Знаете ли как се става
богат човек?...
Рон Хабърд предложи една рецепта -
направи собствена религия и създаде
сциентоложката църква, чийто членове са все
холивудски звезди, богаташи и знаменитости,
защото условието да бъдеш сциентолог е да си
много богат, и разбира се, щедър в полза на
църквата. Банално, но върши работа. Рон Хабърт
стана много богат човек, но няма да видите името
му да оглавява класацията на сп. Forbes за
най-богатите хора в света. Просто, защото той не е
толкова богат колкото два пъти султана на Бруней
например, защото няма повече пари от брутния
национален продукт на цяла Русия за миналата
година. А дали има такъв човек?
Ама, разбира се, чичко ви Бил Гейтс,
който прави пари, ей тъй, от всяко ваше щракване с
мишката. Той има повече доларчета и от султана на
Бруней и от брутния национален продукт на Русия
за 1998. Защо ли? Ами, защото съвсем принципно е
собственик на възможностите Ви - на това, което
можете да направите с Вашият собствен компютър и
в този смисъл на приблизително 95% от компютрите
по света.
Да Ви прилича на тотално световно
господство?
Как се прави това ли?
Е, човек трябва да има и мъничко късмет...
В началото на 80-те години - в
отговор на пазарния глад за компютри, които човек
може да ползва и в къщи, и в офиса, а не само в
специализиран изчислителен център - фирмата IBM замисля една
невероятно недъгава, но евтина архитектура,
която пуска на жадния за домашни и персонални
компютри пазар през 1981 г. Например именно заради
тази архитектура, която и сега си е приблизително
същата и работи под капака на Вашия компютър,
хард-дискът Ви се счита за периферия (външно,
допълнително устройство) въпреки, че Вие
определено не гледате на него като на периферия.
Както и да е. По ирония на съдбата IBM - фирмата,
която направи PC-пазара сега не е сред играчите на
него ;-)
По същото това време чичко ви Бил
Гейтс, който тогава е бил все още батко и все още
студент написва операционна система за
въпросната недъгава машинка, по-която обаче
светът полудява както сега е полудял по MTV. Светът винаги си е
падал по дивотии. Причините са, че е ужасно евтина
- процесорът 8088 е зает (разбирай купува се) от Intel - евтин и популярен,
с който можеш да се сдобиеш за жълти стотинки от
всеки магазин за електроника, операционната
система DOS е написана от студент, както Ви е
известно. И на всичко отгоре IBM не патентова
отрочето си! И за какво ли - то и пет пари не струва
от инженерна гледна точка. (Само един договор
обвързва онова студентче Гейтс със задължението
да предоставя сорс-кода на операционната си
система на IBM след всяка нова преработена версия.)
Да ама именно това е ключовата дума - цената.
Следва пазарен бум и броени месеци по късно над 40%
от компютрите по света се наричат IBM PC и са под
управлението на Microsoft DOS. Разбира се,
междувременно батко ви Гейтс се е сетил да си
регистрира малка фирмичка със скромното и
немъжествено наименование Microsoft за да продава от
нейно име продукта си MS-DOS.
Разбира се, IBM не пропускат цели
десетина-дванадесет години да се възползват от
предоставяните им от Microsoft сорсове на MS-DOS, да ги
поизглаждат малко по ръбовете и да пускат своята
версия PC-DOS.
Е, вече Microsoft не правят DOS... Сега новата
стратегия синтезирано гласи приблизително
следното: "Прави все по-нови шарени и
елементарни за употреба продукти и заливай
пазара с все по-новите им версии. Даже преди да си
изчистил грешките от предходните. Няма значение
дали работят добре! И рекламирай, рекламирай,
рекламирай..."
И така втората ключова дума в това
световно нещастие е масовост. Синоним на тази
дума е Windows - появил се първо като графичен
интерфейс (надстройка) върху MS-DOS, a след това Microsoft
го обяви за самостоятелна 32-битова операционна
система от версия '95 нагоре. През 1996г. на 95% от
PC-тата по света имаше инсталиран някакъв Windows.
Бил Гейтс вече беше най-богатия човек
на света, а компанията му Microsoft завладяваше не
само потребители и клиенти, а и цели по-малки и
по-големи фирми, занимаващи се с информационни
технологии. Бил Гейтс започна да се изживява като
гуру-пророк - да прави прогнози, да се прави на
идеолог на световната компютърна индустрия,
включително се заговори и за оказване на натиск
срещу фирми-производители на хардуер от страна
на Microsoft.
