RedHat 6.2 срещу Mandrake 7.1
от Йовко Ламбрев <[email protected]>
Когато
инсталирах за първи път новата версия
на Red Hat преди около месец не бях
изненадан с нищо. Очаквах именно това -
нов release, който изглажда някой ръбове
от революционния 6.1, изчиства малко
бъгове и добавя едно-две нови неща,
разбира се и ново ядро. Иначе казано
нищо особено, че да си струват
главоболията по евентуален upgrade, освен
ако дребните плюсове не са важни за
конкретната машина, както ми се случи
лично на мен за два IBM Netfinity сървърa (в
новото ядро за първи път се появи
поддръжка на лентовите им устройства).
Всъщност аз дори си позволих да
коментирам на страниците на Linux
center, че вероятно няма да има Red Hat 6.2, a
ще се появи направо Red Hat 7. Уви,
забавянето на KDE 2 и kOffice, както и не
особено впечатляващия XFree86 4.0 са
достатъчни причини major release-a да бъде
забавен.
Нововъведенията в 6.2 (Zoot)
се виждат още от инсталатора като
наред с linux text или linux rescue опциите се
забелязва още една linux dd, която ви
позволява да инсталирате
предварително драйвери за хардуера си,
написани от производителя му. Не, не -
не прихвайте в смях! Времената, когато
на дисковете, пристигащи с платките
имаше само драйвери за Windows и/или (евентуално)
DOS безвъзвратно отминаха и то не
заради някой друг, а именно заради Linux
и може би именно заради Red Hat.
Напоследък новия хардуер, особено по-марковия
си идва с директория linux на
придружаващите CD-та или дискети и за
разлика от драйверите за другите OS
тези за Linux ги получавате често и на
source. Разглеждали ли сте скоро сайта на nVidia
например - ето на това казвам аз поддръжка, а не
като S3 или Intel (срам за последните,
които на всичко отгоре притежават
акции от RedHat). Въпросните Netfinity сървъри
вече идват със CD с пълен набор
драйвери за Linux. Именно заради такива
ситуации е опцията linux dd. Другият плюс
на новия инсталатор е, че дава
възможност да използвате отново
добрия стар fdisk - нещо, което в
предишната версия беше пропуснато.
Иначе, направо може и да не забележите,
че имате нов инсталатор - доста трудно
е да откриете някаква разлика с
предишния. Внимавайте за един бъг,
когато автоматично тества какъв е
монитора ви инсталатора по някаква
причина размества стойностите за
честотния диапазон по вертикала с
тези по хоризонтала - трябва да
размените двете стойности в полетата.
За мен нещата, които си струва да
бъдат отбелязани свършват до тук.
Както вече казах в тази дистрибуция
революция няма - никой не я и очаквал.
Подобни бяха
очакванията ми и за новия Mandrake 7.1
въпреки, че това е дистрибуция, която
по правило следя от по-близо още в
суров вид заради личната ми
ангажираност с българската
локализация на няколко пакета от нея.
Ентусиазмът ми обаче не стига чак до
там да си компилирам цяла дистрибуция
:-) така, че самата тя като готов
продукт си е изненада и за мен самия.
Не пропускайте да забележите думата
изненада в предходното изречение - тя
е ключова. Защото Mandrake 7.1 пак ще разбие
представите ви... както направи и с
моите.
Ако сте пробвали Air
(7.0) време ви е да опитате и Helium (7.1) -
преходът определено си струва. Boot-вайки
от инсталационното CD веднага ви
посреща още по-излъскания инсталатор,
познат ви от Air. И ако сте се изкушили
тогава да го инсталирате на български
и сте останали излъгани, сега може да
опитате отново... Винаги съм си мислел,
че ще е ужасно неприятно да седнеш
пред компютър и да работиш със софтуер,
който не е на английски - никога
преводът не е достатъчно добър за да
не дразни - а има и направо непреводими
термини. Да, ама и аз се изкуших - и ми
хареса - в крайна сметка това
си е първия Linux или даже май първата
операционна система в историята на
човечеството, която можете да си
инсталирате на чист български език.
Честно - не си спомням откога не се бях
чувствал българин!
Съветвам ви да си
изберете expert инсталация за да се
насладите на пълните възможности на
инсталатора - ако ви стиска, разбира се.
Не пропускайте да си включите Roxen, yudit,
QCad, webmin, queso и разбира се tcpdump (Mandrake все
забравят да включат последното при
инсталация. Red Hat пък пропускат vi ?!?) във
софтуерната си подборка за да
почувствате силата на Хелия.
Тук е
мястото на още един плюс в полза на
Mandrake - интелигентността на
инсталатора. Какво имам предвид - аз
винаги имам повече от един инсталиран
Linux на личния си компютър и за да мога
да разполагам с персоналните си
файлове от моята home-директория от
всеки от тях по един и същи начин аз
държа home-директорията си на отделен
дял на диска си, който монтирам като
/home във всяка една дистрибуция. Това
мога да направя още при самата
инсталация - какво прави Red Hat
инсталатора обаче - ами по
подразбиране ми предлага да форматира
въпросния дял и при малко невнимание
от моя страна мога да се разделя
завинаги със скъпоценните си файлове.
Инсталатора на Mandrake не върши такива
глупости. Нещо дребно, но не маловажно
- ура за сините шапки!
Е - оставям ви да се
радвате на новия си Mandrake. И не
забравяйте да погледнете web-сървърите
си. Ако сте ме послушали малко по-горе, трябва
да имате поне три - на адрес http://localhost.localdomain:10000
ви очаква Webmin и ако досега не сте си го
пускали, разгледайте го. Особено ще се
хареса на новаците и на тези дето не
обичат да четат конфигурационни
файлове. С тази играчка можете да
конфигурирате през браузер цялата си
система включително и отдалечено.
Първия път трябва да се log-нете с root
парола. Е - въпроса за сигурността
увисва малко във въздуха. След това идете на http://localhost.localdomain:13122
там ще ви отговори secure web-администрацията
на Roxen - обърнете му внимание - ще ви
хареса. Особено добър е за Интранет
приложения, а има версия и за NT (също open
source).
Сменете default порта му от 80 на някой
друг примерно 12000, защото на 80 отговаря
добрия стар Apache.
Пък ако ви
е омръзнал Windows емулатора wine с новия
Mandrake 7.1 (Helium) вече можете да погледнете
и към света на Mac :-)
13 юни 2000
Йовко
Ламбрев
http://linux.gyuvet.ch
