Нощ
На И.
Вечер бе, а бе толкова светло.
Очите ти грееха, дъхът ти горя,
слушах твоята задъхана песен
и с устни попивах твоята душа.
Целувах безспирно меката кожа.
„Колко си сладка!“ повтарях наум,
прегръщах те лудо и в нашето ложе
любовта не ни дари със сън.
Ръцете ти – нежно обвили