И сега светът дори не се замисля има ли
алтернатива на тази зомби-Windows зависимост. Защото
за много нещастни потребители на Windows е съвсем
нормално да преинсталираш два пъти в тримесечие
операционната си система, а всъщност съвсем не би
трябвало да е така. Чичко ви Гейтс, обаче ви казва,
че няма по-лесна за инсталация операционна
система (защо ли?) и вие трябва да му вярвате...
После чичко ви Гейтс ви, казва, че компютърът ви е
слаб и вие притеснено тичате да купувате памет
или направо ново дъно и процесор за да си пуснете
следващата по-нова версия на някой майкрософтски
продукт...
След това идва интеграцията... третата
ключова дума...
Какво е операционна система - ами,
казано семпло, програмата, която кара компютъра
ви да работи - т.е. не се очаква във въпросната да
има интегриран текстов редактор или програма за
сканиране, например. Да, ама не. Има. И не само
това. Всъщност, замисляли ли сте се евентуално
колко сканиращ софтуер имате наинсталиран по
компютъра си - най-малко три вида, ако не и повече.
Първо, когато сте си инсталирали Windows, ако не сте
си пуснали подробен избор на това какво трябва и
какво не трябва да се инсталира (т.нар. custom
инсталация) сте получили заедно със съвсем
излишни (в общия случай) програми за хора с
нарушено зрение (фактът, че съществуват е
похвален, но не и решението да се инсталират по
подразбиране), мрежови софтуер и едно програмчe
за сканиране Imaging - ей, тъй тихомълком!!! След това
сигурно сте си инсталирали Corel като най-вероятно сте сложили и
неговия сканиращ софтуер. После някой ви е казал,
че най-добрата програма за обработка на
фотоизображения е Photoshop
и заедно с нейната инсталация за трети път се
сдобивате с TWAIN. А може би въобще нямате скенер,
защото ако си имахте щяхте да инсталирате и
неговия софтуер, който също ще ви сложи
TWAIN-драйвер.
Е, не за това конкретно трябва да
псувате Гейтс, но в дъното на всичко стои
интеграцията. Защото в крайна сметка засега Вие
имате избор дали да сложите четири или пет пъти
сканиращ софтуер, но този избор все повече Ви се
отнема. Лошото е, че примера на Microsoft се следва и
от други фирми-писачи на софтуер.
Сега вече ти - нещастни потребителю на
Windows - не можеш да избираш дали да имаш или да
нямаш Internet Explorer просто, защото той е "интегриран"
в Windows'98 - ама няма значение дали искаш, дали в
компютъра ти въобще има модем и дали ти трябва
браузър. Ти го получаваш. И толкова. И той взима
всеки път, когато включваш компютъра си 8MB от
оперативната памет дори и да не го ползваш. Не е
ли чудесно замислено. Как след това няма да
хукнеш да си търсиш памет? Ако пък наистина ти
трябва браузър и си пуснеш друг - например Netscape -
той ще ти вземе още памет. Тук не става въпрос за
конкуренция, пазар и т.н. даже не и за това дали
Netscape или IE е по-добрият браузър. Идеята е, че ти -
потребителю - нямаш избор. Чичко ти Гейтс мисли за
теб и интегрира ли, интегрира - каквото му дойде
на ум - в името на твоето удобство и разбира се за
твоите пари. Като в същото време смачкава
конкуренцията. Ами защо ти ще си купуваш друг
софтуер като го намираш "интегриран"
в операционната си система. Съответно другите
фирми ще фалират или ще се преструктурират ако
Microsoft надвие. И тогава ти вече съвсем няма да имаш
избор потребителю. Защото днес проблеми с Microsoft
имат Netscape и Sun. Утре може би ще
пострадат и Corel и IBM
ако Microsoft интегрира Office2000 в Windows2000. Въпреки, че Corel
WordPerfect Suite 8 например е чудесен офис-пакет, на
малкото пръстче на който не може да стъпи никакъв
Microsoft Office. На всичко отгоре Corel WordPerfect 8 се разпространява съвсем
безплатно за съвсем безплатната операционната
система Linux, която
като една истинска операционна система може да
си работи толкова години, колкото я оставите без
преинсталация...
Ta, така се става
богат - като задължаваш всички да купуват това и
онова без значение дали им трябва. Дано Windows2000 да
не е интегриран с Лондонската кралска
библиотека...
Авторски материал: Йовко Ламбрев
