2007-ма по Оруел

Big Brother не е по Нова телевизия, Big Brother е наоколо, след година смята да пропълзи и в Мрежата. Комисията за регулиране на съобщенията бърза да се синхронизира с полицейска Америка и все по-несвободна Европа. Наритахме патентите колкото можахме, сега ще трябва да се бием с политиците и за следенето и събирането на данни.

Журналите с информация за това кой с кого е говорил ще се съхраняват поне година назад от телекомите под предлог за опазване на спокойствието и борба с терористите. Специалните служби претендират и за достъп до електронната ни поща и файловете обменяни в Мрежата. Нечие тъпоумно безсилие да се справи с това, за което му плащат, отново надмогва над човешкото право на неприкосновен личен живот, анонимност и свобода.

Няма да се получи – ако искам да взривя някого с мобилен телефон ще си купя предплатена карта от павилиона зад ъгъла или от съседния град за да задействам бомбата с нея, а не с моята – струва 15 лева с промоционалните подаръци. И ще си взема тъп second hand телефон (25 лева) за да не ме хванат и по IMEI-то на апарата. Нека да ме логват ако си нямат работа.

Няма и нито едно писмо да уловите от мен към някого, с когото не искам да знаете, че си общувам. Мога да си създам нова самоличност в Интернет за половин седмица и никога да не може да бъде направена асоциация между мен и другото ми аз. Ще разкриптирате писмо, което не искам да прочетете седмици, месеци или години след като вече написаното няма да има значение при това съвсем не е напълно сигурно, че ще успеете изобщо. И това с технологии известни и на петокласниците.

Не е вярно, че искат да ни опазят от терористите – терористите за жалост не са вчерашни – и те ползват високи технологии – далеч по-добре от службите понякога. Най-много да ни опазят от някой слабоумен кокошкар – при това случайно. Истината е друга – не е точно тази, че искат да ни следят – въпреки, че е удобно. Истината е, че това е прах в очите, че нещо се прави – при това лесно за изиграване под прожекторите. И оправдани пари за лицензиране, за похарчени данъци и внедрени високи технологии… А и от бизнеса с информация се печели много добре, съвсем между другото, в комбинация с факта, че ми е трудно да повярвам в почтеността на кои да са служби за сигурност.

В същото време по въпросите на сигурността в Интернет всички кимат глави разбиращо и безполезно – добрите идеи няма кой да ги чуе и задейства. Центрове за съдействие при проблеми не съществуват – няма далавера там, нали? Центрове за ограмотяване по информационна сигурност също липсват…

Няма да стане номера с подслушването – изобщо няма да мине – да се обзаложим ли колко лесно един сайт (например този или на много други хора по света) равносилен на център за ограмотяване в Интернет, ще обясни на хората как да заобиколят скъпата техника и технологии на службите за сигурност – при това напълно достъпно и безплатно?

Но само за да покажете на политиците, че отново за пореден път се чешат където не ги боли – ако сте проуснали да кажете своето НЕ на поредното безумие – не е късно да се разпишете тук:
http://www.dataretentionisnosolution.com/index.php?lang=bg

Аз го направих още в началото на август под номер:
**22173:**Yovko Lambrev from Bulgaria signed on 11-08-2005