Илия Божинов за много хора е напълно неизвестна личност – при това напълно незаслужено. Медиите в момента твърдят, че е политик, понеже беше член на ВС на БСП и “Българска левица”. Всъщност и аз се запознах наживо с него в ролята му на такъв, но той беше от тези, които се опитваха да надвият статуквото. И да прескачат клишетата. Беше един от малцината, с чиято помощ в държавността отляво се заговори за софтуер с отворен код. И той не просто размахваше знамето на поредната модерна идея, както много други направиха – а го ползваше, популяризираше и сам умуваше над концепции за прилагането му в държавната администрация.
Други хора ще разказват за него от времето на фидонет и bbs-ите… аз съм съвсем малко по-млад от нужното, но всъщност вчера българският Интернет загуби един от бащите и визионерите си.
Почивай в мир, Илия!
Наскоро, обаче, открих един проект с много семпла и ефективна идея под повърхността си. Което сгъна на четири и преряза с къдрава ножичка моите представи за полезността от хаотично споделяното в социалните мрежи съдържание. Той реално не прави много повече от това да е поредния индиректен интерфейс към тях, но под форма на четец, който не само визуализира нечия стена, табло или feed… ами изсмуква извадка и от оригиналното съдържание, когато намери линк към статия, видеоклипче или каквото и да било. Дотук нищо оригинално, но всичко това се налива в адски семпъл интерфейс, наподобяващ списание… Бум!… Нов начин всяка сутрин с кафето да разлистите вашето си списание. И то ще е наистина само ваше и уникално, понеже зависи от вашия сет от емисии, приятели и вашите (и тези на приятелите ви) интереси. И нещо повече, когато го разлистите вечерта, с чаша уиски, то ще има ново издание или поне няколко нови страници.
Точно през лятната ми ваканция, един 
Всъщност това е 3G модем, Wi-Fi access point и акумулаторна батерия в едно мини устройство с размери малко по-големи от кибритена кутия. Вътре се очаква да бъде поставена SIM карта с data план, а устройството споделя безжично връзката към Интернет с до 5 компютъра едновременно. Т.е. вече има не само неограничен по трафик план, но и не е обвързан с конкретни устройства. Джвъчката може да бъде конфигурирана да прекъсва връзката, ако тя не се ползва за някакъв период от време и да се свързва отново on demand, което означава, че човек може да го “забрави” в някой джоб на компютърната си раница или чанта и неговия wi-fi hot spot ще е винаги наблизо при нужда. С едно зареждане на батериите (през USB) Mtel Hot Spot работи около 4 часа в активен режим и около 100 часа в standby и вече две седмици ми осигурява свързаност навсякъде. Това се оказа и моето решение да плащам само един план за данни, а да ползвам интернет с лаптоп, телефон или таблет, дори когато няма друга безжична мрежа наоколо.