Who Says Elephants Can't Dance?

Who Says Elephants Can't Dance?

„Класният“ се казвал Andy и е welish (това на българския уелсиянец ли трябва да го напиша). Определено е точен тип въпреки, че Барбара го представи като this crazy guy. Иначе денят мина леко – като всички подобни първи дни – запознаване, разни скечове за сближаване и т.н. Вече имам две книги, фирмено шише за вода и три топки за жонглиране пак с емблемата на компанията. Eдната книга, разбира се, също е за корпоративната култура. Този стил на гигантските корпорации винаги ми е изглеждал весел и леко смешен. За две години в Сименс натрупах една раница със сувенири.

Хората са забавни иначе – пък и то горе-долу сме от една кръв и темперамент. Осем руснаци, двама унгарци, трима чехи, полякинята и един момък от Хърватска. Единият руснак е почти точно копие на Васил Колев – само дето е с къса светла коса и се казва Максим. Забавен факт около него е че името му го е избрала… неговата приятелка. Когато се родил тя била на една годинка и неговите родители и пъхнали лист с имена в ръцете и тя посочила Максим – така Максим станал Максим. A години по-късно той явно решил да и го върне като я свали 😉

Явно не само аз съм с кофти впечатления от стаите. Andy дефинира хотела като ужасен. Пичът живял цели три години в Австрия и говори шибания местен диалект – определено това е достатъчно за да се съглася с Барбара, че е crazy. Успяха някак да уредят обаче преместването ни от сградата за слугите в сградата за рицарите. В събота ще се преселваме, когато свършва някакво баровско мениджърско събиране на някаква гига-компания за застраховане. А в другата част на замъка имало broadband Интернет при това free. Де да видим!

Днес зяпах замъка на дневна светлина – навсякъде има черепи на огромни, по-малки и много малки елени и еленчета – по всички коридори, над всяка врата. Не знам как се отопля подобен замък, но е топло даже в коридорите въпреки, че много от тях на практика са открити. Вероятно затова в стаите е толкова ужасно жежко. Сигурно парното е набузено до дупка. Което обяснява евентуално и липсата на духове на загинали рицари – няма как да устискат жегата.

Опитах преди малко да се разходя около хотела и да направя няколко снимки в розовата градина до него – почти успях и… заваля. Проливен дъжд и в момента плющи пред прозореца ми, който съм отворил широко за да излезе малко от топлината навън. Нищо ново – така беше и миналата година във Виена. Нещо не се понасям с Австрия и това си е. Тази вечер ще опитам да поработя по превода на Revolution OS, защото колкото повече напредвам в него – толкова повече грешки за поправяне откривам.

Преди това ще се опитам да доплувам до ресторанта за вечеря. Май в замъка има поне пет ресторанта. В интерес на истината храната на обяд беше много добра – не го очаквах. Вероятно под влияние на нещастните готвачи в стола на Сименс бях останал с впечатлението, че немците са толкова извратени в кухнята, колкото и в останалото.

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ архитект, блогър и (все по-рядко) фотограф. Либерал. Все още вярва, че можем да направим света по-добър.
Пловдив, България