Великденски street из Пловдив

Великденски street из Пловдив

Владо си нямаше работa, преди два дни, да ме заприказва за street и днес, успявайки да се изстрелям от София още с първите лъчи, се озовах в Пловдив и почти не пуснах камерата от ръцете си през целия ден. Всъщност взех доста необичайна конфигурация за street – Nikon D7000 и Sigma 50/1.4 EX DG HSM. D7000 е истински Nikon-ски шедьовър – колкото повече снимам с тази камера, толкова повече ми харесва. А 50/1.4 EX е перлата в короната на Sigma за цялата им 50-годишна история – убеден съм. Просто двете неща в комбинация са по-скоро чудесна портретна комбинация (приравнени 75mm) и ми идват малко дълги за улична фотография. Но все пак това са само условности…

Харесвам репортажния уличен портрет в по-крупен план и отблизо. Но това с непознати, често е трудно. И откъдето и да го погледнеш е навлизане в личното пространство на някого – макар и на улицата. Но има и номер – или да откраднеш портрета… ако си с малък, тих и незабележим апарат, това не е толкова трудно. С голяма камера обаче е далеч по-сложно и тогава разчитам на друг механизъм – хората всъщност доста често ме заговарят, когато се разхождам с голям фотоапарат. А други, дори директно навлизат в моето „лично“ пространство – тогава е най-лесно – насочвам камерата и снимам директно. Обикновено никога не съм срещал съпротива. Разчитам на психологията, че това което съм допуснал спрямо себе си, мога рефлексно да върна обратно.

![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1270.jpg)
Старите сгради са фотографска чалга. Изглеждат малко по-добре при залез слънце, но пак си остават чалга. И въпреки това трудно се въздържам… има нещо в самотата на разрухата им, на което не мога да устоя…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1275.jpg)
Ето я и типичната тийнейджърска (и българска) реакция при street. Още не съм се доближил достатъчно, а почти 50% от личния състав вече ми се е наежил. Секунди по-късно едната от двете мацки почти ме атакува с викове “Снимай де! Снимай де!” и аз вдигнах камерата фронтално към нея, натискайки спусъка в кратка серия, а тя избяга с крясъци “Ооо… Наглец!”…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1293.jpg)
В гръб се снима лесно, няма напрежение, няма драматизъм… но и кадрите са скучни… Макар и не винаги…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1311.jpg)
И пак… най-лесно е с хора, които не считат за проблем да навлизат в личното пространство на другите. Те са напълно толерантни и когато навлизаш в тяхното. Даже позират…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1313.jpg)
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1313bw.jpg)
Времето преди залез е чудесно за снимки, дори и на улицата… Но все пак за мен street фотографията е най-истинска в черно-бяло…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1314.jpg)
По моему, когато снимаш street златното правило е… когато снимката не се получава, значи не си достатъчно близо…
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1321.jpg)
![](https://yovko.net/content/images/2011/04/D7K1238.jpg)
Този човек ни пресрещна (не бях сам) с думите: “Вие от кои сте?”… След това заразказва за секти и за сина си… А аз му направих няколко портрета.
Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България