Аватар
Прибирам се към къщи след купчина бири и няколко приятни разговора, но
настроението ми продължава да е късогледо. С астигматизъм.
Напоследък не обичам петъците. Предвестник са на празни уикенди и още
по-безцелни размисли,
Откровения
Само в петък
„аз нямам задник,
имам дупе“,
каза тя
„окей, дай каквото имаш“,
казах
„ужасен си“,
каза тя
„само понякога“,
отвърнах
само в петък
Сутрин
> „…at the slightest touch, or mere whisper of breath on her next, her body
responds, like a flower in the sun, glistening with the morning dew, she
welcomes… she invites… she obsesses me”
Драскотини
> Времето, което си изгубил за твоята роза, и грижите за нея я правят толкова
важна за теб. (Екзюпери)
Намерих го в един ъгъл на пристройката зад къщата. Беше уплашено, безпомощно и
ранено. Гледаше
Капки джаз
Ароматът на дъжд във въздуха явно ме провокира да пиша. А всъщност изпитвам
наркотичен глад да чета. И не купчината книги покрай леглото ми, започнати и
изоставени до средата, които не намирам причина