|
Приятели,
Linux център се променя - раждаше се нова
идея, която постепенно набра скорост, бе
осъществена и стартира официално през
август 2001 г. Новият сайт се нарича bgIT
или Българската IT мрежа. Запомнете
адреса му www.bgit.net. Linux center и екипът му ще бъдат
част от bgIT.net - един много по-сериозен и надявам се
пълноценен проект. Той е изпълнен заедно с
приятелите ни и колегите от Linux
society и Linux за
българи. Нека обаче това солидно Linux
присъствие не ви заблуждава. Темата
Linux ще бъде само една от обсъжданите
там. bgIT.net има претенцията да се
превърне в дискусионно и новинарско
средище достъпно за всички български
IT специалисти, както и всички останали,
интересуващи се от теми, свързани с
високи технологии. Нещо повече -
можете не просто да бъдете пасивен
читател - всеки от вас може да бъде
епизодичен автор или дори постоянен
редактор на своя рубрика в конкретна
тематика. bgIT.net е напълно съвремена,
мощна, интерактивна web-система, която
ще продължава да се развива в движение.
Основният автор на софтуера е
Владимир Джувинов, познат ви от
изключителните си материали на
страниците на Linux center през последната
година. Очакваме ви на
новият ни адрес www.bgIT.net,
който надявам се ще правим заедно.
Linux center премина
през тригодишно съществуване. Това
беше проект, който постигна своята цел -
да популяризира качествата и
достойнствата на софтуера с отворен
код и безплатната операционна система
Linux. Много хора за първи път научиха за
Linux именно от нашите статии и материали,
други тук научиха как да кирилизират
системата си, трети правеха сравнения и
анализи с други операционни системи и
се престрашиха да опитат Linux. Щастливи
сме, че ние сме причина още малко хора
да запалим за каузата open source софтуер и
да ги направим негови фенове.
Благодарни сме за хилядите посещения
на сайта и разбира се на нашите фенове и
редовни читатели. Повечето
материали вече са прехвърлени в
базата на bgIT.net, а този сайт в този му
вид остава консервиран тук на този
адрес в състоянието, в което е в
момента. Поне докато нашите
благодетели от Гювеч.BG и Netinfo
го оставят. Архиви на сайта има при
неговите автори. Вероятно те ще бъдат
публикувани някъде online в tar.gz формат.
В началото
бяхме сами или почти сами в българското
web-пространство, но това не ни
обезкуражи. През този период от време
на страниците му имаше адски много
ентусиазъм, стремеж и себеотдаване поне за
тези които бяха способни да ги видят и
оценят. Обликът на сайта се менеше, броят на
хората в екипа също, статиите се множаха,
целите и идеите ни обаче останаха същите.
Основната, която бе да популяризираме не
толкова Linux сам за себе си, колкото идеята
за софтуера с отворен код. Надявам се, че
в значителна степен сме успяли да го
направим. Благодарим на всички, които ни
писаха през това време с подкрепа,
благодарности, материали или просто с добри
думи. Благодарим и на тези, които ни
критикуваха, независимо дали беше
доброжелателно или не - благодарим на
всичките си читатели, които превърнаха този
сайт в четен, известен и популярен.
Благодарим на Гювеч.BG и Netinfo
за безплатния и безпроблемен хостинг, както
и лично на Павел Калинов за съдействието и
подкрепата.
Радваме
се, че бяхме заедно и се надяваме да е така и
занапред!
Доскоро виждане на www.bgIT.net!
;-)
Йовко Ламбрев
|
|
В стремеж да предложи алтернатива или поне да обърне внимание на обществото на възможността
за използване на софтуер с Отворен код Linux Users Group - Bulgaria
(http://www.linux-bulgaria.org)
реши да състави и изпрати следното отворено писмо.
Ако принципно сте съгласни с текста и симпатизирате на идеята за софтуер с
Отворен код можете да подпишете писмото и без да сте членове на LUG-BG.
Дискусията по темата можете да прочетете на адрес
http://www.linux-bulgaria.org/lug-bg-list/archive/2001/Jun/
в потоците "Статията в Труд" и "Отворено писмо".
|
|
|
 corner
Най-новата книга на O'Reilly е посветена на бързо набиращия скорост в областта на Интернет XML.
Използват го както хората от open source обществото така и комерсиални софтуерни гиганти.
Мултифункционалността му и свойството му да се самоописва го правят еднакво подходящ както за
обмен на данни в Net пространството между сайтове (новини) и приложения така и за бази-данни,
индексиране и описване на информацията, както и други сфери на обществения информационен обмен.
Наричат го HTML-a на 21 век. Поддръжка за eXtensible Markup Language вече е вградена в множество
приложения, а някой вече са изградени около свой XML гръбнак, други пък го използват за
дефиниране на интерфейса си... Сред това многообразие от възможности човек обикновено се обърква, питайки се - добре с XML мога
да направя почти всичко, а какво точно... и как - именно на този въпрос се стреми да даде отговор
Erik T. Ray в книгата си "Learning XML". Независимо дали XML ще оправдае надеждите, които му се
възлагат, популярността му расте ежедневно и XML вече е завладял
въображението на технологичните
корифеи, което понякога само по себе си е напълно достатъчно.
|
|
|
