Тази статия не претендира за академическа точност. Просто никоя дискусия за UNIX
не би била пълна без това какво представлява всъщност тази операционна система и каква е историята на
възникването и.
UNIX е многопотребителска, многозадачна, многопоточна компютърна
операционна система, която позволява на различни хора да имат достъп до компютъра по едно и
също време и да стартират едновремено повече от една програма. Тази операционна система е
почти на 30 години и за това време е претърпяла много промени и преобразувания. Мрежовите и
възможности я правят пригодна за много широко приложение въпреки основният принцип, следван
от създаването и до днес - да бъде гъвкава и семпла. Именно в това е непобедимата и сила.
Операционната система UNIX всъщност се ражда случайно. В края на 60-те
операционната система MULTICS, разработена от Massachusetts Institute of Technology била
използвана върху mainframe компютрите GE. Тъй като MULTICS позволявала да се поделят
ресурси между потребителите за това било необходимо огромно количество памет, а
работата била доста бавна.
Ken Thompson от Bell Labs написал простичка компютърна игра за mainframe-ите
GE. Само, че не му се понравил резултата нито като скорост, нито като ефективност. С помощта
на Dennis Ritchie (същият Ritchie - авторът на езика C) той пренаписал програмата за DEC и за по-лесно направил
цяла операционна система.
Разказват се стотици версии за раждането на системата, но вероятно най-вярното е, че произхожда
от MULTICS.
През 1970г. тази операционна система започнала да се нарича UNIX.
През 1972г. UNIX работела на около 10 компютъра, но през 1973 Thompson и
Ritchie пренаписват ядрото от Асемблер на C и от този момент нататък UNIX и C си остават тясно
преплетени - това е и причината UNIX да е толкова лесно преносима между различните платформи.
Отначало АТ&Т, която се явява собственик на Bell, заради обвинения в монопол не афишира
новата операционна система, а вместо това предложила изходните текстове на университети и
правителствени учреждения на символична цена - около $100 (Само за сравнение - за комерсиалните потребители
цената била $21000). Това довело до появата на UNIX в повече от
80% от университетите в Съединените щати, а това число нараствало главоломно след 1979 година, когато UNIX бива
пренесена на минимашините VAX на Digital.
Разбиването на монопола на AT&T през 1984 позволява на предишният
гигант да продава UNIX открито. Въпреки, че AT&T работела върху системата си сама, много независими
разработчици, притежаващи предишните почти безплатни копия правели свои собствени разширения. Много
от тях се намирали в същото време в Калифорнийския университет в Бъркли. Там е и самият Ken
Thompson, който напуска Bell Labs през 1975 и пристига в Department of Computer Science. Там заедно с
един студент-дипломант Bill Joy (запомнете това име) написват няколко версии на операционната система.
Така се появяват двата основни клона на UNIX - този на AT&T отбелязван като System III,
System V и т.н. (докато UNIX e под опеката на Bell версиите се отбелязват като Version 1, Version 2, ... Version 6)
и другият, наречен Berkley Software Distribution или BSD (2BSD, 3BSD и т.н.)
В края на 70-те се случва нещо важно - Министерството на отбраната на
САЩ обявява, че Advanced Research Project Agency (ARPA) ще използва BSD UNIX заради мрежовите
и възможности. Това води до
най-голямата популярност на UNIX от раждането и до този момент- и разбира се накланя везните
в полза на Бъркли.
По това време Bill Joy изоставя студентския живот и основава малката
университетска фирма Sun Microystems. Работните им станции използвали BSD производната
SunOS.
Проблемът обаче, когато много хора правят нещо еднакво е, че то не е
съвсем еднакво. Софтуерът написан за единият клонинг не върви на друг. Затова през 1988 Sun Microsystems
и АТ&Т обединяват усилията си за преработването на UNIX в System V, release 4.0. Други компании
като IBM и Digital Equipment обаче, опасявайки се да не загубят позициите си, решили да сформират група
стандарти за да насочат UNIX в една посока. Всички включили BSD като основа, но се появили различни
версии на System V. Едната представлявана от Open Software Foundation, а другата от UNIX International.
Един от първите продукти създаден от Open Software Foundation бил Motif - инструментариум за разработка
на X приложения.
През април 1991 AT&T създава дъщерната компания UNIX System Laboratories (USL)
за разработка на UNIX. Веднага след това Novell Inc. - лидер в областта на мрежовите офис
решения, базирани на DOS - купува част от новата компания и в противовес на опасността от всеобща NT
доминация, идваща от Microsoft започват проекта UnixWare - обединение на UNIX със свойствата
на NetWare. През декември 1992 Novell изкупува частта на AT&T от USL и става едноличен собственик.
По-късно препродава UnixWare на Santa Cruz Operations (SCO), която го притежава и до днес.
В началото на 90-те Бъркли се отказва да разработва комерсиални приложения
и обявява, че ще се занимава само с образование. Веднага след това Sun Microsystems преминава на
стандарта System V на AT&T UNIX и в резултат на това се ражда Solaris.
Днес е интересно да се наблюдава развитието на операционните системи за
персонални компютри и да се разглеждат нововъведенията във всяка версия. Още по-интересно е, че
всички тези разширения, често наричани "вълшебни" и "велики" всъщност благополучно съществуват в
UNIX от много години. Например файловата система на OS/2 386HPFS следи за файловата информация
посредством файлови дескриптори, наричани fnodes. Тези дескриптори описват (индексират) физическите
данни и съдържат актуална информация за тях. Имайки тези индекси, отделно от данните, който могат
да бъдат файлове, директории, устройства потребителят може бързо да премества, изтрива или модифицира
информацията. Тази концепция е залегнала в UNIX още от рождението и като индексни дескриптори (inodes).
Никога DOS няма да предоставя възможност на потребителите си с помощта на
една команда да могат да преместват файлове, да изтриват цяли поддиректории и да създават скрити файлове
и подкаталози. Нещо, на което UNIX потребителите се наслаждават с години. NT и другите операционни
системи използват конвенциите за имена и пароли, дошли не от някъде другаде, а именно от UNIX. Между другото
малко известен факт е, че първоначалния екип, разработвал NT са всъщност авторите на VMS - една също
прекрасна операционна система с много съвременен дух. (Благодаря на Христо Тодоров за тази информация - бел. авт.)
Дали обаче са останали някакви VMS концепции в сегашното NT?!
Microsoft създаде XENIX (UNIX клонинг) за настолни машини, но не успя да го наложи
и бързо се отказа продавайки творението си на Santa Cruz Operations (SCO).
Дълго време UNIX се представяше като операционна система за среден и по-висок клас.
Считаше се, че тя никога няма да бъде пренесена на настолните компютри заради високите си изисквания, но
с техническия прогрес и нарасналите изисквания на останалите софтуерни платформи, в момента се
оказва, че UNIX има повече от скромни нужди. Именно заради прословутата си гъвкавост и простота.
UNIX е операционна система с бурно минало и бляскаво бъдеще. Много от нейните
способности още дълго време ще останат недостижими от останалите операционни системи, които дори нямат
и половината от нейната история. UNIX не само е една от най-старите операционни системи (да не забравяме и VMS),
но тя премина през проверката на времето и не остана само в историята.
Напротив - нейното бъдеще се очертава изпълнено с още много бляскави премиери.
