В Матрицата

Започнах четвърта година в София без по някакъв начин да интерферирам със Системата. Не съм се регистрирал никъде, работех, получавах кредити, връщах ги, създадох фирма, управлявах я, дори се водих на военен отчет в една софийска община на адрес, на който не живея повече от половин година. Изобщо оказва се, че Системата е адски уязвима откъм хакване – нужна е само малко оригиналност и желание за еквилибристики. Достатъчно е да има кой да симулира присъствието ми в Пловдив – в случая родителите ми – и за Системата всичко е наред.

Под Системата имам предвид държавата и разните и институции. Днес ми омръзна – вече не е интересно – регистрирах се както трябва по мястото си на живеене и получих жълта книжка (хартийка) за адресна регистрация по настоящ адрес в София. Не беше лесно – Системата не обича да си общуваш с нея – опашки, спорове, формуляри, намръщени лелки.

А и като някакъв хак съдбата явно ми повтаряше „Не го прави! Не го прави!“ – всякак се опита да ме спре – не можах да си намеря такси повече от 30 мин, задръствания, обедна почивка на общината, опашки… Но аз нали съм с вроден инат – имплементнах се в Матрицата тъпо, упорито и систематично. Да видим сега как изглежда отвътре… Дано все пак не съжалявам…