Преди повече от година споделих свои размишления (съдържащи и опасения) относно предложените от Президента Плевнелиев няколко въпроса за бъдещ национален референдум. За съжаление политическата конюнктура не позволи референдумът да се случи по-рано, а сега ще се проведе само с един от въпросите – този за електронното гласуване.

В дните до 25 октомври 2015, когато ще се проведе референдума (заедно с изборите за общински съветници и кметове) се надявам да има смислени дискусии, които да ориентират хората, понеже за много от тях темата е сложна и чужда. В същия момент проблемът, доколкото не е тривиален, не би могъл да има незабавно изпълнение, независимо от резултата след референдума. Иначе казано при положителен резултат, подкрепящ въвеждането на електронно гласуване, трябва да последва истинската дискусия за това как да бъде направена реализацията. И тя трябва да е сериозна и дълбоко експертна, защото текущата е предимно емоционална, а част от аргументите, които прилагат и двете страни са отчайващо тъпи (без извинение!).

Миналогодишният ми текст имаше за цел да сподели резервите ми, които като технологичен човек няма как да нямам. Всъщност, тези които споделих тогава са едва „най-популярните“, които би следвало да позамислят и поотрезвят най-революционно настроените, подкрепящи идеята, само защото им звучи много модерно и секси. Но с него явно съм оставил впечатление, че съм против електронното гласуване по принцип, което изобщо не е така. Дори преди дни, в Созопол се подписах в подкрепа на инициативния комитет „Гласувай без граници“, макар човекът, който пазеше подписката да извади едни такива аргументи, че ако не бях убеден, щеше да ме откаже. Хора, инструктирайте си доброволците!

referendum

Аз ще отговоря с ДА – в подкрепа на дистанционното електронно гласуване. И макар да има голяма доза емоция в това ми решение, ще го направя не заради емоцията, а заради точно един принципен и прагматичен аргумент.

Референдумът не определя как да се случи всичко, а дали. Иначе казано, макар да имам сериозни технологични опасения, аз ще гласувам с ДА, именно за да се отвори вратата към следващата дискусия – как да стане.

Обратното означава, че понеже няма еднозначна яснота как точно да построим станция на Марс, не бива да опитваме. Обратното е същото като да не викаме срещу Орешарски, защото можело и по-лошо да дойде. Обратното е обратно на развитието и прогреса, а ролята на експертите в този спор е не да изтръскват страховете си, а да ги обясняват, оставайки трезви и разумни и обсъждайки и търсейки решения и възможни реализации, точно защото най-добре осъзнават рисковете.

А рискове винаги ще има. И мерки, които да ги минимизират. Така се случва еволюцията. И сигурността е илюзия. И самият Интернет е доста сбъркан – така е – и технологично е несъвършен, и отдавна е загубил част от фундаменталните си принципи за добронамереност, споделяне и меритокрация. Но не искаме да си представяме света без него, надявам се. Можем само да го поправяме и усъвършенстваме.

Трябва да свикнем да живеем в нов, адски динамичен и свързан свят, в който идиотите са много и са шумни, използват Интернет и демокрацията „неправилно“, както дяволът евангелието. И единствената смислена съпротива срещу това са ответните креативни, интелигентни и разумни действия. Защото злото побеждава, само когато доброто и разумът се разсейват с друго, а не правят необходимото.

34 коментара по “За електронно гласуване

  1. Между другото, понеже съм в чужбина, подадох заявление за гласуване в секция извън страната (по електронен път). Каква бе изненадата ми да видя, че въпреки че в Барселона (където в момента живея и възнамерявам да гласувам) сa регистрирани около 7000 българи, едва трима от тях сме подали такива заявления и аз ги познавам всичките – аз, съпругата ми и един приятел, който е тук само за 2 месеца.

    ОК – подаването на това заявление не е задължително, но… е много добра идея. Повече при Боян Юруков.

  2. Ще подкрепя електронното гласуване (дистанционно от компютър) едва тогава, когато в България изчезне понятието „купуване на гласове“, едва когато в България се натрупа критична маса от българи-европейци. Дотогава бих подкрепил единствено машинното гласуване (с машина в избирателната секция).

