• Skip to primary navigation
  • Skip to content

yovko in a nutshell

Размисли, истории и идеи от Йовко Ламбрев

  • Блог
    • Избрано
    • Позиция
    • Откровения
    • Лично
    • Технологии
    • Фотография
    • Архиви
  • Бизнес
    • Amazon WS
    • WordPress
    • Linux
  • За мен
    • Resume
    • About me
    • Para mí
  • Контакт
  • Show Search
Hide Search

За нормалността

30 ноември 2013

През миналата седмица имахме среща със семейство българи в Барселона, които за първи път бяха на пътуване извън България, за първи път бяха летяли, единственият друг език, който говорят е руски, който там не им беше особено полезен. Забавиха се за срещата, но в крайна сметка се появиха. И когато разказваха защо са се забавили, споделиха как някакъв възрастен човек, без дори да го молят, като прочел объркването на лицата им, с жестове и мимики им обяснил на коя спирка и кой автобус да чакат. А цели петнадесет минути по-късно (явно се е сетил, че има някаква промяна или проблем) се върнал незнайно откъде и ги накарал да се качат на метрото, с което всъщност дойдоха до мястото на срещата ни. Споделиха също и че и предните дни буквално непрекъснато хората им помагали и ги упътвали, само като ги виждали, че се суетят.

Да, това се случва и у нас. Поне понякога. Но като ги слушах първо някаква емоция се опита да извади сълзи от очите ми, но веднага след това буца заседна в гърлото ми. Защото осъзнах, че и на тях, и на нас всичко това ни звучеше извънземно… Впечатлявахме се от нормалното човешко отношение…

Защото в същото време в България, пребитият от „българи“ заради произхода си българин Метин – Георги продължава да лежи в тежка кома. Дали не и защото никой не се е намесил? Защото в същото време в България, избраните от българите народни представители се криеха от работодателите си българи зад ограждения и насъскани български полицаи, отказвайки половин година да чуят една активна и упорита част от същото българско общество. Половин година тази активна част от това българско общество загърбва семействата си, бизнеса си и идеите си, които и без това трудно реализира, за да надува свирки и да търка подметки из улиците на София. Половин година енергия, която иначе можеше да създаде нещо, от което да има по-голяма полза.

Същата тази активна част на българското общество, обаче, ден след ден отхвърляше всякаква идея за представителство, защото едните били такива, а другите онакива. И продължава! Защото докато думи като лидер и политика по света се употребяват с респект, тук те се въргалят не просто без стойност, а се избягват внимателно сякаш са срамни. Защото продължаваме първо да декларираме с какво НЕ сме съгласни, какво НЕ подкрепяме, какви НЕ сме. Самораздробявайки се. Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги глупав народ мъченик… Да ме прощава Яворов!

Иначе гражданската енергия е наистина нещо страхотно, но когато от двете страни имаме разлика в мисленето от половин век, а по средата лежи най-големият континент на планетата (Евразия), това което може да я превърне в реална сила е само представителството. Политическото представителство. Ако имаше други опции, да се бяха появили вече… А за да се върне нормалността в живота ни, трябва да върнем нормалността там, откъдето се вмирисва рибата.

  • Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в LinkedIn(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да споделите в Pocket(Отваря се в нов прозорец)
  • Натиснете, за да отпечатате(Отваря се в нов прозорец)

Подобни публикации:

Filed Under: Позиция Tagged With: Catalonia, България

About Йовко Ламбрев

ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Бюлетин

Получавате новите публикации всяка събота сутрин по електронна поща. Само ако има такива. Без спам!

Reader Interactions

Comments

  1. Michel says

    30 ноември 2013 at 14:22

    Междувременно, докато си говорим за нормалност тука, вътрешният министър се оплака, че били „ненормални протестите“ пред Парламента…

    http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/11/29/2193081_cvetlin_iovchev_kogato_imame_normalni_protesti_shte/

    …и затова имало метални огради, камионетки на жандармерията и хиляди полицаи от 170 дни там!

    Паралелна реалност?…

    Отговор
  2. yovko says

    30 ноември 2013 at 14:57

    А като се замисли, човек че на фона на Румен Петков, Миков и Цветанов, текущият МВР-министър имаше шанс да изглежда осезаемо по-различен. Но сценарият, в който се е вкарал, и очевидно няма морални пречки да следва, го превръща в това жалко нещо, което е… И в поредният политически никой.

    Отговор
  3. Michel says

    30 ноември 2013 at 15:10

    Ами, не знам за теб, ама аз виждам „червен“ милиционер, който козирува на Позитано 20 и рецитира опорните точки на Станишев… тъжна, жалка картинка. Може и Орешарски да е бил свестен (в предишния си живот, на преподавател), може и Йовчев да е бил, обаче аз виждам едни хора, продали се за едни пари и сега вкопчили се във властта… докато мафиотите на тъмно им извиват ръцете и им диктуват – какво да казват, какво да правят, какво да рецитират. :-(

    И най-лошото е, че имат власт, но нямат и капка съвест.

    Отговор
  4. yovko says

    30 ноември 2013 at 15:12

    Е, да де…

    Отговор
  5. Michel says

    30 ноември 2013 at 15:18

    И в този ход на мисли… Все ми се искаше да виждам надежда, от посъбудилото се гражданско общество! Все ми се искаше да повярвам, че ние имаме значение, че имаме глас, че всеги събуден гражданин е важен за България, за промяната към по-добро! :-)

    170 дни безнадежден мирен протест малко позагасиха надеждите ми … стената на високомерно мълчание, презрение и „мафията ни плати, тя ще диктува кога да си подадем оставките!“, изградена от другата страна, там някъде около Парламента и Министерски съвет (които 100% загубиха смисъла си, след като О. превзе властта), около металните им огради и около бронираните им автомобили и около щитовете и палките … тази стена направи и стени в душите ни, сякаш … натъжи ни, обезвери ни … и сега, част от българите просто емигрираме все повече навътре в себе си, а други се готвят да заминат физически оттук … :-(

    Все ми се иска да има някакъв по-хубав изход от тази ситуация, от бедата…

    Отговор

Оставяне на отзив за yovko Отказ

Ако имате нужда от моите услуги или да поговорим за бизнес

Поверителност и "бисквитки": Този сайт използва "бисквитки" (cookies). Политика за "бисквитки"

1997-2019 Йовко Ламбрев, Някои права запазени · Правила

  • Twitter
  • 500px
  • Vimeo
  • YouTube
  • RSS