Corel Linux - първи впечатления
от Веселин Табаков <[email protected]>
Corel и Linux,
до скоро едва ли някой е свързвал компанията Corel Corp. с Linux, но това вече
е факт. След, като закупи WordPerfect Corel пусна на пазара поредната версия
на един от най-успешните текстови редактори - WordPerfect. С това явно Corel
реши, че е придобила достатъчно опит в UNIX системите и реши да си направи собственна
дистрибуция на операционната система /ОС/ Linux, с което да влезе в директна
конкуренция с "големия Били" на пазара на ОС. Дали това е успешен ход или поредната
глътка студена вода за акционерите на тази компания само времето ще покаже.
Появи се поредната Linux дистрибуция.
Откакто вестниците започнаха да се чувстват задължени да пишат за Linux, се
нароиха толкова много различни дистрибуции, че на мен ми става трудно да ги
следя като имена, а какво остана да бъдат тествани. Честно казано сигурно дори
нямаше да си направя труда да я инсталирaм, но в пресата се вдигна толкова шум
около новата дистрибуция, че се почувствах задължен да проверя що за чудо е
това Corel Linux. Corel проведе рекламната си кампания в стил Microsoft. Всички
редактори на по-авторитетни и не толкова авторитетни списания бяха своевременно
осведомявани за всеки напън на програмистите на Corel. Цялата Linux общественност
беше предварително загрята с обещания. Обещания за лесна и бърза инсталация,
лесно конфигуриране на системата /мечта за повечето Linux новобранци/.
До тук с рекламите нека сега видим
реално какво се крие под гръмката рекламна кампания. Да слезем на земята и да
видим какво е свършено. Инсталация: Corel ни обещаха бърза и лесна инсталационна
процедура. Направих 3 инсталации на Corel Linux на три различни конфигурации,
като същевременно заложих, някой капани за ОС за да видя дали ще се справи с
тях.
Инсталация 1
Конфигурация на kомпютъра - P II/350Mhz,
98MB RAM, 6.4GB HDD, S3 Virge DX видео карта. ОС MS Windows 2000 Beta 3 с зареден
Boot Manager заради предишен Windows 98, втора ОС Slackware Linux 4.0. Диска
беше разделен, както следва 2GB Windows 2000 и 4GB за Linmux с 64MB swap файл.
Тук целта беше да се провери дали LILO-то ще подмени Boot мениджъра на Windows
и дали ще се инсталира върху съществуващите Linux дялове.С първата част от задата
се справи успешно, във втората обаче се провали. Наложи се да изтрия съществуващите
дялове и да ги създам на ново. По никакъв начин не успях да го накарам да конфигурира
моя linux дял, като root partition. С това моята намеса в инсталационния процес
почти завърши. След това, както се и предполагаше върху тази конфигурация инсталацията
премина най-безпроблемно. И какво ли има да му мисли памет много, много бърз
диск, пространство колкото искаш, стандартна видео карта.
Инсталация 2
Конфигурация на kомпютъра - Celeron
400 /128Kb, 64MB RAM, 6.4GB HDD, S3 Trio3D x2 AGP видео карта. Напълно чиста
машина от към предварително зареден софтуер. Исках да изпробвам стандартните
настройки за работна станция. Тук капана беше за X-Windows, който трябваше да
се справи с една напълно непозната за него карта. През време на инсталацията
не се налагаха каквито и да било намеси от моя страна. Учудването дойде след
приключване на инсталацията. След рестартиране системата, както се и предполагаше
не можа да разпознае видео картата, но вместо да заработи с VGA или SVGA X сървера,
системата увисна. Наложи се влизане в Expert Mode на зареждащия процес и ръчно
преконфигуриране на системата.
Инсталация 3
Конфигурация на kомпютъра - Intel
200MMX, 48MB RAM, 4.3GB HDD, Diamond Viper V330PCI, Opti 933 Sound Card, D-Link
220 NA. ОС - изостанал от предишни тестове RedHat Linux 6.0. Тук исках да проверя
дали ще разпознае и конфигурира всички компоненти на системата и да видя, колко
бърза е инсталационната процедура при малко по-стара система. Мрежовата карта
е напълно съвместима с NE2000, но за нея има и драйвери в ОС. Стартирах инсталацията
и какво беше учудването ми когато прехвалената графична инсталационна процедура
не успя да открие мишката. Не знам дали ви се е случвало да инсталирате Windows
без мишка, но процедурата мога да ви уверя е изключително неприятна. Мишката
е напълно стандартна инсталирана на COM1 на компютъра. Мишките на предишните
тестови конфигурации бяха PS/2. Оказа се че без много да му мисли Corel Linux
инсталира мишка PS/2 и изобщо не се интересува от това ти каква мишка имаш.
(Това не е съвсем вярно, но очевидно проблема се появява достатъчно често - бел. Linux center)
Тази глупост си имаше и продължение, след като инсталира системата Corel постави
PS/2 мишката и в моя нов конфигурационен файл за стартиране на X-Windows. Така,
че след рестарта на системата отново нямах мишка. Наложи се ръчно да редактирам
файла /etc/X11/XF86config за да оправя протокола на мишката от PS/2 на
Microsoft и да създам символен линк в /dev/ директорията между ttyS0
и mouse, защото в /etc/X11/XF86Config за мишката е указан /dev/mouse.
След рестарта се оказа, че звуковата карта не е конфигурирана изобщо и се наложи
да я конфигурирам ръчно. Ако това е лесна инсталация, то тогава каква ли е трудната.
На тази система инсталацията не беше и никак бърза. Отнема почти същото време
колкото и инсталацията на Windows 95. След като веднъж обаче сте се справили
с "БЪРЗАТА И ЛЕСНА" инсталация на Corel системата се държи изключително
стабилно, за което обаче едва ли са "виновни" Corel. По скоро се дължи на добрата
стабилност на базовия Debian.
Равносметката
Чудесно балансирана дистрибуция предоставяща на потребителя добри възможности
за работа. Фукционално тази дистрибуция е с по-малки възможности на най-добрите
в бранша, като RedHat, Slackware, Debian, Mandrake и SuSE. И все пак Corel има
да извървят дълъг път докато постигнат рекламирания резултат, a aз се връщам
на изпитания боец Slackware.
9 декември 1999
Веселин Табаков
