I, Simulation

Когато научих, че Aral Balkan ще бъде keynote speaker на тазгодишния OpenFest, който се случи през уикенда, се зарадвах адски много. И не – не просто защото той е отличен презентатор, а той наистина е толкова добър, че мнозина могат да се учат от него. А защото има какво да каже в много важни посоки, които напоследък всички (и аз не се изключвам от това число) подценяваме. А е много, ама много крайно време да се замислим.

Като започнем от виртуалното ни Аз, с кого, какво и къде споделяме, какви цифрови следи оставяме в една или друга платформа, какви услуги използваме, на какви доставчици и при какви условия се доверяваме… минем през разсъжденията за политическите и икономически влияния в днешния свят, корпоративната структура и финансови модели… запитаме се дали класическите схеми за финансиране на startup-и са безобидни и дали приемайки всяка цена за да случим идеята си е най-доброто нещо за света и потребителите ни… или дали не е време за поредната еволюция в обществено-икономическите отношения помежду ни…

Aral защитава и обяснява прекрасно онова, заради което едно време българската free/open source общност се поразделихме на два лагера – а именно дали това, че едно нещо, което е free (as a freedom) или open source е достатъчно за да бъде то по-добро…

Той много ефектно размахва и един голям предупредителен флаг към всички, които все се подлъгват по безплатни услуги и продукти, а е крайно време да забравим за тях. Защото цената, която косвено плащаме е висока (а може още и да не можем да си представим колко скъпо може да ни излезе някой ден).

Когато преди малко повече от година го открих (виртуално) – попадайки на един видеозапис на негова презентация – видях един различен визионер, който дано бъде чут от повече хора. Ние отново живеем с погрешните нагласи, че визионерите трябва да излязат от някоя голяма корпорация, а това никак не е задължително, и може би гледаме в грешната посока. Не само за визионери…

Лекцията на Aral Balkan на OpenFest беше много добра и който не е успял да я гледа на живо или online в събота, силно препоръчвам да изгледа записа и да запълни този пропуск.

Някои ще кажат, че им идва твърде емоционално, други вероятно твърде параноично, а трети, че е… много дълго, но отделете едни 60 минути от живота си и го изгледайте. Сигурен съм, че сте пропиляли повече време за далеч по-маловажни неща.

Signal

Реших да редуцирам каналите си за връзка, най-вече по отношение на всевъзможните messenger-и за директни съобщения.

Винаги предпочитам електронната поща за основна комуникация, понеже мога да подреждам (или пренебрегвам) по приоритет писмата, които заслужават внимание и евентуален отговор, и разполагам с end-to-end криптиране при нужда. Тук е актуалният ми PGP ключ. А ако не знаете някой от моите email адреси, винаги можете да ползвате този начин.

Преглеждам пощата си поне един-два пъти дневно, освен когато съм в почивка, без Интернет или работя по някой спешен проблем или проект. Но не получавам нотификации за нея на смартфона си – това е адски разсейващо и контрапродуктивно. „Любимо“ ми е някой да ми звънне по телефона с изречението: Току-що ти изпратих mail. Видя ли го?

За директни съобщения занапред ще използвам основно Signal на Open Whisper Systems като прилична база за отворена и сигурна платформа, която заслужава да бъде ползвана, популяризирана и подкрепена от потребителите. Временно, като резервна опция, оставям и WhatsApp заради няколко близки приятели, които предпочитат навика и не осъзнават необходимостта от сигурна комуникация, поради което ще отнеме време да бъдат убедени.

Okay, ако сте с iPhone или Mac можете да ми изпратите и iMessage като друга резервна опция, с едно наум, че сигурността и там е според зависи от Apple.

Принципно не ползвам Skype освен след предварителна уговорка за конкретен разговор. Нито Viber и Facebook Messenger (те дори не успяха да ми харесат). Спирам също и Hangouts, и Telegram, както и всякакви други, защото ми идват в повече.

Опитайте Signal – семпло и леко приложение – за криптирани писмени съобщения и разговори. Освен, че е свободно и open source е и безплатно. Има го за iPhone и Android, а скоро и за web. И даже Snowden го благослови ;)

UX дизайн на мобилни приложения

Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн.

Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води двудневно практическо обучение на тема „UX дизайн на мобилни приложения“. Казва се Хавиер Коелю и освен, че е приятен събеседник, е работил по проекти на компании като Yahoo и Telefónica, преподава в Universitat Autònoma de Barcelona и много обича да споделя опита и знанията си.

Повече за семинара можете да прочетете като проследите линка, а иначе аз бих похвалил и неговата книга Designing Mobile Apps и скорошната му прекрасна статия Thinking Like An App Designer в Smashing Magazine.

И още нещо, специално за читателите ми и следващите ме в социалните мрежи, ако при регистрация за семинара въведете код mobile ще получите 30% отстъпка от цената. А пък аз ще завиждам, че можете да участвате, докато аз скучая в Барселона ;)

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

Продължение

e-Resident

Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV.
You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form.
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам заявление online през отминалия месец май. Според данни на естонското правителство през първия ден са подали документи повече от 200 души, а в края на първата седмица вече надвишаваха 700. И аз бях един от тях.

Удоволствието струва €50, валидно е 3 години и ще ми коства и една разходка до близко посолство на Естония за да оставя биометрични данни (отпечатъци) и да получа картата, четеца и PIN-овете си. Това ще ми осигури възможност, при желание, да регистрирам фирма в Естония по електронен път и в рамките на същия ден тя да работи. Написах го и в предишната си публикация – естонците държат световния рекорд за най-бързо вписване на фирма по електронен път – 18 минути. Разбира се, това означава, че данъците по сделки през такава евентуална фирма ще дължа в Естония. Хитро, нали. Ето как една малка държава може да привлече бизнес, предприемачи и приходи, и да увеличи обема на икономиката си, използвайки съвременния свързан свят и технологии.

Допълнителен плюс за мен като българче е, че мога да се сдобия и оперирам лесно с фирма в еврозоната, каквито българските фирми засега не могат да бъдат. Всъщност една от основните ми задачи и причина да живея в момента в Барселона е тази, но да си призная естонската опция в момента ми звучи много по-добре от испанската. Има и купчина други, чисто икономически (данъчни, бюрократични и правови) причини евентуално да предпочета Естония. Но това разбира се е гледна точка от мой частен контекст и не е общовалидна, затова няма да влизам в детайли.

Вместо това препоръчвам едно видео-интервю на Robin Wauters с Taavi Kotka, който е CIO на естонското правителство. Да – там имат такава позиция.

Препоръчвам също и едно малко дългичко четиво, което не е само четиво, понеже има доста видео в него, но то е една чудесна презентация на електронна Естония.

e-Estonia

Сигурно и преди сте го чували, но Естония за момента изглежда като най-напредничавата електронна държава в света. И това не е маркетинг. Фактите са впечатляващи. Затова от известно време сън не ме хваща да споделя няколко малко по-долу.

Държавата има работещи e-Cabinet, e-TaxBoard, e-Customs, e-Registers и e-Voting системи. И за естонците да използват тези услуги е обичайно ежедневие. От 1 декември 2014 година Естония стартира и програма за e-Residency, която дава възможност на неграждани на Естония да се сдобият с дигитална самоличност, с която могат да се легитимират електронно пред държавните органи, както и да подписват електронно документи, без реално да пребивават физически в Естония. Важно уточнение е, че e-Residency не е гражданство, нито дава статут за физическо пребиване, още по-малко право на глас. По-скоро може да се приравни на електронна „зелена карта“, която дава възможност за отдалечен бизнес. От 13 май тази година заявлението за e-Residency вече може да се подаде и online (преди това можеше само на живо), и сега само получаването му изисква поне една разходка до Естония, или до някое от посолствата им по света, които са упълномощени да предоставят e-Residensy (не всички посолства са в списъка!). Физически човек получава дигитална ID-карта с чип, USB-четец за нея и PIN-ове. В чипа на картата са записани два сертификата – единият за удостоверяване, а другият за подписване, като всеки един от двата се отключва със съответния му PIN. Картата е много подобна на личните карти на самите естонци, но е без снимка или други визуално-изобразени лични данни. До чипа отстрани само е изписано името на притежателя.

Снимката е примерна, а не на реална карта.

e-res-id-card

Принципно за разлика от други лични документи, които не е препоръчително да се разпространяват копирани, дори да бях публикувал снимка на реална карта, това не би трябвало да е проблем и на практика почти с нищо не заплашва сигурността и.

