Весела Коледа
Тото-джакпотът за пореден път се натрупва около Коледа или Великден, когато хората са склонни да харчат повече без очевидната необходимост от някаква разумна причина за това… Колкото и да вярва човек в случайностите, такава твърдо установена ритмика всяка година може само да затвърди математическо-социалното твърдение, че случайни неща няма. Нищо случайно нямаше и през отиващата си 2007 година.
Не беше никак случайно, че станахме част от Европа. С уговорката, че не станахме европейци, а ни направиха такива. В стил – от нас да мине. Те нямаха опция да ни откажат, ние не вървеше да се дърпаме много. Иначе точно правителството, което политическата рулетка определи да ни заведе в Европа никак не показва белези на европейщина. Полицията би, арестува и сплашва еко-защитници, блогъри, BBC, обикновени бабички и фоторепортери, а мутрите биваха пазени и покривани докато скачаха по главите на чужденци или пребиваха хора на конкурентния Интернет доставчик. Министри разваляха седенки, вместо да решават проблеми. Правителството никак не беше сигурно, че иска да въведе плосък данък и проста и ясна схема за облагане на доходите затова за по-сигурно вдигна осигуровките…
Незнайно защо, но когато левицата е на власт у нас се случват точно две неща – висока инфлация и отпътуване на приятели зад граница. Съвсем не е случайно, че и отминалата година не прави изключение – инфлацията е факт, а бройката на близките ми приятели намаля с три. Четвъртият изчезва преди да свърши януари. Петият малко след него. А още един ще го направи as soon as possible през 2008-ма…
И сякаш за да балансира умопомрачителното количество сватби през 2006-та, отминалата 2007-ма беше годината на разделите и разводите – говоря за тесния кръг на личните ми приятели и познати. Е, такъв е живота, ще възкликне някой. Най-странно ми стои обаче тезата, че и двете стъпки се аргументират с надеждата за нещо по-добро. Простете цинизма ми, но като страничен наблюдател големият брой раздели се преживяват далеч по-лесно и неангажиращо 😉
В крайна сметка какво толкова, след като въпросните лични драми са най-съществения елемент от формулата на всяко новопръкнало се reality, позаглеждането на които може да ти докара единствено драматична носталгия по новогодишните програми на Хачо Бояджиев.
Добре де… знам, че задълбах в черногледство. Сега ако се напъна сигурно ще напиша и нещо хубаво за 2007-ма. Всъщност имаше много хубави неща. Но не искам да се напъвам толкова много за хубавите работи. Което всъщност бе идеята зад този пост. Дано през 2008-ма се напъваме по малко за нормалните простички хубавини. За да имаме сили и време да се напъваме повече за истински смислените.
