Преди време през миналото 39-то Народно събрание не успя да мине един Законопроект за използване на свободен софтуер в държавната администрация. Нямаше как да се случи – не му беше дошло времето, за категоричността на текстовете в закона е нужно управленско мислене и общество, което съзнава накъде го водят. И вносителите на законопроекта Иван Иванов и Стойчо Кацаров, и тези които им помагахме с консултации и съвети бяхме наясно с това.

Миналата есен на 28 октомври 2005 депутатите Иван Иванов и Евгени Чачев внесоха друг законопроект за използване на отворени формати при обмен на документи по електронен път между държавната администрация (ДА) и гражданите. За да бъда точен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация. Този законопроект беше наследил категоричността на предишния и защитаваше приоритетното използване на отворени файлови формати, което би следвало да е нещо по подразбиране за всички мислещи хора и управници. Вместо подкрепа обаче и този законопроект срещна съпротива – бяха изпратени отрицателни становища от много министерства и организации. Пропито с липса на мисъл бе това на организацията на общините в България. Вследствие на това беше предложено да се създаде работна група за предефиниране текстовете на този законопроект под шапката на Министерство на държавната администрация и административната реформа (МДААР), в която група участваха и IT-експерти и юристи на МДААР, МВР, Министерство на здравеопазването, а вносителите в лицето на Иван Иванов поканиха мен като експерт и Председател на УС на Фондация „Отворени проекти“, Ясен Цветков, IT-експерт в Народното събрание и д-р Стойчо Кацаров като вносител на предишния законопроект.

В няколко срещи въпросната работна група се изслуша взаимно, намерихме проблемните моменти в текстовете, цитирахме си препоръките от Европа, които засягат темата и в крайна сметка се съгласихме да уточним текстовете на съвсем нов законопроект (като предишния вариант се оттегли), който понеже е изключително кратък ще цитирам изцяло:

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация

§1. В чл.3 се създава нова ал.3:
“(3) Държавните органи по ал.1 предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един от които е отворен”

§2. В §1 от Допълнителна разпоредба се създава нова т.3
“3. “отворен формат” е публично достъпно описание, което не обвързва потребителя с конкретен производител на софтуерни продукти и дава възможност на всеки желаещ да го използва без заплащане на такси”

§3. Преходна разпоредба:
“§3. В срок до шест месеца от влизането на закона в сила държавните органи привеждат в изпълнение разпоредбата по чл.3, ал.3.”

Това вероятно е най-краткия законопроект в историята на България – същественото е първото изречение, а именно „Държавните органи предоставят обществена информация по електронен път в различни формати, поне един, от които е отворен.“ Няма насилие, няма безалтернативност, просто защита на правото на избор, човек да реши в какъв формат да свали нужната му информация. Тъжно е че това изречение не е по подразбиране в главите на тези, които публикуват файлове в Интернет – тъжно е, че ДА не се интересува, че има потребители, които просто не искат да си купуват Microsoft Office, но това е факт. Понеже обаче ние нямаме нищо против правото на избор (дори и правото някой да е глупав) нямаме нищо против каквито и да са други формати, стига поне да има един, който е свободен. Както казах пред в.Капитал, това струва като усилие само още едно Save As с OpenOffice. Нещо, което се прави отдавна на сайта на Парламента без никакъв закон и разпоредба – само на добрата воля на IT-хората там.

Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.

Чест прави на МДААР, че подкрепиха новия законопроект с положително становище. Всички други становища са положителни или неутрални. С изключение на две от тях. Две, които идват от места, от които най-малко се очакваха. Две становища, които са толкова срамни с безкомпетентноста си и липсата на желание да се вгледаш в проблема, че биха били оневинени единствено ако бъдат оттеглени и променени и ако техните автори моментално връчат оставките си.

Ще публикувам и двете становища, просто като доказателство колко безхаберно некадърни хора си позволяват да изказват становища по теми важни за развитието на ИТ в България. Вземете си успокоителни и погледнете. И не се смейте – няма нищо смешно – адски тъжно е всичко, всъщност. Такива становища могат да бъдат написани от хора, които или нищо не разбират, или не са погледнали и с четвърт око за какво иде реч. В единия случай говорим за виновност поради некомпетентност, а в другия за неизпълнение на служебни задължения.

