Welcome To Europe

Welcome To Europe

Всъщност това беше вчера, но понеже така или иначе малко ми се загуби границата между двата дни поздравленията са си валидни.

Вчера беше странен ден – понеделник всъщност, който обаче бе доста различен от останалите – и за добро и за лошо. Половината от него, прекарана в офиса, бе динамична и леко уморителна, но иначе свежа и готина. Обичам да работя с хора, които ми пасват емоционално и като светоусещане. Доставиха ми и самолетния билет за Варшава – няма мърдане. Не само, че ще пропусна рожденния си ден, семинара на ФМИ, но и пловдивското представление на „Камината“. Не съм бил в Полша до сега, но май Варшава било скучно място.

Лекцията в ТУ мина относително прилично като се има наум, че беше истинска импровизация. А след това се занесохме към Fans заради Балканджи като преди това с Emerald и Maniax си поделихме по една порция китайски ориз и пиле по Императорски. Всъщност разни блогъри отдавна ми се бяха заканили къде виртуално, къде реално да ме замъкнат там. Последно чух за някакво дране… Всъщност отидох с желание и само под виртуална заплаха за смъртна опасност. И преживяването си струваше. Абсолютно! Много читава група, с адски интересна музика и идеи. И очевидно предана публика. Купих си и двата диска с техни записи, които се продаваха на място. Съвсем в десятката на моята рок-палитра! А и Пейо вече ги е облъчил за Creative Commons. Май е адски наложително да взема да организирам един CC-купон в къщи за brainstorming по темата… с обичайните заподозрени…

След концерта имало ритуал за среднощна (или по-скоро предизгревна супа) и какво пък няма да го нарушаваме, я… Поговорихме за CC, поумувахме и за някаква кампания за Николай Баровски и към 3 и нещо се заизнасяхме към къщите си. Или поне тръгнахме… Беше късно и предложих на Emerald, Maniax и още един момък, който май се казваше Антон да ги закарам нямайки идея за случилото се, а то беше прозаично. Васил, обаче, реши да си ходи пеша.

В първия момент помислих, че съм забравил колата отключена, но стъпвайки в подволанната кора след като седнах на седалката се сетих, че не и е работа да се въргаля на пода в краката ми. Огледах се наоколо за нещо забележително – всичко си беше на мястото. Само дето никакъв шанс да запаля – явно някаква електрическа интервенция, след която алармата е блокирала. Обадих се на Allianz, защото се сетих, че имам Автоасистанс там към Каското и Гражданската отговорност. Обясниха ми, че за подобна ситуация не ми се полага такава услуга – само ако съм се бил ударил в ПТП, сигурно и само ако съм умрял при катастрофата. Трябвало да си платя извозването при подобен взлом. Гадове! Познайте как ще си купя повече шибания ви автоасистанс. И без това вече ви чаках 45 дни да ми платите един обикновен фар. И трябвало да се обадя в Полицията. Обадих се! Голяма грешка!

Предложих на Антон и Emerald да си взимат такси и да ходят да спят – упражнението не беше особено интересно. Антон ме послуша, Emerald – не. Влязохме поне на топло в колата докато дойдат ченгетата. През това време вече бях забелязал извадения мигач и вързаните му на късо проводници. Anyway нали чакаме полиция… Започнаха с викове, защо сме в колата – ами нали вече бяхме влязли преди да разберем, че е имало взлом. Външни белези нямаше – а и хич и през ум не ми мина, че мога да очаквам някаква ангажираност от ченгета. Аз за такива съм си купил антирадар – за друго не стават. Издразниха ме за секунди. „И какво да направим сега?“. Предложих им с трудно увладян възпитан тон ако няма какво да правят да си се качват обратно, а аз да си търся пътна помощ. При което по-отракания чичо реши да го раздава смел и да ме стряска с това кой съм бил и къде съм работил, на което съответно му отговорих, че не е негова работа… Нещо се беше объркал сериозно човека… питам се тези празноглави кретени кога ще се научат да не се появяват с ръце в джобовете и да се правят, че не знаят че работят за заплата дето тези дето си плащаме данъците им я генерираме. Както и да е увладях се, а и те се понаправиха на професионалисти. Сам си написах протокола – хич и не смятам да си го търся. По-скоро ако реша да се занеса в районното ще е за да подам оплакване. Всъщност дори не се представиха.

Обадих се отново в Allianz за пътна помощ с платформа и докато чакахме и си приказвахме за нещата от живота с Emerald измъкнах шунтирания мигач и махнах късото, но въпреки това колата се държеше по същия начин и категорично отказваше да запали. Всъщност всичко си и беше ОК, с изключение на мигачите, което ме накара да се загледам в питата с предпазители. Мда, разбира се, два си бяха заминали – смених ги с нови, които за щастие имах под ръка в багажника, но отново без особен резултат. Всъщност тайната се е криела в още един, който просто в тъмното нямаше как да видя и намерих едва днес.

Кратък research по темата днес показа, че атаката през мигачите е пълна идиотия поне за всички по-съвременни аларми. Всъщност най-вероятния ефект е, че ще се блокира. Преди е било уязвимост, но принципно сега се patch-ва. А и разбира се, аз не разчитам само на алармата – а кретенът за щастие не е намерил имобилайзера. Всъщност дори не беше намерил релето, с което можеше да я байпасне, както направих днес на светло за да намеря третия изгърмял предпазител. Очевидно му е трябвала цялата кола, защото като е видял, че не може да я подкара я е зарязал и нищичко не е докоснал… за щастие. Какво пък толкова съблазнително видяха точно в деветгодишен FIAT? Всъщност сещам се – пловдивската регистрация е очевадната причина… Иначе наоколо имаше далеч по-привлекателни коли.

Както и да е около 5 сутринта успешно пристигна платформата и събуждайки квартала натоварихме автомобила отгоре и, а Emerald си взе такси. Половин час по-късно разтоварих колата пред блока и я заключих криво-ляво – и без това няма как и кой да я премести на собствен ход, докато не живне електрониката. В 5:30 се засилих към възглавницата, пускайки SMS на Кети да не ме чака на път за работа, че съм без кола. В 7:30 часовника иззвъня за ставане…

Отидох до офиса с такси, а след това се върнах да преборя колата – стана бързо и лесно на светло. Засилих се отново към офиса, този път с нея и си мислех, че всъщност точно в този ден България подписа за членство в ЕС. Каква ирония, нали? Жална и майка на Европата. Идем! Идееем!…

Emerald, още веднъж благодаря за компанията и пожертвания сън! Поне беше интересно приключение! 🙂

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България