The Game

Днес май беше един от най-полезните дни. В такива моменти разбирам каква ценност е да имаш зад гърба си гигантска компания с натрупани знания, опит, документи, процеси. Всичко това изглежда сложно и тежко, но понякога е безкрайно ценно. А и днес норвежеца Ролф си го бива. За три часа ми светнаха повече неща от всичкото ми самостоятелно ровене досега. А и се сдобих с безкрайно ценната му колекция от забавни рекламни клипчета. Най-втрисащ бе следобеда – тъпо е наистина да кажа, че играхме игра. Правехме се на посредническа борсова компания, но трите рунда на играта ми преобърнаха мисленето – сега чак проумях някои от генералните си грешки от досегашната си кариера, грешките и на някои от мениджърите ми. Просто метафората беше адски полезна. Толкова жива демонстрация как се сработва екип, как се разделят задачите, защо нещо куца и кое е по-доброто решение върху самият мен като част от този случаен екип не ми се беше случвала. А трябваше май – преди да стартирам OpenIntegra…

Утре в хотела щяло да има някакво голямо политическо мероприятие. Някаква кандидатка за Президент или нещо такова на Австрия – затова вдигнаха цялото това хале. Щяло да има около хиляда души. Днес опасаха вътрешния двор на замъка с огромно количество прожектори, тонколони и големи плазмени екрани. Явно голяма политическа дискотека ще бъде. Нямам идея колко струва всичкото това оборудване, особено екраните, но… двора на хотела не се заключва и на практика има около 4 входа. Плюс още безбройно много през розариума зад хотела. А и досега не съм видял никаква охрана…