Изборни несъвършенства

Предходната ми публикация предизвика разни дискусии, в които някои хора защитават тезата, че текущият хартиен начин на гласуване им изглежда някак приемливо несъвършен. Което мога да си обясня единствено с наивност или навик. Затова искам да споделя за мой пряк личен негативен опит като наблюдател. И не – не в някое село, където кметът коли и беси, не в някой малък град със зависими от крупен работодател хора, а в центъра на София – район Възраждане. Моля, да обърнете внимание, че дори не става реч за някакви хитроумни манипулации, а за чиста проба некъдърност или невникване в детайлите. При това от състав на секционна комисия, който е опитен и се е занимавал с много избори преди аз да им се случа наблюдател.

Първата история е от изборите за евродепутати през 2014 година.

Секцията отваря в ранни зори, запечатва се урната, проверяват се всички неща, наблюдателите се регистрираме пред председателката на секционната комисия с пълномощните си. Гласоподаватели още няма. Членовете на комисията, които са от същата секция, решават да гласуват докато няма хора, за да не стои урната празна. Забелязвам проблем, който обаче в текущия контекст с три гласа на хора от самата комисия не е от особено значение, но би могъл да бъде, когато започнат да идват хора отвън. Затова засега не се обаждам. Останалите наблюдатели четат вестници или си цъкат в телефоните и дори не обръщат особено внимание – повечето от тях са хора с опит в избори, а някои са били и членове на изборни комисии преди, като един дори е бил председател, както ще разбера по-късно през деня.

Появява се най-ранобудният „външен“ гласоподавател. Всички го познават, винаги идвал пръв. Съсед им е. Говорят си на „ти“ с председателката. Разбирам, че няма да се поправят, защото не осъзнават, че пропускат нещо важно. За да се убедя обаче, трябва да изчакам гласоподавателят да пусне бюлетината си.

Изчаквам следващия гласоподавател и учтиво се намесвам:
– Извинявайте, но искам да обърна внимание, че не правите важна проверка, която гарантира, че гласоподавателите използват именно бюлетината, която им давате.

В стаята настъпва тишина и кратко стъписване, след което секретарят, който къса бюлетините започва да се оправдава:
– Не е вярно. Аз гледам за поредните номера, когато подавам бюлетината.
– Точно така. – съгласявам се аз – Но не го правите, когато гласоподавателят излиза от тъмната стаичка. А това е важно.

За незапознатите – бюлетините са на кочани и са номерирани. Когато гласоподавател влезе да гласува, за него се откъсва бюлетина, която има номер в единия ъгъл, същия номер е отпечатан и на крайчето от бюлетината, която остава към кочана. Идеята е, да не се гласува с предварително подготвена бюлетина. Така гласоподавателят е длъжен да използва именно тази, която му се дава в момента. А за да е сигурно, че той се връща от тъмната стаичка именно с нея, а не с някаква друга, комисията трябва да свери дали номерчето в ъгъла е еднакво с това, което е останало върху кочана. След което да откъсне това номерче/ъгълче, за да направи бюлетината анонимна и едва тогава гласоподавателят я пуска в урната. Моите хора не правеха именно втората проверка, което опорочава цялата идея. И очевидно не осъзнаваха защо се занимават изобщо с тези номерца.

След втората ми реплика в стаята е станало още по-тихо. Всички ме гледат неразбиращо. Ама ВСИЧКИ! Не само комисията, която трябва да е ходила на инструктаж, трябва да си е чела правилниците, а и всички останали наблюдатели и застъпници. Това за мен беше по-големият шок… И в този момент се намесва председателката (иначе мила женица) и по милиционерски ме скастря:
– Наблюдателите не бива да пречите на изборния процес. Какво не е наред? Всичко е наред. Проверяваме номерата на бюлетините от кочана преди да ги откъснем – и те съвпадат.
– Разбира се, че съвпадат – упорствам аз – вероятността да не съвпадат е малка и ако е така, ще е по вина на печатницата. Но идеята на номерчето е, че трябва гласоподавателят да върне същата бюлетина, която сте му дали. И за да сте сигурни в това, трябва да проверявате това номерче и след като той излезе от тъмната стаичка, преди да сте го откъснали, а не го правите. Проверете си инструкциите!