  3. Машинното гласуване също може да бъде манипулирано много успешно. И няма технологична гаранция, че е усточиво на интервенции, включително процедурни такива (нетехнологични). Докато дистанционното електронно гласуване може да се реализира така, че човек да може да променя вота си в рамките на изборния ден – и да е валидно последното му мнение – т.е. ако под влияние или принуда е гласувал по един начин, после на спокойствие да промени гласа си. Иначе казано може да бъде своеобразно „лекарство“ срещу купения вот.

    Всяко решение има своите слабости и своите силни страни. Важно е какъв ще бъде цялостният комплект (технологии, процедури и закони, одитиране).

  4. А една техническа дискусия, по това до колко е възможно да се реализира сигурно и анонимно електронно гласуване, не е ли добре да си спретнем с тези, които мислят че разбират технологиите?

  5. Винаги би било добре. Но пак защитавам тезата, че проблемът (и решението му) не са само в сферата на технологиите, а в комбинацията им с процедури и контрол.

  6. Това е перфектният начин да се манипулира вотът. Колко хора от по-възрастното поколение, а и от другите етноси може да ползва електронни средства, вкл. Интернет? Винаги ще се намери услужливко, който да отправи гласа на „подходящото място“. Отговорът ми е: НЕ. Въпреки, че е перфектна форма за гласуване и вероятно ще повиши броя на гласувалите. Но…

  7. Електронното гласуване не отменя възможността, който иска да гласува по конвенционалния начин. Възрастните хора или който друг иска, могат да си гласуват, както и досега.

    Що се отнася до „услужливковци“ не много отдавна в Капитал имаше статия за един селски кмет, който събрал личните карти на съселяните си и беше напускал бюлетини от тяхно име, нищо че е против правилата и никой не му беше попречил. (Защо ли?)

    Аз самият съм бил наблюдател по време на избори и лично съм предотвратил няколко опита за неспазване на процедурата – от неправилно подаване на бюлетини, до погрешно попълване на протокола от броенето на секционната комисия – и това в центъра на София. При това комисията не грешеше от злонамереност, а от чиста некъдърност. Ето подробности. Така, че… който си мисли, че текущата процедура е приемливо добра и безрискова е наивник.

  8. И аз искам да променя стойността на числото пи на 4.55 чрез референдум, но законите на математиката са други и не се съобразяват с никакви резултати ит референдуми. Математически невъзможно е да се направи анонимно електронно гласуване, защото цифрова технология сама по себе си е създадена да определя еднозначно източника на съобщението. Може да ни се иска, може да е супер справедливо, но законите на математиката не са съгласни с нас. Да, може да се направи закон, може да се приложи дори такова гласуване, но то няма да е нито тайно, нито неманипулируемо. Понеже зависи от добрата воля на някого. Проблемът със състоянието на нещата в България изобщо не опира до това как се гласува. Проблемът са некачествените хора в тази държава, чиито потресаващо нисък интелект е довел обществото и държавата в това положение. Всичко друго са досадни подробности и словестни преживяния. И никаква технология не може да налее разум в глави, които нямат свойството да го възприемат. А иначе драги масови гласоподаватели, можете да напсувате спокойно мен и Йовко. Гласувайте електронно, фотонно, бозонно, ако искате и ядрено, а защо не и през дистанционното си за телевизора и синджира на казанчето в тоалетната. Като видите резултатите от гласуването ще разберете, че просто сте изразили глупостта си по един по-удобен начин и даже тогава резултатите не ви се виждат честни. Проблемът е в самите вас. Или да го кажем директно – вие сте проблема. И не си измивайте ръцете с политиците. Те са отражение на вашия граждански и мисловен потенциал. Майната ви!

  9. И моят избор ще бъде ДА със същите аргументи и същите притеснения. Не стои въпросът ДАЛИ, а КОГА ще можем да гласуваме дистанционно. И за да се случи, поне трябва да прескочим първата бариера и нормативно да се допусне. После идват технологичните тревоги, които не са никак малко. Ето една малка илюстрация, която сигурно си гледал.
    Имайки предвид пълната липса на страх от обществено мнение, липсата на нормална съдебна власт, тоталната арогантност на властимащите в България, технологичното решение ще е изправено пред сериозно предизвикателство.
    Виждам как навсякъде се казва – какъв е толкова тоя страх от манипулации и сега се купуват гласове и се подменят цели чували. При стандарното гласуване с хартиени бюлетини има стотици чували и риска се разпределя, при електронното чувала е един единствен.
    Лично аз към анализа за Естония мога да добавя поне още две слабости в системата и процеса им, които мисля, че все пак вече имат решение днес, но Естония още не ги прилага.

