I, Simulation

Когато научих, че Aral Balkan ще бъде keynote speaker на тазгодишния OpenFest, който се случи през уикенда, се зарадвах адски много. И не – не просто защото той е отличен презентатор, а той наистина е толкова добър, че мнозина могат да се учат от него. А защото има какво да каже в много важни посоки, които напоследък всички (и аз не се изключвам от това число) подценяваме. А е много, ама много крайно време да се замислим.

Като започнем от виртуалното ни Аз, с кого, какво и къде споделяме, какви цифрови следи оставяме в една или друга платформа, какви услуги използваме, на какви доставчици и при какви условия се доверяваме… минем през разсъжденията за политическите и икономически влияния в днешния свят, корпоративната структура и финансови модели… запитаме се дали класическите схеми за финансиране на startup-и са безобидни и дали приемайки всяка цена за да случим идеята си е най-доброто нещо за света и потребителите ни… или дали не е време за поредната еволюция в обществено-икономическите отношения помежду ни…

Aral защитава и обяснява прекрасно онова, заради което едно време българската free/open source общност се поразделихме на два лагера – а именно дали това, че едно нещо, което е free (as a freedom) или open source е достатъчно за да бъде то по-добро…

Той много ефектно размахва и един голям предупредителен флаг към всички, които все се подлъгват по безплатни услуги и продукти, а е крайно време да забравим за тях. Защото цената, която косвено плащаме е висока (а може още и да не можем да си представим колко скъпо може да ни излезе някой ден).

Когато преди малко повече от година го открих (виртуално) – попадайки на един видеозапис на негова презентация – видях един различен визионер, който дано бъде чут от повече хора. Ние отново живеем с погрешните нагласи, че визионерите трябва да излязат от някоя голяма корпорация, а това никак не е задължително, и може би гледаме в грешната посока. Не само за визионери…

Лекцията на Aral Balkan на OpenFest беше много добра и който не е успял да я гледа на живо или online в събота, силно препоръчвам да изгледа записа и да запълни този пропуск.

Някои ще кажат, че им идва твърде емоционално, други вероятно твърде параноично, а трети, че е… много дълго, но отделете едни 60 минути от живота си и го изгледайте. Сигурен съм, че сте пропиляли повече време за далеч по-маловажни неща.

Signal

Реших да редуцирам каналите си за връзка, най-вече по отношение на всевъзможните messenger-и за директни съобщения.

Винаги предпочитам електронната поща за основна комуникация, понеже мога да подреждам (или пренебрегвам) по приоритет писмата, които заслужават внимание и евентуален отговор, и разполагам с end-to-end криптиране при нужда. Тук е актуалният ми PGP ключ. А ако не знаете някой от моите email адреси, винаги можете да ползвате този начин.

Преглеждам пощата си поне един-два пъти дневно, освен когато съм в почивка, без Интернет или работя по някой спешен проблем или проект. Но не получавам нотификации за нея на смартфона си – това е адски разсейващо и контрапродуктивно. „Любимо“ ми е някой да ми звънне по телефона с изречението: Току-що ти изпратих mail. Видя ли го?

За директни съобщения занапред ще използвам основно Signal на Open Whisper Systems като прилична база за отворена и сигурна платформа, която заслужава да бъде ползвана, популяризирана и подкрепена от потребителите. Временно, като резервна опция, оставям и WhatsApp заради няколко близки приятели, които предпочитат навика и не осъзнават необходимостта от сигурна комуникация, поради което ще отнеме време да бъдат убедени.

Okay, ако сте с iPhone или Mac можете да ми изпратите и iMessage като друга резервна опция, с едно наум, че сигурността и там е според зависи от Apple.

Принципно не ползвам Skype освен след предварителна уговорка за конкретен разговор. Нито Viber и Facebook Messenger (те дори не успяха да ми харесат). Спирам също и Hangouts, и Telegram, както и всякакви други, защото ми идват в повече.

Опитайте Signal – семпло и леко приложение – за криптирани писмени съобщения и разговори. Освен, че е свободно и open source е и безплатно. Има го за iPhone и Android, а скоро и за web. И даже Snowden го благослови ;)

UX дизайн на мобилни приложения

Хей, това може да е интересно за всички, които се занимават (или са изкушени да се занимават) с мобилни приложения и особено с UX дизайн.

