Yovko Lambrev Бях на девет, когато написах първата си програма – простичка компютърна игра на Basic за един стар Apple II с едномегахерцов процесор 6502 и 48Kb RAM. Няколко месеца по-късно имах собствен компютър (реплика на Oric Atmos) с 64Kb RAM, но без флопи, диск и дори монитор. Използвах касетофон за външно устройство и руски черно-бял портативен телевизор Юность за монитор. Оттогава нося очила и увереността, че технологиите са моята съдба.

Направил съм първите си снимки някъде на шест – с фотоапаратчето на родителите ми – Смена-8, което не надживя моя ентусиазъм – но и до днес фотографията остана дълбоко и неизлечимо втора моя природа и неутолима страст.

Жените открих едва като тийнейджър – и до днес се колебая кое ме пали повече – красотата им, или удоволствието да преразкажеш една нежна женственост в кадри.

Мечтател съм, защото само мечтите стигат точно до там, докъдето ти им разрешиш да стигнат – и няма никакво значение дали можеш или не можеш да си позволиш едно или друго, приятелство, пътуване, докосване или… целувка. Има значение единствено дали можеш да си позволиш да мечтаеш, че го заслужаваш…

Тези неща ме правят свободен.