  10. И за съжаление, Весо е прав. Защото с електронното гласуване няма да решим този проблем – евентуално ще дадем възможност на хора зад граница да гласуват по-лесно. Евентуално…

    И за съжаление аз ще прозвуча като наивник, дзен или каквото като кажа, че за да променим нещо, трябва да започнем отнякъде – и именно да променим хората. А това е бавен процес, защото е свързан с… образование, образование, образование… и резултатите са след години и поколения. Уви!…

    @Горане, гледал съм го, знам… Предизвикателството е сериозно и хич не си правя илюзии. Особено в нашия контекст. Ще гласувам със свито сърце. Но чувалът е един само ако приемем, че всички гласуват електронно. И пак може да не е един. Но електронното го виждам само като допълваща алтернатива, което само още повече усложнява пейзажа.

    Btw, чувалът се отваря в много краен случай. Резултатите се обобщават на база протоколите, а там какви неща съм виждал да пише…

  11. И аз не съм против електронното гласуване по принцип, но ще гласувам с НЕ, защото смятам че не е възможно сигурно и неманипулируемо гласуване, още по-малко да се въведе веднага, както се надява Юруков. Друг основен проблем е прозрачността на вота и защитата на данните….. Много сложна е темата и много чужда за голяма част от българското население. За съжаление въпроса не е “Да се направи ли дискусия по въпроса как да се осъществи електронно гласуване?“ :)

  12. „Хартиеното“ гласуване сега също нито е сигурно, нито неманипулируемо и има цяла купчина доста сериозни проблеми. Трябва ли и от него да се откажем?

  13. Съгласна съм, но с електронно гласуване не можем нито да премахнем проблемите при аналоговото, нито да предложим по-добро решение!? Единствено да се повиши броя на гласуващите (несигурно) – което пък дава още по-голяма база за манипулации?! Или греша?

  14. Според мен, колкото по-рано започнем да мислим как да направим приемливо добро електронно гласуване, толкова по-рано ще стигнем до някакъв резултат. А евентуално НЕ на референдума, ще е спирачка и ще захрани статуквото, което не иска реформи и промени в България. Винаги ще съществува аргумента – ами те българите се произнесоха с НЕ, значи няма воля за това.

    А по света не е като да не се умува и експериментира… Например: http://www.scytl.com/en/customers/

  15. Аз ще гласувам с „ДА“, защото не желая да отнемам правото на всички сънародници по света да имат възможността да гласуват. Стига с тези дискусии, разни увъртания!!!!

  16. Моето скромно мнение е, че докато обществото на България няма доверие в самото себе си, колкото повече хора са заети с процеса на преброяване на гласовете, толкова по сигурни ще сме, че няма да бъдат манипулирани.
    За мен въпросът на референдума трябва да бъде: Смятате ли, че българският народ е узрял да бъде общество :-)
    А по повод електронното гласуване, защо е необходимо? По-сигурно ли е? По-евтино ли ще е? Ще се оправи ли държавата със спестените пари? Мързи ли ни да се разходим до една стаичка? Ако ни мързи, колко ще тежи тогава гласът ни? Заети сме в момента? Имаме важна бизнес среща? На море сме? Това ли са нашите приоритети. Имаме едно действие веднъж на 2 години да свършим знайки датата месеци предварителни и не намираме време за него? Пука ли ни тогава за държавата? Ревем, че циганите ги купуват и тях не ги мързи да се разходят и въпреки това пак не си вдигаме задника от дивана. Изборите са „безкръвна революция“ и ние искаме да я вършим от диванчето пред телевизора на салатка и ракийка.
    Това е малко философско отклонение :-)

  17. Хората в чужбина е моят отговор. За тях има значение. Осезаема част от тях са активни граждани, малко или много позаразени с демокрация от страните, в които живеят. За много от тях е скъпо и сложно да гласуват, особено ако не са в голям град с налична секция за гласуване. Техният вот е разумен, прагматичен и си струва да не бъде губен.

