LW: Изглежда, че сме свидетели на много бързи
промени в света на Linux тези дни. Oracle обяви свои продукти за Linux, Intel
инвестира в Red Hat. Какво още можем да очакваме?
T: Мисля, че току-що достигаме критичната маса.
И ще продължаваме да наблюдаваме именно тази ситуация.
Всеки, който иска да се намеси в Linux пазара -- ако той иска да влезе в
него, ще го направи, защото симпатизира на Linux някак си, което означава, че
прави правилният ход. Не знам за някой, който да се появява на пазара заради
негативни цели.
Не мисля, че Linux ще се промени. Трябва да знаете, че бях ужасно нервен, когато
се появи Slackware - някой, щеше да продава Linux за пари - това беше повече от
шок. Преценявах идеята за добра, но все пак бях нервен.
И това наистина се оказа добра идея. Имам предвид съюза между хората - от една
страна комерсиално настроените, които искат да направят Linux лесен за инсталиране и
от друга технически настроените, които вършат работата, затова не се притеснявам, че
Intel или Netscape са се ангажирали комерсиално. Защото не виждам как можем да загубим
от това. Затова си седя кротко тук и си пия колата.
LW: Какво накара Intel и Netscape да инвестират в Red Hat?
T: Мисля, че последната вихрушка е само малка част от всичко, което
ще започне да се случва по-късно. Имам предвид, че това, че Intel купува част от
Red Hat e символ-предвестник. Това е промяна, която е повече от резултат.
Трябва да виждаме нови възможности в ангажирането на компания като Intel. Голяма компания
като Intel подава ръка и то заедно с други големи компании. И не просто подкрепа, а
истински действия, ангажименти, защото ако Intel иска да направи нещо тя просто
сяда на масата за преговори с други компании и казва: "Нека да го направим!". А това
отваря врати, които Linux още не е успяла да отвори сама.
LW: Мислите ли, че това ще се случи в някои специфични области?
T: Това е, което очаквам. Надявам се това да се случи с
Unified Driver Interface (UDI). Не е много това, което бих искал да видя -
един обособен и точен интерфейс като Unified Driver
Interface. Надявам се, че Intel ще успее да убеди хардуерните компании, че това
е важен проблем. А дали ще го ползваме това вече е вторичен въпрос.
Защото Linux все още има проблеми с няколко компании, които все още не отделят
специалисти, които да пишат драйвери за техния хардуер.
LW: Говори се, че Linux обществото ще бъде катализаторът, който
ще накара всички останали UNIX производители да ползват и поддържат UDI. Вярвате ли,
че е възможно да се случи?
T: Мисля, че нищо друго не би могло да се случи.
LW: Как ще се осъществи този сценарий?
T: Проблемът е, че UNIX производителите нямат стимул в момента
да постигнат съвместимост един с друг. По същите причини, заради които никоя от хардуерните компании
не се стреми към съвместимост с конкурентния си хардуер.
Стандартите всъщност не
се правят от комисии.
Не това определя дали
един страндарт е добър
и дали ще се използва.
Пазарът решава това.
|
Някои от тях правят собствен хардуер и държат да контролират производството си.
Останалите, които клонят към Intel и имат малък пазар нямат избор. Ето къде Linux
може да се вмести - причините са две. Едната е, че Linux трябва да поделя пазари.
Истината е, че PC пазара не е много голям, но съвсем не е и пренебрежим. Другата
е, че заради отвореният сорс-код възможностите, които имате вие ги имат и всички
UNIX компании и могат във всеки момент да решат: "Окей, щом в Linux e направено и
ние можем да го направим.". Същото това, което досега не е направено по "политически"
причини. IBM и Sun никога няма да постигнат съгласие.
Не казвам, че ще се случи точно така. Казвам само, че е логично.
Sun е направила много стандарти като тези. NFS е пример за такъв отворен стандарт.
NFS съвсем не е велика мрежова файлова система, но е достатъчно добра и много, много
разпространена и използвана.
Стандартите всъщност не
се правят от комисии.