Едното становище е от Държавната агенция по Информационни технологии и съобщения (ДАИТС). Подписано е от Стойчо Стойков – зам. председател на ДАИТС.

Държавната агенция за информационни технологии и съобщения не подкрепя проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация поради следното:
1. Използването на отворени формати има отношение само към обработването и съхранението на информация. В тази връзка въвеждането на отворения формат като форма за предоставяне на достъп не съответства на характера и начина на използването на отворения формат. Доколкото Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ) урежда обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация, считаме, че текста на § 1 от законопроекта попада извън обхвата на закона.
2. Считаме, че въвеждането на задължение за субектите за осигуряване на достъпа до обществена информация, да предоставят обществена информация по електронен път, ограничава правото на субектите на достъп до обществена информация, свободно да избират формата, под която да им бъде предоставена конкретна обществена информация.
3. Намираме дефиницията дадена за отворен формат за некоректна, тъй като за отворения формат е характерно ползването му без заплащане на лицензионни такси,
4. Според нас текстовете на § 1 и § 3 от законопроекта противоречат на чл. 27 от ЗДОИ. С разпоредбата на ч-л. 27 от- ЗДОИ се допускат изключения от задължението органите да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация. С въвеждането на задължението по § 1 и § 3 от законопроекта ще се ограничи приложението на чл. 27 от ЗДОИ при искане за предоставяне на достъп по електронен път в отворен формат, което считаме за нецелесъобразно.

Второто становище е на самият Министерски съвет, който досега си кротуваше, но явно е настанало време да произнесе тежката си дума – пасквилът е изпратен от Дирекция “Стратегическо планиране и управление” и е подписан от неговата директорка Снежана Димитрова.

Предлагам да не се приема предложеното изменение на Закона за достъп до обществена информация със следните мотиви:
1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация – тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.
2. Чл. 26, ал1 т.4 и ал.З и 4 от ЗДОИ регламентират избора на вида на техническия носител, на който да се предоставя информацията. Използването на технически носител не е задължително и не нарушава правото на достъп до обществена информация.
В този смисъл исканите промени са излишни, защото избора да се използва или не отворен формат (съгласно дефиницията на предлагания законопроект) вече е регламентиран с настоящия закон.

Я, виж ти, стратегическото планиране и управление на държавата отдавна вече си е било свършило работата. А ние да не знаем? Министър Калчев здрави основи е положил. Без Калчев по Калчевски.

Коментарът е излишен – бюрокрацията пази установеното статукво. Нямат значение препоръките от Европа, нямат значение усилията на толкова хора с години да влеят малко разум в нечии управленски твърдоглави кратуни. ОК – след две-три години това ще бъде сервирано като задължение от Европа – тогава ще припкаме да го изпълняваме, а сега когато можем с нещо малко да сме крачка напред…

Е, нужен е ответен удар! Нека всички с поне малко IT-компетентност, които осъзнават колко е важно ДА да допуска използването на алтернативни файлови формати да изпратят своите становища на независими експерти и/или становища на неправителствени или браншови организации до 5 май 2006 до:

Комисия по гражданско общество и медии
Народно събрание на Република България
София 1169, пл. „Александър Батенберг“ 1
Факс: (02) 986 11 89
E-mail: kgom {at} parliament.bg

Копия до:

Комисия по транспорт и съобщения
Адрес: София 1169, пл. „Александър Батенберг“ 1
Факс: (02) 987 34 61
E-mail: ktc {at} parliament.bg

Министерски съвет – Дирекция “Стратегическо планиране и управление”
На вниманието на Снежана Димитрова – Директор
1194 София, бул. “Дондуков” №1
факс: (02) 980 20 56

Държавна агенция за информационни технологии и съобщения
На вниманието на Пламен Вачков – Директор
София 1000, Бул „Ген. Йосиф Гурко” № 6
факс: (02) 980 3810

Идеята на тези становища е Комисията по гражданско общество и медии да обърне сериозно внимание на проблема и да олекне тежестта на двете негативни становища. В противен случай глупостите на МС и ДАИТС ще натежат, заради авторитета на институциите, от които идват. И понеже становищата не са нищо повече от смешни глупости, нека помогнем на Комисията да го осъзнае. Що се отнася до това, че ще бъде накърнен авторитета на горните две институции – трябва ли да тъжим след като очевидно на самите ДАИТС и МС не им пука особено за авторитета си щом си позволяват подобни становища.

