Всички, които използват компютри или зависят от компютрите имат интерес
да видят майкрософтската антиконкурентна и антипотребителска практика прерязана от антитръстовите правила. Позицията на Microsoft,
че защитава правото си на иновации звучи като жестока шега на фона на една индустрия, в която най-добрите открития се атакуват най-напред
с антиконкурентни действия. В майкрософтският дневен ред не са
иновациите, а имитациите, чийто данък е задушаващия контрол върху избора на потребителя и все по-широкия монопол.
Ако правителството не възпре майкрософтското антиконкурентно поведение на пазара на браузърите, то
компанията получава зелена светлина да се разрастне повече от всякога. А за Майкрософт повече от всякога е аналогично на повече от
навсякъде. Защото въпроса съвсем не е само за пазара на браузърите, а респективно и за масовия пазар на приложения, сървъри, езици за
програмиране и още повече за нарастващият дял на електронната търговия, мултимедийната издателска дейност и Интернет като цяло.
Компаниите харчат значителни ресурси за предвиждане и съгласуване с майкрософтските ограничаващи контракти,
стратегическото заобикаляне на стандартите, манупулиране на съвместимостта на продуктите и други форми на монополна война.
Майкрософтската машина за връзки с обществеността се опитва да представи антитръстовите закони като остарели
и неуместни за бързоразвиващата се компютърна индустрия. Но антитръстовите закони бяха създадени именно заради новите технологии и
индустриалната революция и те са били фактор във всяка нова вълна на развитие на технологиите.
Трябва да се отправят сериозни критики към делото срещу Microsoft и основната е, че правителствто твърде много
се бави с прилагането на адекватен лек за майкрософтското поведение.
В споразумението от 1995г. между Министерство на Правосъдието и Microsoft правителството не намери удачните
мерки за да се прицели в основните източници на майкрософтското могъщество. А всъщност нищо оригинално не следва да се направи. Дори и в областа
на нелоялната конкуренция Microsoft е отново имитатор.
Водено от предишните антимонополни дела в компютърната, софтуерната и другите индустрии правителството трябва
да изиска: недискриминационен обмен на API, техническа документация и файлови формати, "Китайски стени" между производителите на
операционни системи и приложения за тях, недискриминационни лицензи и да изисква поддръжка на(но не и интерфериране с) все още необособени
Интернет протоколи.
Така ще имаме по-голямо разнообразие и по-малко монопол.
Необходимо е да си вземем поука и да спрем амбицията на Microsoft да превърне Интернет в частна мрежа,
доминирана от една единствена безжалостна компания.
(За какво иде реч: Microsoft реши да интегрира браузъра си Internet Explorer (който и без това се
разпространява безплатно) в операционната си система Windows'98. Разбира се в името на облекчаване на потребителя. Но облекчаване от
какво? От нуждата да си потърси браузър. Защото търсенето е свързано и с момента на избор - с преглеждането на алтернативите и
избиране на някоя от тях. Когато обаче получаваш нещо заедно с друго ти не се замисляш дали ти е необходима друга негова разновидност.
Чисто човешка реакция. И средният потребител прави точно това - използва браузъра, който му е вграден в Windows. Няма да обсъждаме
доколко средният потребител е в състояние да оцени доколко браузърът му е добър - още по-малко ако не познава алтернативите. Няма
да взимаме и под внимание факта, че когато става въпрос за браузър - то пионерът и класиката в това отношение се нарича Netscape, а всички останали
просто го следват по петите. Става въпрос за нещо друго. Постепенно все повече хора ще използват Internet Explorer просто, защото го имат
наготово. Което означава, че другите браузъри (и по специално основният конкурент Netscape) ще загубят своите позиции и масовост. Което пък
означава, че Microsoft ще получи голямо влияние в Интернет и технологиите, свързани с него. Което пък ще и позволи да не спазва, заобикаля и променя
утвърдените стандарти и дори да престане да ги използва, а да ги подмени със свои. Респективно правата за използването им да се купуват
от Microsoft за да бъдат използвани. Т.е. да се постави знак за равенство между Интернет и Microsoft. И това не е параноя, Microsoft e в
състояние да го направи. Например ако Internet Explorer стане нещо като Windows - 95% от потребителите го използват. Тогава какво пречи на
Microsoft да спре да поддържа HTML, а да измисли нещо ново, или пък да го промени генерално. Опонентите ми ще кажат, че има web-консорциум
и той трябва да го одобри като стандарт, но питам аз
какво ще прави web-консорциума, ако наистина (да не чуе дявола) един ден Internet
Explorer остане единствен. И тогава освен сметката за телефон и интернет, ще плащаме може би и лицензна такса на Microsoft. Ако не трябва да
си купуваме и браузъра, защото едва ли ще е безплатен, когато е единствен! Признавам, че съм пристрастен, но и никой не може да ме
обвини в необективност!)
Позволил си коментара, ненавиждащият от дъното на
душата си Microsoft : Йовко Ламбрев