Startup изкушения

През последните две или три години, покрай другите ми занимания, получавах и предложения да участвам, подкрепя или съдействам на няколко бизнес начинания, които сега е адски модерно да се наричат startup. Повечето бяха интересни – признавам. На няколко от тях помогнах с каквото можах, но не се включих активно, от една страна, защото моят основен бизнес изисква от мен доста енергия и време и не ми остава много свободен ресурс за нещо допълнително, а от друга, защото не вярвам особено в класическия startup модел, който всички от тях бяха решили да следват. Какво имам наум…

Преразказан с две изречения моделът е следният – събираме се група хора, които за някакво относително кратко време и най-често със собствени сили и средства трябва да скалъпят прототип, който да става за показване, така че да събуди интереса на някой инвеститор/фонд, който да захрани екипа с още пари. Този междинен етап понякога има повече от една итерация, след което прототипът да се превърне в (масов) продукт, който да завладее света или (по-често) да бъде продаден на някой по-голям. Хората, които се захващат с това, обикновено са достатъчно трезви за да съзнават, че това със завладяването на света е по-сложната работа, затова продажбата на начинанието (т.нар. exit) често остава единствената цел.

Някои хора с един exit правят достатъчно пари за да живеят на яхта до края на дните си, други едва успяват да си изплатят ипотеката… а доста често развръзка няма, но ако е останал още ентусиазъм, човек се захваща с нова идея… Прочетете още Startup изкушения

Без общ RSS канал

От началото на 2009 година, освен обичайната ми RSS-емисия от този блог, имах и един обобщен RSS-канал, в който освен публикациите ми тук, се появяваха (макар и рядко) и други неща – например – мои публикации в Дневник, снимки от Flickr или 500px, видеоматериали от каналите ми в YouTube и Vimeo. Адресът на този канал беше http://tinyurl.com/yovkorss, а използвах Yahoo Pipes за управление на обединението на тези емисии.

Пиша това, понеже има няколко десетки души, които ме следят чрез този канал, но който за съжаление след 30 септември 2015 повече няма да бъде активен. Причината за това е, че Yahoo спират услугата си Yahoo Pipes.

Затова моля, тези които използват за своя RSS-четец адреса http://tinyurl.com/yovkorss на емисията Yovko Lambrev All-In-One RSS Feed, да го подменят със стандартния http://yovko.net/feed

Три пъти „не“

Понеже напоследък е модерно да се чете със задъхване и по диагонал, се налага да уточня изрично и в кратце някои неща, за да разсея разни заблуждения :)

  • Не – не съм станал естонски гражданин и не възнамерявам. Дори не съм стъпвал в Естония, макар с удоволствие да бих се разходил до там някой ден. Идеята на това e-Residency е именно такава – да се ползват от него чужденци, които да могат да регистрират естонска фирма и да работят с нея, без да има нужда да бъдат в Естония. Това е лесен начин да продължа да си бъда българче, да живея където си искам по света и да разполагам с фирма в еврозоната, в която България още не е.
  • Не – не съм станал и испански гражданин. И също не възнамерявам. Просто живея в Барселона за неопределено време, със същата цел – setup на фирма в еврозоната. В момента обаче, естонската опция изглежда далеч по-смислена от испанската по много причини, съответно преподреждам плановете си.
  • Не – не съм излизал от българската си фирма, нито съм я местил в Испания. Екипът ни си действа в София на пълни обороти, просто аз работя дистанционно от Барселона и продължавам да се занимавам с обичайните си ангажименти в България, и с обичайните си клиенти.

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време. Прочетете още Доверието, глупако!

Август

Август е особен месец. От бизнес гледна точка винаги съм се чудел доколко има смисъл от него, освен разбира се за отпуск. Защото винаги някой го няма, друг го замества, но не е точно същото. А после септември нахлува рязко с нагласата, че има много за догонване. Та сякаш е по-разумно да е ясно, че през август не се работи, за да няма излишни очаквания.