  18. Хм, мисля че влиянието на българите в чужбина е доста преувеличено!?!? Живея извън България вече 13-та година и се занимавам с Българи в чужбина и смея да твърдя, че поне 90% не се интересуват от избори и/или от България. Не вярвам, че електронното гласуване ще помогне да погледнат по-обнадеждаващо на политическия живот или ще засили желанието им за участие в политическият процес….. :-/

  19. Преувеличено или не, това са хора с право на глас. А колко са активни е субективна лична преценка, от която не може/бива да се правят обобщения.

  20. Ама те правото си го имат и никой не им забранява да го упражнят, ако това намеквате?! Също – колко ще бъдат активни при електронно гласуване е субективна лична преценка, от която не може/бива да се правят обобщения.

  21. Правото си го имат, но ако няма секция наблизо, упражняването на това право става трудно, времеемко и/или скъпо, а понякога доста скъпо удоволствие. Докато електронното гласуване се явява улеснение. Така че, спестете си неуместната ирония, доколкото никъде не съм обобщавал за очаквана активност при електронно гласуване – във ваш коментар се цитират проценти.

  22. Тонът ми не е ироничен – съжалявам че така го приемате! Нито пък съм казала, че вие обобщавате – имах в предвид твърдението на всички с позиция ЗА, че много повече българи в чужбина ще гласуват, ако се въведе електронно гласуване. За да не интерпретират погрешно процентите – ще кажа мнозинството Българи в чужбина, а не 90%. Организирах секции извън страната за последните избори – дори регистрирането онлайн не беше причина за повече регистрации и повечето секции за които агитирахме не можаха да съберат достатъчно регистрирани – затова не съм сигурна за позитивния ефект на електронното гласуване върху избирателната активност.
    Надявам се да запазим добрият тон в дискусията – пак казвам, принципно не съм против електронното гласуване. :)

  23. Аз също живея извън България през тази година и разбира се нямам еднозначни впечатления за ангажираността на сънародниците си. Както и в България, хората са различни.

    Добрият тон е налице :)

  24. Само една вметка. Анализите на социологическите агенции (поне тези, които не са партийно ангажирани) на база на които се правят изборните прогнози за последните три изборни кампании са правени чрез директен маркетинг, което означава – обаждане по телефон, изпращане на e-mail и анкета в уеб-сайт. Т.е. това е един вид прогностика на онлайн гласуването. И резултатите са почти същите като от урновото гласуване. Никой не се замисля защо се получава така. Проблемът е, че от много време в българското общество няма политическо инженерство. Което на простоцарски значи, че няма раждане на нови граждански платформи, които да влязат в политиката. И не, това не е нищо ново. Това се случи още преди идването на Симеон Сакскобурготски (неясно защо титулован от някои охлюви „цар“). И понеже т.нар. демократични хора изпитваха такава себеомраза те решиха да го играят виновни и да позволят на „месията“ да дойде. След това България влезе в спирата на един тотален медиен и властови феодализъм. И в нито един момент не се появи формация, която да предложи истински алтернатива. Има само епизодични серии от лозунги как ще победим корупцията, как ще се справим с какво ли не, но нито едно действие в тази посока. В този ред на мрачни мисли не знам какво се очаква да реши онлайн гласуването. Ако смятате, че онлайн комуникацията бъка от прогресивни идеи просто посетете един онлайн форум за да се опровергаете болезнено. Липсва гражански потенциал. И онлайн и офлайн. Това е проблемът. Това нещо не се оправя с гласуване. Правилното гласуване е следствие от много неща, които се случват доста преди изборите. Първото и най-важно от тях е да се повдигне образователното ниво на населението като цяло и то значително. В момента идиотите по улиците и в Интернет са същите и се извисяват на едно същото идиотско ниво. Поразително е и че всички искат онлайн гласуване, но никой и дума не обелва за образоване онлайн. Така онлайн гласуването попада в графата „интернет услуги за всеки идиот“. Второто важно нещо, което трябва да се случи е да започне населението да задава въпроси относно това как се харчат данъците най-вече на локално ниво – в общините. В момента по тази тема цари брутално безхаберие. Преди онлайн гласуването е добре да видите онлайн информацията за харчовете на общините, може би.