Аз лично смятам да поискам и оставките на Снежана Димитрова и Стойчо Стойков с писма до министър-председателя Сергей Станишев (primeminister {at} government.bg) 1194 София, бул. “Дондуков” №1, факс: (02) 980 20 56 и до Директора на ДАИТС Пламен Вачков – София 1000, Бул „Ген. Йосиф Гурко” № 6, факс: (02) 980 3810, (vachkov {at} daits.government.bg).

Администрацията трябва да научи най-накрая, че са слуги на обществото и трябва да правят това, което е добро за него, а не това, което е изгодно на тях. Достатъчно без обществен отзвук сме позволявали на бюрократите да правят каквото си искат. Нека да им става все по трудно за да се замислят повече следващия път.

Този текст може да бъде разпространяван свободно без никакви ограничения и моля, всеки който има достъп до някакъв форум или списва blog да го препубликува за да може да достигне до по-голям брой хора.

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

11 коментара

  1. Възхищавам ти се, Йовко :)

    Препубликувах го.

    Дано господ дари тия тикви с малко здрав разум.

    Отговор

  2. Вени, всеки прави каквото може. Поклон за теб заради градинката!

    Отговор

  3. Защо акцията е „Разпети петък“ – защото становищата станаха известни в четвъртък. Същия ден трябваше да има заседание на Комисията по гражданско общество и медии. На практика нямаше да има никакво време за реакция (не съм параноик, но това си е премерен удар). Негативните становища можеха да повлияят на комисията и тя да вземеше отрицателна позиция, повлияна от тях.

    Казвам можеше, защото заседанието се отложи с около три седмици. Искахме да започнем акция „Разпети петък“ още в петък – решихме да опитаме дипломатично да помолим тези становища да бъдат оттеглени поради тяхната безумна неразумност. Опитите ни за дипломация са неуспешни. Затова и акцията е в ход! Честно казано ми се ще да я нарека „Да им разплачем майката!“

    Отговор

  4. Глупостите на Орлин Кузов и компания не искам да коментирам, но забележката на госпожата от МС дава някакви поводи за размисъл, които може да доведат до промени в предложението за изменение. До колкото разбирам, ти искаш информацията, която седи по разните страници на ДА да я има в поне един отворен формат. Обаче от друга страна много малка част от обществената информация седи някъде публично достъпна и за останалата част трябва да се пише специално заявление, в което се оказва как искаш да я получиш. Ако се прецизира по някакъв начин предложението за изменение на закона, така че това в поне един отворен формат да касае информацията, която е публично достъпна си мисля, че тази забележка ще отпадне.
    Между другото в достъпа до обществена информация има няколко момента, които ти не си коментирал и си мисля, че са важни. Едното нещо е свързано с
    Чл. 24. (1) Достъп до обществена информация се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване.
    (2) Заявлението се счита за писмено и в случаите, когато е направено по електронен път при условия, определени от съответния орган.

    Тоест може да се окаже, че ако искаш достъп до обществена информация, трябва да ползваш затворен формат. Сигурно това е нещо, на което трябва да се обърне внимание и да се включи в текст, който да конкретизира възможността за ползването на отворен формат при самото запитване. Аз съм попадал да документи, които спесифицират входно-изходната коренспонденция на конкретни администрации и там всичко е бъкано с MS Word и Excel.
    Другото нещо, което е важно и може да се ползва за аргумент да не се приеме становището на МС е това, че
    Чл. 27. (1) Органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация освен в случаите, когато:

    1. за нея няма техническа възможност;
    2. е свързана с необосновано увеличаване на разходите по предоставянето;
    3. води до възможност за неправомерна обработка на тази информация или до нарушаване на авторски права.

    Тоест, ако ти искаш информация в отворен формат, мога да ти отхвърлят формата на основание, че няма техническа възможност. Може би е хубаво в това да се сложи поправка, която да изключва възможността да не се съобразяват с формата, ако формата е отворен и не се нарушават авторски права.