Но пък иначе от години използвам по-лежерното темпо на август за да подредя плановете и приоритетите си – поне в главата ми. И тази година не е изключение. Няма да ги споделям сега. Част от тях още са сурови, а на други не им е дошло времето. Но отново предстоят промени и нови посоки. Това му е хубавото на вглеждането в детайлите – че в крайна сметка стигаш до разбиране (или усещане?) за смисъла на нещата, които правиш, отлагаш или пропускаш.

Живеем във време, в което почти всички се плъзгат по повърхността, разсъждават с клишета, не искат да излязат от рамката си, с която дори не знаят кога и защо са се сдобили. А вглеждането в нещата (и в нас) подава отговорите – през рамките, през времето, през Интернет, през разстоянията. Защото иначе…

Имаме твърде малко време, за да го губим цялото в компромиси. Примиряването с неща, които не ни правят щастливи в един момент ни отнема чувствителността и спираме да забелязваме абсурдите. Бавничко се сваряваме като жаби, без да усетим :) – Яна Петрова

Харесва ми да почивам в началото на септември. И тази година ще бъде така. Неудобството е, че тези които са почивали през август вече са в режим за наваксване на пропуснатото, а аз не обичам да си изключвам телефона. А и не разбирам оригиналнеченето напоследък – ден без телефон, седмица без интернет, дигитална детоксикация (моля?!)… Баланс не се постига със забрани и ограничения. Постига се с разнообразие, с планиране, с алтернативи. С живот! С онова търсене… което, ако изпусна малко поетичност, трябва да нарека стремление.

А то не почива през август. И не бива :)

B£ 2015 (3d)

За една бристълска лира

Бристъл е град в югозападна Великобритания с около 430 хиляди жители. Иначе казано, малко по-голям от Пловдив. Бристълчани се самоописват като специални хора – креативни и широкоскроени. А Бристъл определят като невероятно място за живеене заради градския дух и усещане за общност, което са съхранили през вековете. Основен елемент на този градски характер придават и множеството малки локални бизнеси, от които хората пазаруват, хранят се или се социализират. „Не искаме Бристъл да се превръща в поредния град-клонинг“, казва едни от героите на днешната ми история за обикновени хора, които правят големи промени.

Началото е някъде през 2009 година, когато Chris Sunderland и Ciaran Mundy започват да обсъждат идеята за съпътстваща валута, което привлича към тях и Mark Burton, който пък точно прави изследване по същата тема. Те обаче са прагматични хора и имат ясна и практична цел – да въведат локална валута, която целият град да използва. А смисъла зад това нетривиално начинание е много семпъл – тъй като тази локална валута ще има значение и смисъл само за хората, които я припознават за такава и я ползват (на теория цял Бристъл), то тя ще циркулира в локалната икономика и ще допринася за завъртането и ускоряването и. Ако някой купи хляб с нея, това означава, че хлебарят също ще я използва, за да купи примерно брашно и при това от местен производител, защото ако последният не е такъв, той няма да я приеме. Всичко това държи парите в локалната икономика, вместо те да изтичат към финансовите центрове на държавата или зад граница, чрез мултинационалните компании. Прочетете още За една бристълска лира

Две истории за пекарни

Днес искам да споделя още две истории за силата на обикновените хора и малкия локален бизнес, които много си приличат, но илюстрират различни модели на финансиране за социално предприемачество. Иде реч за две пекарни.

Историята на The Dunbar Community Bakery започва през 2008 година, когато пекарната на семейство Smith на High St. в шотландското градче Dunbar затваря, понеже старите собственици решават да се пенсионират. Хората от градчето обаче, не искат да се откажат от възможността да купуват хубав ръчен хляб, замесен и изпечен на място и да го заменят с хляб, предлаган от супермаркетите. Събира се група от тях, която изготвя тригодишен бизнес план за повторно отваряне на пекарната. Регистрират кооператив и в края на август следващата година 160 души от градчето стават съдружници в начинанието (със скромни лични инвестиции между £1-£500), което стартира с почти 18000 британски лири начален капитал. В управителния съвет са избрани местни предприемачи, финансисти, маркетолози – хора с различни профили. Оказва се обаче, че не могат да договорят дългосрочен наем на старата пекарна, а капиталът не позволява да я купят, затова се налага да потърсят друго помещение на същата улица.

Прочетете още Две истории за пекарни