Мой добър приятел, аржентинец, с когото се запознах в Барселона, и по-важното – експерт с реален международен опит в областта – е планирал пътуване до София, където ще води двудневно практическо обучение на тема „UX дизайн на мобилни приложения“. Казва се Хавиер Коелю и освен, че е приятен събеседник, е работил по проекти на компании като Yahoo и Telefónica, преподава в Universitat Autònoma de Barcelona и много обича да споделя опита и знанията си.

Повече за семинара можете да прочетете като проследите линка, а иначе аз бих похвалил и неговата книга Designing Mobile Apps и скорошната му прекрасна статия Thinking Like An App Designer в Smashing Magazine.

И още нещо, специално за читателите ми и следващите ме в социалните мрежи, ако при регистрация за семинара въведете код mobile ще получите 30% отстъпка от цената. А пък аз ще завиждам, че можете да участвате, докато аз скучая в Барселона ;)

Доверието, глупако!

Този текст е своеобразно продължение на темата за електронна Естония, която започнах с тази и с тази публикация. И с това ще приключа временно тази посока на текстове, доколкото за следващи ще разчитам да понатрупам повече лични впечатления, когато започна да използвам своето e-Residency по-активно – вероятно през следващата година. Иначе безгрижно се сдобих с него в четвъртък, когато в ранни зори се качих на скоростния влак от Барселона за Мадрид и в 10:30 бях в тамошното естонско посолство.

Интересно е да споделя, че когато някъде към края на юли получих email, че картата ми е там и мога да отида да я взема, беше написано, че препоръчителните дни за това са всеки вторник и четвъртък и аз просто си харесах 20 август като един най-обикновен четвъртък. Купих си билет до Мадрид и обратно и пратих email, че ще отида във въпросния ден. Някъде седмица по-късно една привечер се върна обратен email, в който ми споделяха, че 20 август е празник и ако може да отида на 21-ви (петък), което обаче се оказа проблем, защото билетът ми за влака не беше с опция за промяна или отказ и съответно 15 минути по-късно върнах email, че за съжаление не мога да променя билета си и се налага да си купя друг, но понеже ми предстои пътуване и до България около това време ще им пиша допълнително кога ще мога да пътувам отново до Мадрид. Между другото може би не бива да пропускам да споделя, че човекът, с който водехме тази email кореспонденция бе не кой да е, а лично консулът на Естония в Мадрид от нейния персонален служебен email. А часът беше нещо като 21:30 местно време, което очевидно далеч не е в рамките на работното време.

Продължение

e-Resident

Estonian Police and Border Guard Board has granted e-Residency to YOVKO LAMBREV.
You will be notified upon the document’s arrival to the place of issue marked on the application form.
Sincerely,
Police and Border Guard Board

Това е част от email, който получих вчера, понеже кандидатствах за естонско e-Residency веднага щом стана възможно да подам заявление online през отминалия месец май. Според данни на естонското правителство през първия ден са подали документи повече от 200 души, а в края на първата седмица вече надвишаваха 700. И аз бях един от тях.

Удоволствието струва €50, валидно е 3 години и ще ми коства и една разходка до близко посолство на Естония за да оставя биометрични данни (отпечатъци) и да получа картата, четеца и PIN-овете си. Това ще ми осигури възможност, при желание, да регистрирам фирма в Естония по електронен път и в рамките на същия ден тя да работи. Написах го и в предишната си публикация – естонците държат световния рекорд за най-бързо вписване на фирма по електронен път – 18 минути. Разбира се, това означава, че данъците по сделки през такава евентуална фирма ще дължа в Естония. Хитро, нали. Ето как една малка държава може да привлече бизнес, предприемачи и приходи, и да увеличи обема на икономиката си, използвайки съвременния свързан свят и технологии.

Допълнителен плюс за мен като българче е, че мога да се сдобия и оперирам лесно с фирма в еврозоната, каквито българските фирми засега не могат да бъдат. Всъщност една от основните ми задачи и причина да живея в момента в Барселона е тази, но да си призная естонската опция в момента ми звучи много по-добре от испанската. Има и купчина други, чисто икономически (данъчни, бюрократични и правови) причини евентуално да предпочета Естония. Но това разбира се е гледна точка от мой частен контекст и не е общовалидна, затова няма да влизам в детайли.

Вместо това препоръчвам едно видео-интервю на Robin Wauters с Taavi Kotka, който е CIO на естонското правителство. Да – там имат такава позиция.

Препоръчвам също и едно малко дългичко четиво, което не е само четиво, понеже има доста видео в него, но то е една чудесна презентация на електронна Естония.