Не това определя дали
един страндарт е добър
и дали ще се използва.
Пазарът решава това.
LW: Какво получава Red Hat от тази своя сделка с Intel?
T: Когато искаш да излезеш на корпоративния пазар трябва да имаш
възможност. Това е, което получават - възможност.
Трябва да имаш и продукт, който да продаваш в тази ниша. Те загатнаха
пазарната си стратегия. И се обзалагам, че част от нея е поддръжката.
Например ако си купите CD-дистрибутив сега за $50 получавате и неограничен брой
лицензи. Но много компании - по напълно неразбираеми причини - си мислят, че това
е неправилно. Те искат да си купят 100 лиценза. И ако не могат да направят това
с Linux се чувстват нещастни. Следователно предполагам, че Red Hat ще предлагат
именно това лицензи, които няма да бъдат толкова софтуерни лицензи, колкото договори
за техническа поддръжка. И сега всяка голяма компания ще може да си каже "Окей, ще
платим $100000 годишно за 1000 лиценза и ще си имаме и поддръжка."
LW: Откакто добавихте многопроцесорна поддръжка в
Linux кърнъла, изглежда, че много доставчици на Linux ще се възползват от това.
T: Не мисля, че Red Hat се възползват от това. Предполагам,
че ще намерите повече хардуерни компании да го правят. Имам предвид, например
VA Research, които интегрират хардуера и софтуера и ви продават кутия, стресово
тествана, със приложения като Oracle и Apache, доставят ви я на място, пускат ви я и
ви гарантират и поддръжка.
Мисля, че Red Hat казват повече: "Продаваме Ви софтуер. Не Ви го инсталираме, но
Ви гарантираме поддръжка."
И мисля, че ще се случи скоро някоя голяма компания - може би не IBM, но
компания като IBM - защото занапред не можеш да не предлагаш многоплатформена
поддръжка и да си в първата лига, когато всички други го правят.
И те ще добавят Linux към списъка от платформи, които поддържат.
И тогава ще можете да си купите машина с инсталиран Linux. Очаквам това
да е нормално явление след по-малко от година.
LW: Мислите ли, че това е неминуемо?
T: Естествено, че е възможно да се появят пречки, но като цяло
мисля, че ще се случи. Не знам кога, но ще е след по-малко от година.
LW: Обсъждали ли сте това с IBM?
T: Не съм. И не бих. Apache групата предложи дискусия, но те
не приеха. Те не работят по този въпрос и няма какво да обсъждат с мен.
Не мисля, че IBM се вълнуват от Linux в този момент. Нека оставим този слух да умре.
LW: Да поговорим за базите данни. В момента всички
производители на системи за управление на бази от данни са отворени към Linux.
Вярно ли е подобно твърдение?
T: Не мога да кажа дали е абсолютно вярно, но те се надяват
и очакват да продават много копия за Linux. И това е, защото Linux е много добра
операционна система, когато работи за сървър. Тя е една от най-използваните за това.
Това просто се усеща от тези производители, нормално е да искат този пазар.
LW: Какво ви кара да сте сигурен, че те ще се отнасят сериозно
към поддръжката?
T: Убедeността, с която ми зададохте предишния си въпрос, например?
Те ще вложат време, усилия, труд и пари, нормално е да се отнасят сериозно към
това.
И преди да продадът първото копие на Oracle или Informix, те ще знаят, че се появяват
на нов пазар, а новите пазари са опасни и затова трябва да се подсигурили добре.
Никой няма да си заложи бъдещето с лека ръка.
LW: CAD доставчиците ще ги последват ли?
T: Това е малък пазар и е перфектен за Linux.
Мисля, че те ще бъдат следващите.
LW: А независимите софтуерни доставчици не
се ли чувстват дискомфортно и не се ли тревожат, че примерно не биха
могли да продават Solaris, който е поне три пъти по-скъп.
