> ## Content Index > Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt > Use this file to discover other available public pages before exploring further. # Time - URL: https://yovko.net/time/ - Published: 2011-10-05T11:58:38.000Z - Updated: 2011-10-05T11:58:38.000Z - Author: Йовко Ламбрев - Tags: Лично > Every year is getting shorter never seem to find the time. > Plans that either come to naught or half a page of scribbled lines > Hanging on in quiet desperation is the English way > The time is gone, the song is over, > Thought I’d something more to say. > (Pink Floyd) Точно [преди една година, на този ден, по същото време изпратих един email](https://yovko.net/blog/4743), който беше нещо като сбогуване, но и ново начало. Беше метафоричен, но и директен. Беше меланхоличен, но и зареждащ. Поне мен. Защото често за да започнеш нещо ново е нужно да минеш през раздяла, но пък промените винаги са нещо хубаво. През тази една година имах планове и очаквания, които (както е обичайно за мен) бяха значително по-високо отколкото действителността ми позволи да скоча, но пък почти всеки следващ скок беше по-добър от предходния. И посоката беше правилната… През тази година очаквах повече и от обстоятелствата и хората около мен. Голяма част от тях не оправдаха очакванията ми. Предоверих се на доста от тях и погрешно оцених възможностите им. Това бе по-малкото зло. По-голямото ми разочарование бе, че почти не успях да открия и събудя у тях мечтателите, [тези които неистово искат да случат мечтите си, както каза веднъж Весела](http://kazakova.com/?ref=yovko.net). Срещах и продължавам да срещам армии от followers, а по-трудно от шестица от тотото е да се сблъскаш с някого, който носи у себе си потенциала на лидер. И… по-важното… отговорността на такъв… Защото сред редиците на follower-ите непрекъснато има достатъчно, които имат претенции да водят, но това, което ги проваля са точно две неща – неспособността им да мечтаят и да носят отговорност. Беше ли по-лесно през тази една година, в която всеки ден целта беше една малка фирма да започне да расте малко по малко и да печели доверието на нови и все по-големи клиенти? Не, никак не беше лесно. Но е прекрасно, когато виждаш, че от усилията има смисъл и резултатът е приличен и видим. Не беше и още не е никак лесно, но е вдъхновяващо, нахъсващо и зареждащо… Съжалявам ли? В никакъв случай. Ако сега трябваше да взема същото решение, щях да го направя отново – дори още по-категорично. Въпреки всичките усилия и трудности, въпреки поредното лято, в което не успях да изляза в отпуск, въпреки пълната липса на какъвто и да е личен живот… Всъщност, ако не трябваше болезнено да си припомня пипалата на есенциалната самота, може би щях да имам още повече хъс през изминалите месеци, както и способности да скоча още по-високо и близо до непостижимата летва, която съм си поставил. Но през тази година, задрасках усещането за дом и уют. А няма друг такъв унищожител на енергия, както безтегловността на емоционалната празнота. Каквито и акумулатори да мислиш, че носиш в себе си, те не стигат и до първия завой, ако не можеш да презаредиш с нечия усмивка, ако блъскането е самоцелно и резултатът, независимо дали е добър или лош, те завежда всяка вечер до адреса на хотела, татуиран върху личната ти карта, където да пренощуваш безлично… Това беше годината на сътресенията… съзнателните и несъзнателните промени… на прагматизма в решенията… дори на толерантността към миналото и неговата посредственост. Стига толкова. Следва година на действията, на емоциите и на категоричността… година на развихрянето… Може да е опустошителна или градивна, но със сигурност няма да е инертна, кротка и спокойна. Не ми изглежда такава… Време е за ново темпо, нови хора, нови концепции, нови усещания… Времето на консервативния прагматизъм отминава, практичността на клишетата е обречена, „императорите“ ще губят позиция след позиция, а follow-ърите ще страдат… Човекът и бизнесът все по-малко трябва да се срамуват от емоциите си, защото емоциите са пряко свързани с това, което съпреживяваме със сърцето си, а без сърцатост и креативността на разума е никаква. Нямам търпение да видя прераждането на тези, които са готови да рискуват всичко, да опитват отново и отново, различни неща, да се надбягват със себе си и… с времето… Нямам търпение…