    Има и обаче еднин простичък факт, който много хора забравят и поради това живеят в един измислен свят нямащ нищо общо с реалността и мислят, че ако повече хора гласуват това ще промени резултатите. Този факт е, че хора с ниски доходи винаги гласуват за диктатура, а те са подавляващото мнозинство в България. Дали ще са в България или в чужбина е все едно. Понеже повечето сте забравили какво сте учили по история на древна Гръция (някои може и изобщо да не сте влизали в часовете по история в средното учлилище), да ви припомня – демокрацията се е родила в Атина, когато атиняните са забогатели. Не преди това! И забогатяването не се е случило честно, както се опитват да ви убеждават вашите политически гурута. Имало е граждани и роби. В България всички са обявени за граждани… Това е супер като идея, но е проява на лицемерие и политическа коректност (лицемерието и политическата коректност са почти едно и също в обществения живот). И причината е, че голяма част от българското население никога не е било гражданско все едно дали живее на село или в града то е съставено от крепостни селяни – съвремените роби. Напълно наивно е да мислите, че онлайн гласуването ще увеличи гражданите и намали крепостните селяни. Ако гражданите ги имаше в изобилие нещата в държавата щяха да се случват доста преди изборите, а изборите само щяха да са количественото мерило за това какво мислят граждание. В България обаче броят на крепостните селяни е подавляващ и няма какво да се лъжем – ние винаги сме жертва на техния глас. А какво ли да кажем за гласуването онлайн от Турция? Дали някой си има идея какво означава това да дадеш възможност на чужди крепостни селяни да гласуват онлайн? Това означава да създадете директна и лесна възможност за изборна манипулация в полза на една от държавите практикуващи религиозен фашизъм (това е точно исляма!). На ваше място не бих изпадал в телешки възторг от идеята за онлайн гласуване. Освен това да си продадете гласа онлайн е далеч по-лесно. Замислете се защо.

    Та така. Демокрация ще имате само тогава, когато гражданите станат повече отколкото са сега или успеете с повече граждански гласове да елиминирате гласовете на робите/крепостните селяни. Докато това не се случи ще си играете на електронни и какви ли не гласувания, защото явно не сте дозряли да прогледенете, че с никаква технология не можете да решите социалния и политическия проблем, който е в основата на трагедията случваща се в България. Да не говорим, че по-малко от промил от тези, които искат да гласуват онлайн познават донякъде технологията. А тези, които я познават и въпреки противоречието ѝ със законите на математика искат да я реализират, го правят напук на всякаква здрава мисъл. И така помагат точно на тези, от които искат да се отърват.

  25. Кои са най-активните гласоподаватели, които не пропускат гласуване в България?

    Турците – гласуват организирано и под строй за ДПС
    Пенсионерите – 90% гласуват за БСП. Винаги отиват да гласуват.
    Ромите – Гласуват за този, който им плати, но само ако им се плати.

    При едно електронно гласуване последните две групи, а и част от първата група няма да могат да се справят самостоятелно и ще се налага някой да им указва как да гласуват. Нищо няма да се промени във вота им, дори и да имат възможност да променят гласа си по-късно, те нямат мотив да го правят. Купуването на гласове ще продължи.

    Застаряващите лелки, които са основният електорат на Бойко Борисов, ще трябва помолят децата си да им помогнат с електронното гласуване, но те пак нямат мотив да променят вота си по време на изборите.

    Положението ще си остане същото. Само че самото гласуване ще излезе по-скъпо на държавата, поради това, че ще трябва да се отпечатат същия брой бюлетини и да има същия брой избирателни секции. Този път ще има разход и за фирмата, обслужваща електронното гласуване.

  26. Като оставим на страна генерализациите, защо решихте, че появата на електронно гласуване автоматично ще отмени хартиеното? Достатъчно дълго време ще е наложително да съществуват и двете паралелно. Иначе казано всички тези групи, които се съмнявате, че ще гласуват електронно, така или иначе няма да е нужно да го правят, ако предпочитат стария начин.

    Електронното е да помогне на хора, които са в чужбина и хора, за които ще е по-лесно и удобно да гласуват електронно.

  27. Yovko, казваш че ще гласуваш с „ДА“ за да се отвори вратата към следващата дискусия – как да стане.

    Аз ще гласувам с „НЕ“, защото това е единствения начин дискусията (как да стане) да продължи.

    С отговор „да“ се поставя край на всякакви дискусии. Приеме ли се решението да има електронно дистанционно гласуване, на следващите избори ще има такова, независимо в колко нескопосана, непрозрачна, несигурна и манипулативна форма е.