Intel ме изненадаха с
любезността си. И преди
съм говорил с тях, но тогава
Linux беше мръсна дума.
|
T: Това е въпрос на обмяна на мнения. Linux няма обратната
връзка с хората, които взимат решенията. Мисля, че това ще е едно от големите
събития през следващите няколко месеца - Linux ще излезе от сянката.
LW: Има ли нещо свързано с възхода на Linux, което Ви изненадва?
T: Ами, Intel ме изненадаха с любезността си.
И преди съм говорил с тях, но тогава Linux беше мръсна дума и това беше само преди
година. Intel са много позитивно настроени сега и това е чудесно.
И начинът, по който толкова широко се обявява това ме изненадва. Сега вече е много
лесно за останалите да направят същото. Защото, когато група приятели стоят на ръба
пред процеп и един от тях го прескочи не е проблем за останалите да се престрашат да
скочат и те. Разбира се това вече няма да е изненада.
LW: Всички говорят как скоро Microsoft ще започнат своята
СНС (страх-несигурност-съмнение) кампания против Linux, познатата машина все
още като, че ли не е задействана с пълна пара?
T: Мисля, че има много хора в Редмънд, които си блъскат главите,
чудейки се какво, по дяволите, да направят. Разбира се, че може да започне СНС-кампания,
това е традиционното оръжие не само на Microsoft. И нека да е ясно, че Microsoft е
един от добрите врагове - трудно да се разпръсква СНС срещу Linux - просто няма много
СНС за разпръскване.
A тях със сигурност ги очакват тежки времена докато свикнат с факта, че това е пазар
извън техния пазар, пазар, който те няма да могат да направляват. Затова е нормално да
са изнервени. Не знам... не мисля, че те са наистина нервни. По-скоро са
умерено нервни. Не мисля, че Бил си ляга всяка вечер с мисълта за Linux.
LW: Значи не вярвате, че Nathan Myrvhold е направил 300 старници
доклад за Linux?
T: А, сигурно има хора, съставящи стотици страници доклади тъй както
реките си текат по нанадолнището. Обзалагам се, че някои от тях работят по темата
Linux, но това вероятно е малка операция.
Мисля, че има много хора в
Редмънд, които си блъскат главите,
чудейки се какво, по дяволите,
да направят.
|
LW: Да поговорим за сигурността - защо считате, че open source
софтуерът е по-сигурен?
T: Ако разгледате бюлетините ще видите, че Linux e най-защитен
от пробиви в сигурността в сравнение с други операционни системи. Това е защото,
когато излиза бюлетина в Linux вече има решение за проблема, докато другите казват:
"Ние разследваме ситуацията.". Microsoft са ужасни. На тях дори не им пука. Sun са
доста добри, но има други компании, които не обръщат голямо внимание на сигурността.
С отворения сорс имаме хора, които много активно търсят подвизи, има IRC-канали, по
които се обсъжда как да пробием Linux и не защото Linux е лесно пробиваема, а просто,
защото има много 15-годишни момченца, които се опитват да пробият Linux и успяват понякога,
защото добре го познават.
И в същото време имаме също много професионалисти, чиято работа е именно такава - те са
в бизнеса, знаят какво трябва да се направи - и го правят, за да са сигурни, че
тяхната система е непробиваема.
И какво ще се случи ако някой успее да направи пробив. То е като игра на котка и
мишка и понякога мишката успява да вземе сиренцето. Само, че това означава, че този
начин за пробив е вече известен, следователно веднага ще бъде коригиран, а този момент
е много продължителен за системите без open source. А и производителите не се
ангажират много много. И единствените, които ги е грижа са потребителите.
LW: Тогава не е ли по-лесно да се намери дупка в сигурността именно
при отворения сорс.
T: Но това автоматично означава, че е още по-лесно да се коригира.
Което пък означава, че е достатъчно проблемът да бъде открит, за да бъде
коригиран. А когато имаш само бинарният код е много по-трудно и да се намери
пробива и да се отстрани. А когато говорим за пробив в сигурността ключов момент
е времето. Ако се забавиш няколко дни - това струва много пари и недоволни потребители.
По материали от Интернет
Обработил: Йовко Ламбрев
