International e-Residency hackathon, Estonia, Vormsi, 11-13 September

We have already introduced you e-Estonia: a country where you can establish a business in less than an hour, where tax declaration takes just a few minutes and contracts are signed digitally. With e-Residency, these services extend to anyone in the world wanting to join our nation without borders.

Until today, the main benefit for e-Residents has been the possibility to run a location independent business online. Now we plan to take the next big step, to develop e-Residency further and add new services for e-Residents. The government of Estonia is welcoming more developers and service providers to enter the scene and integrate the secure and simple e-Residency open platform into services requiring digital authentication and document signing.

We want the services available to e-Residents to be global. A number of service providers including start-ups, banks and logistic companies are already working on innovations that will make their services available to e-Residents. But we wish to invite even more developers and service providers, the private and public sector as well as e-Residents from all over the world, to participate in developing e-Residency. We hope that in the future the development of the e-Residency platform may be compared to the Apple App Store or Android Google Play.

As part of this process we have teamed up with Garage48, the Estonian Ministry of Economic Affairs and Communications and the Information System Authority to create an international e-Residency hackathon. The goal of the hackathon is to develop existing e-services further as well as to develop working prototypes of new e-services during 48 intense hours of inspiration and hard work.

More info on the hackathon: http://garage48.org/events/garage48-e-residency

Thank you so much for contributing to the development of e-Residency!

With all the best,

e-Residency team
Tallinn, Estonia

Смешен плач

Заглавието е напълно достатъчно за коментарите, които последваха фалита на „Преса“ и „Тема“. И не – не искам да бъда груб, нито да злорадствам, но… Сериозно ли!? Някой е отишъл да работи в „Преса“, вярвайки че ще прави независим вестник и журналистика? При Тошо Тошев и Валерия Велева!?…

В интерес на истината, следва да призная, че и аз съм работил за гадове (и шефове, и клиенти), но… винаги съм го правил осъзнато – било заради колеги, екип или поети ангажименти и отговорност, и никога не съм се заблуждавал за рисковете, нито за това кой стои срещу мен.

Но споделям тъгата по журналистиката – такава, каквато трябва да бъде. Тя е мъртва, отдавна. Не от днес. И я убиха не само тези, които я упражняват по удобния за тях начин. Убиха я също и тези, които междувременно се правеха, че тях това не ги засяга. Същото е, като да пребиват някой в автобуса, а ти да се правиш, че гледаш през прозореца. Убиха я и тези, които ходят в студиата, редакциите и блоковете на журналисти, издания и предавания със съмнителна хигиена и авторитет. Убиха я и тези, които си купуват евтините и жълти парцали. Също и тези с интернет-сайтовете с гръмките заглавия, но и тези, които ги reshare-ват дори и само за забавление.

Continue reading „Смешен плач“

Аварията

Корица на романа Аварията „Аварията“ е заглавието на най-новия роман на Тихомир Димитров, който си признавам, че още не съм прочел, понеже го получих едва снощи, но бързам да го споделя, по две причини. Всъщност са три, но за последната ще разкажа чак накрая. Едната е, че самият автор позволява и дори провокира към свободно споделяне и разпространение на книгата, когато е с некомерсиална цел. А другата е още по-обяснима – просто Тишо пише много добре. Дори, когато не съм бил съгласен с тезите в блога му, за мен пак е било удоволствие да го чета.

Тишо обещава фантастичен роман, в който има както голяма любов, така и голяма катастрофа, но… всъщност е писал за тежките решения между две крайни противоположности, които нямат дипломатични или средноаритеметични пресечни точки. Онези без средни положения – в които и правилното и погрешното са относителни понятия и могат да вървят с (не)нужните кавички.