    Вече имаме опит с дискусиите за формата на гласуване. Мая Манолова дори изслуша всички предложения от всякакви организации, даже я гледахме пряко по телевизията как слуша народа. След което тя написа изборен кодекс, който не се отличава с нищо съществено от предишния и който нямаше нито едно от предложенията които изслуша.

    В България има толкова много компютърни специалисти. Как един не се захвана да направи такава система, да я публикува, да бъде критикувана и разнищвана. Да бъде изпробвана, поправяна и подобрявана. А след това да гласуваме на референдум, тази система да се използва официално.

    Нека първо се научим как се строят станции, след което да пращаме космонавти на Марс! Наскоро четох за смъртта на космонавта Владимир Комаров и как Гагарин е обяснил, че ръководството е пренебрегвало възраженията на инженерите. Не забравяй, тук на карта е поставено много повече от живота на един човек!

  28. „НЕ“ ще даде повод на политиците, които крепят статуквото да закачат тази тема на пирона с години напред (задължително най-малко две). А платформа за електронно гласуване да се очаква някой да направи на добра воля и сам (или дори не сам) е несериозно – това ако не друго е прилична инвестиция от време, която не може да се очаква някой да направи като гола саможертва.

    Ще гласувам с „ДА“!

  29. Радвам се че не адресираш моя основен аргумент, а именно че гласувайки с „ДА“ се слага край на публичната дискусия. Явно аргументът е неоспорим.

    Вместо това се опитваш да вкараш внушения колко лоша е другата опция. Посоченото от теб забавяне от 2 години е напълно приемливо. Следващите избори са президентските и не вярвам, че дори да се започне работа веднага, софтуерът едва ли ще бъде работоспособен догодина.

    По-големият проблем е, че по никакъв начин не виждам как, електронното гласуване е заплаха за статуквото. Една нескопосано направена система, не само ще го затвърди, ами направо ще го бетонира.

    Трябва да посоча, че от доста време нашите политици се опитват да ни набутат разни електронни системи и досега обществото винаги е надавало вой срещу тях. Решението на конституционния съд по темата е базирано на конкретен прецедент и конкретна система. Сега повечето политици си траят, защото виждат че сами ще си вкараме автогол. Разбира се, това не спира някои изпаднали политически муцуни да обикалят студията, като застъпници на ел. гласуване.

    Нещо повече, някой беше повдигнал въпроса, че видите ли то и сега резултатите се обработват електронно.
    Затова искам да попитам… Как върви „дискусията“ относно тази система? Помня че преди време имаше искане за нейна обстойна публична проверка. На което просто беше казано „НЕ, никога“.

    Нямаме никакво основание да очакваме, че системата за електронно гласуване ще бъде по-прозрачна от сегашната система за обработка на резултатите. Това не е конспиративна спекулация… това е напълно основателно предположение.

    Това е и причината да искам да говорим за конкретна работеща система. Искам първо да се убедя в качествата на тази система, преди да бъде приложена масово. А не разни пропагандатори, да ме омайват с фантасмагории и сладки приказки, как всичко било възможно, трябва само да си го помечтаем.

    Колкото за това че никой няма да направи такава платформа на добра воля… Мисля си че едно време ти беше от застъпниците на свободния софтуер, би трябвало да си наясно каква огромна част от него е създадена и се поддържа „на добра воля“ и „гола саможертва“.

  30. Аргументът ни най-малко не е неоспорим, но не го коментирах, надявайки се, че така приключвам този доста безсмислен спор. Дори бих казал досаден, защото квалификациите и оценките, които си позволяваш в коментарите си малко преминаха границата на гостоприемството ми!

    Само бих добавил, че и аз бих искал да първо да има конкретна система, която да се подложи на оценка, но няма. Има много неща в този живот, които не се развиват по идеалния начин, но живеем в неперфектна реалност. И понякога правиш каквото е възможно, пък после поправяш… пак каквото е възможно. Btw, точно така се е получил доста от свободния софтуер, който аз предпочитам да наричам софтуер с отворен код. И продължавам да съм един от застъпниците му, напълно съзнавайки, че покрай „добрата воля“ и „голата саможертва“ е важно да има има и малко (или повече) пари, бизнес и полезност (интерес) за да бъде успешен и да се държи над водата. Хайде да не преекспонираме митовете!

Коментарите са затворени.