Останалите наблюдатели се размърдват вече. Един дори промълвява тихо:
– Колегата е прав.

Секретарят обаче още не е стоплил:
– Ама откъде ще се вземе друга бюлетина? Нали няма бюлетини в тъмната стаичка?…

Тук вече не знам дали да се разсмея или да заплача. Но понеже председателката е плашлива женица, започва да се рови в документите си:
– Да. Май наистина трябваше да се проверява и преди и след…
– Да. – Казвам аз. – Защото някой може да си донесе готово попълнена бюлетина и да ви върне нея, вместо тази, която сте му дали.
– Добре. По-тихо! – разпорежда се председателката, защото е настанала лека суматоха в стаята – Оттук-нататък да се сверяват номерата и след като хората връщат бюлетините.

Да добавя ли, че едва след 5-6 души по-късно секретарят вдигна глава, погледна ме и каза:
– Колега, прав бяхте. Разбрах, какво имахте предвид. Прав сте… Наистина е важно.

Втората история е от същите избори, но малко по-късно, когато изборният ден е приключил, секцията е затворила и комисията трябва да преброи бюлетините.

Няма да споменавам дребни нарушения от вида, че по правило вратата се заключва и не се отваря, не се допускат външни лица и т.н. Не – това не се спазваше, влизаха както технически лица (свърши мастилото на принтера), така и откровени натрапници, които искаха данни за гласуването, вкл. жената на един от секционната комисия за да му донесе незнайно какво. Но…

Най-впечатляващо за мен бе, че комисията не знаеше как се броят преференциите и щеше да си натвори едни глупости в протокола.

Не знам защо, но при тези избори много хора мислеха, че ако не се посочи преференция гласът автоматично се брои за първия, което не беше така. На следващите избори вече внесоха такава поправка, за да могат да бетонират водачите на листи и да стане трудно изместването им, но на тези ако искаш да гласуваш преференциално за водача на листата, трябваше изрично да го посочиш. И ако гласоподоавателите не го бяха осъзнали, защото вероятно не беше акцентирано добре върху това, то каква бе изненадата ми, че секретарят на комисията искаше да се въвеждат в протоколите всички бюлетини без преференция като гласове за първия в листата. И отново имаше спор, и отново се четоха правилници, председателката звъня до РИК за да пита, докато го озаптим.

На следващите избори пак се случи така, че бях наблюдател в същата секция при същата комисия (бяха с един човек по-малко, но същия състав) – да казвам ли, че пък тогава част от тях пак не бяха разбрали, че празните преференциии този път се брояха наистина за водача, но добре, че им бяха подготвили дуракоустойчиви в това отношение протоколи, та не можеха лесно да сътворят пак глупост покрай това. Макар че, тогава протоколите пък бяха доста сложни, и ако се загледате в архивите на ЦИК, ще се хванете за главата колко зле са попълнени много от тях.

И понеже не ми се разказва повече, че се депресирам… Нали съм ясен с посланието? Не говоря за някое село в планината, а за София, в центъра на столицата, опитна комисия, уж минала инструктаж… добронамерени хора, които не го правят нарочно – наистина – просто толкова си могат…

И сега си представете възможно ли е да не се бях обаждал, да си цъках в телефона или да решавах кръстословици, както правят повечето наблюдатели? Или на колко други места из страната подобни комисии от немарливост или незнание може би са сътворили подобни или по-страшни „чудеса“? А знаете ли колко комисии изобщо не се справят с правилното броене на бюлетините и попълване на протоколите? И чак накрая добавете отделно местата, където нарочно се случват манипулации…

Наистина ли някой вярва, че текущата система на гласуване е достатъчно сигурна и устойчива на влияния? Не – не е. Просто при електронна алтернатива ще има други проблеми и пробойни за запушване и контрол. Но и тази сега има такива. Това е горчивата истина. Не хранете погрешни илюзии, че понеже нещо, с което сте свикнали и ви изглежда горе-долу наред, то наистина е такова.