Или както Тишо е подсказал в анонса си…

„Ще се изправите ли пред най-големите си страхове или ще позволите на човечеството, регресиращо до първичните си, зверски инстинкти, да ви разкъса на парчета? Ами, ако нямате избор? Ще оцелеете ли в една нова Тъмна епоха, която признава само правото на силния?“

И преди да ви дам линк към книгата (която всъщност Тишо бързаше да пусне преди началото на август за да имате още нещо за четене през отпуската или на плажа) да споделя и последната причина, заради която се радвам да му помогна да разпространи книгата си. Той споделя вече няколко свои творби с читателите си. И тества различни модели, което го нарежда сред пионерите на новото книгоиздаване. Тази книга също е тест на нов модел взаимоотношение между автор и читателите му – онзи, който е много честен и на мен поне много ми допада. Да нямаш пречка да прочетеш и споделиш една творба и ако ти хареса да платиш колкото прецениш или пък можеш едва след това. В случая не е точно така, защото Тишо е още по-щедър – но затова ще прочетете накрая…

Книгата в PDF можете да свалите от тук.

Приятно четене!

Уличните лампи на Malvern

Malvern е малко градче, за което едва ли сте чували. То си имало 104 красиви улични лампи във викториански стил, които са неразделна част от градския облик и културно наследство. Толкова са били през 2010 година, когато изправена пред бюджетни съкращения, тамошната община излиза с тежкото решение да ги подмени със съвременно осветление, защото въпросните лампи са стари, много скъпи за поддръжка и консумират много… газ – да, газ – понеже са газови!!

Тогава малка група местни доброволци решават да измислят начин да спасят градското си осветление, което е емблема на градчето, а дори местната легенда разказва, че точно техните лампи са били вдъхновение за C. S. Lewis в книгата „Narnia“.

Речено-сторено. След размисли, опити и обмен на идеи те излизат с предложение да бъдат подменени с електронни механичните таймери, които преди е било нужно да бъдат обхождани един по един веднъж седмично (защото са били обикновени часовникови механизми с пружина, които трябвало да бъдат навивани и сверявани) и да бъдат монтирани рефлектори в тавана на лампите, които да насочват разсейваната нагоре светлина обратно към улицата, с което да се увеличи ефективността.

Continue reading „Уличните лампи на Malvern“

Кога?

Няма да е нито много скоро, нито много бързо, нито много лесно.

Това изречение е по-важно за проумяване от „Съединението прави силата“ или други разни фрази. По-важно е заради нагласата и очакванията към всичко. Към всяко нещо, което изисква своето време за да се случи, изстрада или отвоюва.

Не, няма да пиша за съдебната реформа, макар че това е повода. Тя не е от моята сфера на експертност, а е крайно време да спрем да бъдем специалисти по всичко (особено някои блогъри). Вместо това ще препратя към текста на Даниел Смилов от вчера.

Друго е нещото, което ми прави впечатление – а именно емоциите и детинската наивност, че с едно усилие, с един ход, и не по-късно от утре, ще се реши генерално някакъв проблем. Особено такъв, който се е загнездил около нас от години. Наивността е типична за непораснали деца и явно и за общества в детинска възраст на своето гражданско развитие.

Continue reading „Кога?“

#160от240 и #оставка

Днес, тази част от България, която иска да промени съдбата си, отново ще излезе на протест – този път пред Съдебната палата – за да защити ценности, които са базисни за една съвременна европейска държава. Протест, който ще поиска #оставка от опозорения (и опозоряващия се почти ежедневно) главен прокурор и ще подкрепи идеите за реформа в съдебната система.

Отново е време разделно! И точно сега е този момент, в който безразличието не върши работа. Нито свиването на рамене. Защото от правосъдието започва всичко. А то е превзето на абордаж от шепа хора с малки души, част от същия октопод, опипалачил медии, държавност, бизнес… всичко.

Някое и друго пипало беше отрязано, но туловището на октопода е почти непокътнато. Статуквото не се дава лесно и единствено срещу общи и упорити усилия няма никакъв шанс. Затова те – усилията са оправдани и си струват. И резултатите, дори малки, са видими.

Напоследък България наистина става все по-европейска държава и все по-зряло общество. И именно тези демонстрации в подкрепа на реформите и промените го доказват.

Затова бъдете днес – 14 юли, в 18:30ч. пред Съдебната палата в София. И заради тези от нас, които сме далеч от София.

#оставка #160от240