Набързо до Виена

Default featured image
ИТ и интернет експерт, инженер, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и сайта за независима журналистика „Тоест“. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

Вашият отговор на yovko Отказ

Коментирате като гост.

  1. Може и да не е сапунерка, Йовко :) Вземи си нещо средно… Като Canon S5 IS (прави нелоши снимки, много добро видео със стереозвук, има оптична стабилизация и обектив 12x с прилична светлосила – 1:2.8-3.5) или пък примерно… Panasonic Lumix FZ50? Ама защо и ли ти говоря, нали знам, че си снимал и с такъв фотоапарат (FZ10) … ;-)

    А Виена е много красив град! Бил съм там май само веднъж-дваж транзит, през центъра една нощ препусках сам, зяпах сградите, разхождах се безцелно… Хареса ми, но бих се радвал и да го видя на дневна светлина, един ден… :)

  2. Във Виена идвам твърде често и няколко пъти годишно – като искам да снимам ще си взема тежката артилерия. Сапунерката е просто така – да не съм без нищо и да не заема място.

  3. ‘Странно е някак – от около година се “познаваме”’

    Да знаеш пък на мен как странно ми звучи това след пет години и половина работа във виртуална компания :)

    За австрийската кухня съм съгласен независимо от редките ми контакти с нея.

  4. Забрави за момента за всякакви тръби, отгледала и сапунерки, и просто се наслади на пътуването.

    Няма нищо по-приятно от това да пътуваш без да ти се налага да носиш багаж. Без висене по чек-ин опашки, търкаляне на куфарчета, нагърбване на раници и прочее.

    Само веднъж съм пътувал без абсолютно никакъв багаж, носех само якето си на гърба. Чувствах се лек като перце и за пръв път се изкефих да се поразходя из магазините и терминала на LHR. По едно време светна зелената лампичка и се насочих към ръкава. Подскачам си аз, ръцете ми в джоба, свиркам си от кеф… и точно там, където ръкава се съчленява с борда на самолета се препъвам в някакъв ръб. Уао-о-о! Туп! Падам по корем в краката на стюардесите на входа, още преди да са успели да ме поздравят с дежурната фраза. Лъхва ме миризма на гума и мокет. „May I give you a hand?“

    Ужассс! Веднъж да не нося грам багаж, и да взема да се пльосна така левашки.

    „Thank you, I’m fine!“ Ставам си аз, а лицето ми предполагам е било домат :)

  5. Да ти е честито завръщането, щото с този overbook-нат полет всички кацнали на българска земя бяхме късметлии. Между другото само аз ли съм на мнение, че хаосът на летището във Виена няма аналог из Европа?

  6. Ха, заедно ли сме пътували :-) Мда, този номер с overbook-ването определено не е приятен, но пък забелязах, че желаещите да се жертват бяха достатъчно ;-)

  7. Austrian Airlines, в конкретния случай – и май все по-често им се случва. И като, че ли не е въпрос на алгоритъм, а на някаква политика напоследък…

Read Next

Sliding Sidebar