    Надявам се да съм бил полезен. Успех в борбата!

    Отговор

  5. знаеш ли йовко, не разбирам много от техническата част на свободния софтуер, но се опитвам да разбера твоята страст към него и към демократичните идеали зад тази концепция.

    Обаче има неща, с които не съм съгласна от твоето изкаване

    Да – знам, че дефиницията на отворен формат не е съвсем коректна. Знам, че могат да се специфицират още много неща и би било добре те да влязат в закон за да могат хората в различни малки общини уверено да ги използват. Но това са консенсусните текстове – тези зад които застана цялата работна група без изключения и особени мнения. С вносителите на законопроекта се размислихме, че е много по-добре да мине нещо, отколкото нищо, че това е една малка стъпка, която си струва цената на компромиса да бъде осъществена. Най-малкото – в българското законодателство ще има някакъв опит за дефиниция на тези неща, която после може да бъде и поправяна.

    Много по лошо е да има полвинчат закон отколкото липса на закон. Това води до законодателна инфлация. Текст гласуван от народните представители, за който се знае още от сега, че е непълен и че ше бъде обект на поправки, обезценява по принцип законодателните норми…това е опасна логика.

    Второ, този текст е доста рестриктивен относно приложението си, което също не го вдига до ранга на перфектна законодателна норма.

    Просто трябва да се разработи по-силно лобби в парламента и правителството и да се предложи по-добър проект ( не само от техническа но и от юридическа гледна точка)

    Отговор

  6. 1. Чл. 25, ал.1 т.З от ЗДОИ регламентира избора на формата, в която да бъде предоставена обществената информация – тя се определя от субекта, искащ информацията, а не от органа, който я предоставя.

    това означава ли, че мога да поискам стенограмите от заседанията на министерски съвет в ascii формат с кодировка mik? защото ако е така, тогава само трябва да убедя няколкостотин хиляди съмишленика и да спретнем един малък тормоз на любимите ни министри.

    Отговор

  7. Хммм! Според тези становища в момента имам право на избор в какъв формат администрацията да ми предостави данните. Интересно дали ако им ги поискам в odt или word perfect ще ми ги дадат? И ако не, дали не мога да ги осъдя по този закон?

    Е, на всички е ясно, че и двата отдовора са негативни. И почти всички храним основателни съмнени относно резълтата от цялата работа. Но трябва да признаем, че този опит е далеч по-вероятно да успее от закона за свободния софтуер.

    Отговор

  8. @Митко, идеята на този законопроект е да бъде максимално кратък и ясен – когато някой публикува файл в .doc-формат в правителствен/общински/gov-related сайт, то информацията да има и в алтернативен свободен формат. Със сигурност има много трески за дялане във всички закони. Както виждаш дори срещу това има неразбиране и съпротива.

    @Галя, по-хубавото е враг на хубавото. Има много неперфектни закони и днес и те са факт. Перфектен закон в този контекст не може да бъде приет днес в България – няма адекватната мисъл, съзнание и съгласие. Днес обаче може да бъде приет този консенсусен законопроект и е по-добре с него отколкото без него – без каквото и да е съмнение.

    @Nick & fedx – за съжаление тези становища са пълна глупост и нямат никаква стойност иначе това би бил чудесен хак.

    Отговор

  9. @Д.Василев: Орлин отдавна не е в агенцията ;)

    Отговор

  10. Преди малко случайно влязох в тази интернет страница и ми хареса законопроекта ви. Моля, кажете с какво мога да помогна. Разбрах по-късно от 5-ти май, но все пак се надявам, че все още има нещо, с което мога да помогна. Като член на Факултетен Студентски Съвет на Факултета по Математика и информатика на Софийски Университет мога поне да информирам колегите си от ФМИ чрез някакъв вид информационна кампания. Очаквам скоро да получа отговор от Вас на e-mail.

    Поздрави,

    Адриана Иванова
    ФМИ
    PR комисия на Факултетен Студентски Съвет

    Отговор

  11. Адриана, писах ви поща още вчера!

    Отговор

Ако искате да споделите нещо