> ## Content Index
> Fetch the complete content index at: https://yovko.net/llms.txt
> Use this file to discover other available public pages before exploring further.

# Житейски сметки
- URL: https://yovko.net/zhitejski-smetki/
- Published: 2004-12-14T15:28:02.000Z
- Updated: 2004-12-14T15:28:02.000Z
- Author: Йовко Ламбрев
- Tags: Лично

![The bill](https://yovko.net/content/images/2004/12/bill.jpg "The bill") През уикенда бях на гости у [Здравко](http://zdravko.openintegra.com/?ref=yovko.net) и Валентина. Най-накрая видях и Ния. Вече е едно голямо човече и според родителите си с характер, но моето присъствие нещо го ошашка и хлапето беше съвсем кротко и тихо. Не знам защо повечето малки деца стават много сериозни в мое присъствие – страшен респект, страшно нещо. Само през първия половин час обаче. След което обикновено ми се качват на главата и следва моя ред да се ошашквам как да ги укротя.

Не знам защо се сетих за [Владо Герджиков](http://gerdjikovs.net/?ref=yovko.net) като видях Ния и неговата прословута фраза „Аз съм направил две истински неща, които имат смисъл в живота ми“, имайки наум хлапетата си.

Същия ден си забравих в къщи мобилния телефон, подобно на [Пейо](http://blog.peio.org/index.php?p=229&ref=yovko.net) – явно тази разсеяност е заразна. За първи път от зимата на 1999-та година насам, когато си купих първия GSM оставам цял половин ден без телефон. Усещането беше неприятно в началото, сякаш ми липсваше някаква част от тялото, но в първите два часа успях да увладея тиковете на ръката си да посяга към колана, където обикновено стои калъфчето на телефона ми, а след това с леко странно усещане започнах да се чувствам много спокойно. Голямо спокойствие! Никой да не може да ти прекъсне мислите или изреченията. Ще трябва да го прилагам този номер със забравянето и занапред.

За жалост наистина се оказва, че твърде много разчитам на някаква електронна играчка в ежедневието си и в отношенията си с другите дори. Замислих се колко пъти предположението, че човека отсреща непременно следва да си вдигне телефона ми е проваляло плановете, настроенията или понякога е достатъчно някакво осакатено тълкуване на някакъв странен SMS.

Преди да се прибера напазарувах в новата „Фамилия“. Какво бе учудването ми, когато прибирайки се в къщи открих, че никой не ме беше търсил. Дали ако телефонът беше с мен щеше да се случи същото…