kit-ов обектив, все пак…

И какво ако решим да подменим китовия обектив? Първо, ако нямате достатъчно пари за да си струва подмяната, това може би не е най-разумната стъпка. Помислете дали не е по-разумно да си вземете нещо дългичко 70-200 или 70-300 за да си разширите кръгозора. Ако имате AF-S DX Nikkor 18-55/3.5-5.6 смяната има смисъл. Бленда 5.6 на 55мм не е нещо, за което да тъгувате. Ако обаче имате AF-S DX Zoom-Nikkor 18-70/3.5-4.5G IF-ED пазете си го. Обективът е много добър и ако сте го купили в комплект то със сигурност сте го взели на много добра цена. Иначе струва около 650лв нов и се намира за около 400лв на старо. Всяка негова подмяна ще ви изпрати към обектив, който ще струва поне около 1000лв. И ако все пак сте решили, моите препоръки са две като най-добро съотношение цена/качество:

И двата ги има и за Canon, Minolta и Pentax байонети. Аз лично предпочитам Sigma-та, просто защото в България се намира на по-добра цена от Tamron-а, а и харесвам Sigma. Ако се поразровите из мрежата ще видите много суперлативи за този обектив и повярвайте ми – верни са. Единственият му недостатък е огромния диаметър на челната леща, което означава твърде скъпи филтри за този размер. Иначе и двете предложения са и macro-обективи, което означава, че добре се вглеждат в детайлите ако това е донякъде важно за вас, но не ви се дават много пари за много специализирана macro-оптика – нещо като един куршум за два заека.

Nikon-ските AF-S 28-70/2.8D или AF-S 17-35/2.8D със сигурност са великолепни, но оставям на всеки любопитен да провери сам колко струват. Иначе ако някой се навие да ми подари едно от двете веднага ще му дам Sigma-та си ;-)

В заключение да обобщим – може и да съм консерва, но все пак добре е да имате поне един хубав твърд нормален обектив, дори и да е механичен. Ако трябва да имате само един такъв и ще го ползвате често, вземете си AF Nikkor 50/1.4 за да почувствате удоволствието. Иначе задължителната алтернатива е AF 50/1.8 и/или някой механичен, колкото се може по-светлосилен. Като ви се намножат (някак от самосебе си се получава) можете да ги продадете и с парите да си купите AF Nikkor 50/1.4. Не се шегувам – хубавото на тези обективи е че запазват цената си с времето и можете да ги продадете за същите пари, за които сте ги купили, а дори понякога за повече. Noct Nikkor днес се търгува за 3000-4000 USD. А чували ли сте за легендата Noctilux? Иначе твърдият нормален обектив не заменя стандартния zoom ако държите да имате такъв.

Следващия път ще се разходим из фокусните дължини над и под нормалните…