Тежка вечер

Тежка вечер

Днес изтичаше срока на валидност на x.509 сертификатите ми. Не са издадени нито от Информационно обслужване, нито от Банксервиз, разбира се. Съжалявам много – моите (не)уважения и към двете компании, но технологично не приемам, че те предлагат удостоверителни услуги към този момент от време. Законово може и да са, технологично обаче търпят критика, а аз не правя компромиси с това. Без да правя реклама на бившата ми собствена компания, но OpenIntegra е единствения удостоверител, който технологично е прецизен до съвършенство. И слабо ми пука какво пишело в шибания Закон за електронния подпис.

Secure email решението, което ползвам за личната си поща благодарение на тунелни технологии и X.509 сертификати ми позволява да ползвам точно собствения си SMTP и POP3S сървър без значение в чия мрежа се намирам, зад кой firewall и в кое кътче на планетата съм. Вече повече от година това работи безпогрешно и се надявам скоро OpenIntegra да го обявят като продукт и да раздрусат пазара.

Естествено в последния момент остана да си генерирам нов request и да моля Весо за подпис, а трябваше и да сменим леко концепцията и в средата на упражнението решавам да си взема чаша вода, при което мишката ми пада от бюрото след мен и зад гърба си чувам изписукването на лаптопа, че минава на батерии. Обръщам се и какво да видя, мишката падайки се е приземила точно върху един разклонител, с копче… Точно така, уцелила е копчето, а най-лошото е, че към този разклонител са вързани други два, на които са закачени всички машини вкъщи, рутера, два модема, принт сървъра ми, самия принтер. Изобщо свалих си долу цялата инфраструктура. Не нямам си домашен UPS (все още). При подобно спиране ми трябват някъде около 5-7 минути докато всичко се вдигне отново. За щастие съм си дал зор да го направя така, че да си тръгва само без моя намеса.

Но се издразних от каръка… Не се бях замислил, че едно падане на мишката на пода може да бъде single point of failure. Весо току-що беше мигрирал огледалото на Fedora в СУ и също беше уморен, същевременно бях пуснал да си инсталирам на една от тестовите машини новото FreeBSD 5.3…

Е, всичко е наред всъщност – имам си и нов FreeBSD сървър и нови сертификати, и на пощата ми и се размина без сътресения, ама си легнах в 01:30 и никой да не смее да ме закача с глупости по ICQ днес… Хапя 😉

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България