Та обещаните факти:

  • 93% от естонците притежават подобни дигитални ID-карти. Или 1 217 016 души от 1,3-милионното население (по данни от март).
  • 99.8% от всички банкови трансакции се извършват online в Естония.
  • 95% от данъчните декларации се подават online.
  • 4G (LTE) покритието е 97% от територията, като се планира 5G имплементация през 2016 година. В цялата страна има широколентов Интернет достъп.
  • В столицата Талин е приютена както European Union IT Agency, така и NATO Cooperative Cyber Defence Centre of Excellence.
  • Естония е страната с най-много start-ups на глава от населението в ЕС.
  • Естония държи световния рекорд за най-бързо регистрирана фирма (online) – 18 минути от завлението до вписването в регистъра.
  • Не много хора знаят, но популярният Skype започна като проект на трима естонци през 2003 година, както и Kaaza през 2001.
  • Поредното голямо Интернет нещо, което тръгна от малката Естония преди по-малко от 2 години е Transferwise.
  • Бивши Skype-инженери и служители сега са замесени в купчина нови проекти като Ecofleet/SeeMe, fortumo или Mooncascade, които пък от своя страна стоят зад доста други популярни проекти като Yoga, например.

Как Естония стигна дотук? Всъщност всичко започва още през 1991-1992 година, с Независимостта и отделянето от бившия Съветски съюз, когато държавата е изправена пред много проблеми и основната задача да се възстанови изоснови. И вместо да укрепва развалините, в които се е заварила, се вторачва уверено в бъдещето. Цифровизира комуникациите си, въвежда плосък данък и облекчения за започване на бизнес, опростява административно-бюрократичните процедури и непрекъснато се стреми към безхартиена администрация. Още през 1998 всички училища в Естония са online, а през 2000 година правителството на Естония признава достъпа до Интернет за човешко право. Попаднах и на интересно изследване (от преди две години) сред гимназистите, което показало, че докато през 80-те мнозинството от тях са мечтаели да бъдат рок-звезди, категоричната им мечта днес е да бъдат предприемачи. В Естония има програма създадена като публично-частно партньорство, която обучава петгодишни деца на програмиране! Между другото това няма директна връзка с горното, но не е необичайно за Естония средната възраст на министрите в правителствата да е около 35-40 години. Замислете се обаче за индиректната…

И още нещо. Нарича се Enterprise Estonia и е най-голямата обществена организация за подпомагане на предприемачеството в Естония. Нали не пропуснахте думичката обществена? Бюджетът на организацията е 100 милиона евро и се управлява от тричленен съвет и надзорници, сред които са най-успешните предприемачи на Естония, както и членове на Парламента и властта. В добавка към това организацията съставя експертни консултативни съвети, съставени от предприемачи и хора с експертиза и опит, които да подпомагат бизнеса в страната, да насочват партньори един към друг, да съдействат на чужди компании да видят бизнес-потенциала на Естония. Безплатно! Организацията има около 300 служители и офиси в най-горещите бизнес-дестинации по света. Ако се зачетете в сайта им ще видите, че мисията им е дефинирана с едно изречение: „Build a successful Estonia.“.

Искам да споделя и част от email от човека, който ръководи правителственото начинание (той го нарича startup) – защото е адски показателно:

Our government is developing e-Residency like a startup. We launched it fast and agile, and we are constantly working to improve and extend this revolutionary program. e-Residency is now in a public beta phase: everybody is invited to apply and help us cater it best to you, the new e-Estonian — a new kind of digital and global citizen. For that, we depend on your feedback and guidance.

Since the issue of security has recently been raised, I feel that it is important to tell you about it as well. A digital identity itself does not bring along new risks, such as money laundering. Instead, it makes existing risks more visible and manageable as digital footprints are easily traceable. We have extensive logging and fraud analysis, which we make use of at our discretion and on reasonable suspicion. We also thoroughly check the background of prospective e-Residents to make sure we can trust them as future members of the Estonian e-Society.

Kaspar Korjus, Program Director
and the e-Residency Team
Tallinn, Estonia

Много скоро ще пиша още за Естония…