Противници на Microsoft от всички страни
обединявайте се
4 юли 1776, 14 юли 1789, 6 ноември 1917,... 15 февруари 1999 ?
Някои революции започват тихичко - например, мислейки си за гаджето
от автобуса.
Други започват със стотици французи атакуващи Бастилията. Трети пък с опитите на един
австралиец да си вземе обратно парите от компютърна компания за продукт, който той не
желае да използва.
Това последното въстание започна австралиецът Джефри Бенет. Като заклет Linux фен
Бенет искал да си купи преносим компютър с любимата му операционна система, но когато
му продали желаната от него Toshiba, продавачът му казал, че компютрите идват с
предварително инсталиран Windows.
Тъй като не бил от хората, които се предават лесно Бенет, оповавайки се на
текст от лиценза на Windows, който гласи, че ако не сте съгласни с правилата и условията
на този лиценз можете да върнете обратно неразпечатания софтуер и да си получите обратно
парите, които сте платили за него.
Бенет изтрил Windows от своя лаптоп, инсталирал си Linux и се обърнал към филиала на
Toshiba в Аделаида.
Toshiba били същисани от факта, че някой би искал да си върне операционната система и
в серии от писма по електронната поща Бенет спорил и доказвал, че занапред няма да
използва, никога не е използвал и не желае Windows на своя компютър, следователно
какъв е смисълът да го плаща.
Накрая три месеца по-късно Бенет получава от Toshiba чек за 110 австралийски долара. Успех!
През август 1998 Бенет публикува сагата си в Интернет заедно със сканирано копие от получения чек
(www.netcraft.com.au/geoffrey/toshiba.html).
Няколко седмици по-късно сайтът привлякъл вниманието на Linux потребители от целия свят и
бързо се заформя общество, което се подготвя за война.
Въстанието бива наречено "Windows Refund Day" (в превод нещо като "Ден за Windows ресто" :-)
и е определено за 15 февруари 1999. Централата на организацията е The
Windows Refund Center (www.linuxmall.com/refund),
който е учреден на 19 януари 1999 с цел да координира усилията на потребителите на Linux,
FreeBSD и други различни от Windows операционни системи, които са били принудени насила да
си купят Windows и не могат да си възстановят парите за техните неизползвани копия.
Основната идея на организаторите е на всяка цена (да променят начина по-който Microsoft прави бизнес с
производителите на компютърен хардуер, монополистично лишавайки ги от избор на алтернативна
операционна система.
Появиха се и твърдения, подкрепени от юристи, че движението има възможността и всички основания да започне класически
съдебен процес срещу Microsoft. Радетел на идеята е например Deirdre Saoirse - системен
администратор на автомобилна компания в Torrance и член на Orange County Linux Users Group.
Тя е координаторът на протестните действия от 15 февруари. (Вижте нейния web-сайт на адрес
www.deirdre.org/rebellion.html.)
Групата направи протестна демонстрация пред офиса на Microsoft на 15 февруари като
раздаваше фланелки и дистрибутивни копия на Linux.
Аналогични протести имаше организирани и от Silicon Valley Linux групата на потребителите.
Допълнителни демонстрации имаше и в Северна и Южна Калифорния. Microsoft не допускаха
представители на демонстрантите в офисите си. В една от административните сгради, където
Microsoft разполага с цял етаж, асансьорът през целият 15 февруари бе програмиран да
не спира на този етаж. Windows Refund Center прикани
всички, които все още не са си поискали парите за неизползваните си Windows-и да го
направят именно на 15 февруари.
"O, от какво толкова се впечатлявате" коментира, усмихнато говорителят на Microsoft Adam Sohn
"Това е буря в чаша вода!". Sohn спори, че има достатъчен брой производители на PC хардуер,
които предлагат и други операционни системи и определи движението като "малка група хора, чакали
твърде дълго изгрева на идеята си за open source софтуера."
Само, че фактите всъщност говорят, че е много трудно да се купи лаптоп без предварително
инсталиран Windows.
Студентът David Chun през юли 1998 се обръща към дузина производители на PC компютри,
(включително Gateway, Dell, Micron, IBM,
Packard Bell, Hewlett-Packard, Toshiba, NEC и Sony.) с молба да му продадът компютър без Windows.
Никой не му предложил.
"Повечето цитираха договори с Microsoft за основна причина за отказа си." твърди Chun.
(Цялата история можете да намерите на адрес
www.essential.org/antitrust/ms/jun3survey.html.
Saoirse, споделя, че тя за нищо на света не би си купила лаптоп въпреки, че има нужда
от такъв, просто, защото няма представа откъде да го намери без да плаща и за Windows.
"Голямо облекчение би било за мен да се сдобия с лаптоп, но не чувствам, че имам
някакъв избор", казва тя."Ako нашите действия срещу Microsoft сега постигнат
някакъв резултат аз може и да се реша да се снабдя с преносим компютър, но сега не
бих го направила."
Приказката за тълпата Linux потребители водещи борба с корпоративното поведение
естествено създаде резонанс особено съвпадайки по време и с антитръстовото дело
срещу Microsoft. Компанията беше обвинена освен за това, че притежава монопол върху
пазара на операционни системи и, че със силата си на монополист се опитва да смаже
конкурентите си в други области. (Делото започна след предявения иск и жалба от
Netscape, че Microsoft използва доминацията си на пазара за операционни системи за
да разруши браузърът Netscape Navigator).
Но ако обикновените потребители трябва да се борят с месеци за да избегнат
опасността да си платят за копие на Windows, което те не желаят, ако Saoirse не може
да си купи лаптоп, защото не може да намери такъв без Windows, ако на един обикновен
американски студент компания като IBM (която произвежда OS/2 - една от алтернативните
на Windows операционни системи) заявява, че не може да му продаде компютър без Windows,
ako кратък разказ за чек от 110 австралийски долара става искра за цяла революция, то
тогава дали трябва да се взима за чиста монета злобното изявление ма майкрософтския
говорител Sohn, че това са само група жадни за известност Linux потребители.
Да живее революцията!
По материали от Интернет
Снимковият материал е от архива на Silicon Valley Linux Users Group.
