Когато ме попитат откога се занимавам с фотография най-честно е да отговоря, че не знам. И това е самата истина. Във вече неясните ми спомени от най-ранните ми детски години се мержелее в съзнанието ми един фотоапарат – този на родителите ми, който почти не работеше, понеже моят ентусиазъм да му обръщам внимание му беше дошъл в повече. После имах друг, трети, докато днес вече не помня колкото точно вече станаха тези, които са минали през ръцете ми…

И няма значение…

Минах през тъмните стаички, чернобелите филми, шишетата с химия, белезите по ръцете, трепета да виждаш как изображението съвсем буквално изплува изпод повърхостта на ваничката с проявител, диапозитивите, 8-милиметровото любителско кино, средния формат, телеметричките, огледално-рефлексните апарати, първите наблъскани с автоматизираща електроника и процесори, и следващите след тях, прескочих първите цифрови недоразумения, но не устоях на последвалите ги, когато станаха уж по-смислени…

И това няма значение…

Познаването на старите филмови процеси и новите цифрови не ме прави фотограф. Аз всъщност никога не съм се възприемал като такъв.

Което също няма значение…

Но в свят като днешния, в който все бързаме да спестим време, пари и усилия, все по-малко се замисляме защо едно нещо е такова, каквото е… защо пропускаме удоволствието заради бързането… красивото заради удобното… различното заради клишето… И често ми става тъжно за хората, за които фотографията започва с мегапикселите…

Защото фотографията започва с възхищението, с човешките усещания, с вглеждането – дори не със светлината – тя е само посредник… Фотографията започва от сърцето…

Затова на 7 ноември в OpenArt панела на OpenFest 2009 с моят скъп учител и приятел Начо Каменов решихме да ви разказваме за фотографията от сърце – аз като вманиачен любител, а той като човек, който целият си живот е посветил на това – и като професия, и като изкуство…

Ще се върнем назад във времето за да потърсим защо и как фотографията днес е такава каквато е, ще търсим и правим паралели, ще проверим дали шишетата с химия са актуални и днес и дали можем да проявим едно класическо черно-бяло филмче на светло, ще видим кои са непременно нужните няколко щраквания на мишката, така че цифровите ни снимки от апарата да станат още по-живи и привлекателни, преди да ги показваме на приятелите си, ще имате възможност на живо да участвате в импровизирано студио, където ще можете да снимате не с кого да е, а заедно с маестро Каменов…

Изобщо.. да се забавляваме, както обича да казва Начо за фотографията…

Мястото е София, ИНТЕРПРЕД, десният блок Б, на третия етаж, който се нарича fashion floor. Денят е 7 ноември, събота, а началният час нещо като 10:30 или 11:00… Нивото ще бъде като за начинаещи до среднонапреднали. Местата са ограничени единствено от размерите на помещението, врати няма, а входът е свободен. Носете си само доброто настроение. Точният час ще бъде обявен на сайта openfest.org… когато му дойде времето… ;-)

Предупреждаваме ви, че темата на въпросното събитие е в състояние да обсеби времето и живота ви, да разори личния и семейния ви бюджет, да се превърне в маниакално хоби или професия, да ви среща с твърде много чешити оттук нататък и отговорността за всички последствия е изцяло ваша! Предупредени сте!

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Относно предупреждeнието – повечето неща в този живот така ни действат. Въпросът е, че човек не може да е вманиачен в 80 неща едновременно, така че сме sort of „имунизирани“. Споко!

    Отговор

  2. Благодаря за новината.
    Регистрация/записване няма, доколкото ми стана ясно.

    Отговор

  3. Няма регистрация и записване. Идеята на OpenFest е да няма такива неща. Единственият риск е да не дойде никой или да дойдат твърде много хора. Но нещата обикновено се саморегулират :)

    Отговор

  4. Изглежда обещаващо и интересно! :-)

    Надявам се да можем да дойдем с Ани… (в момента борим не един а два грипа едновременно и хич не е приятно… и не можем и да мислим даже).

    Отговор

  5. Има три седмици до тогава – оздравявайте и заповядайте! :-)

    Отговор

Вашият отговор на wqw Отказ