Напоследък съм решил твърдо да се сдобия със SPARC – една стара моя мечта, а някога и с iMac, PowerBook или нещо подобно – друга стара мечта… И понеже наляво и надясно разправям, че си търся SPARC в неделя вечер ми казаха, че една от всичките фирми, които внасят техника на старо от чужбина случайно имала някакви неща с по-странна архитектура. Естествено засилих се натам още в понеделник сутрин…

Интересно за отбелязване е, че от същото място преди много-много време си купих първия личен компютър със собствени пари – от съвсем друга фирма, но от същата сграда 🙂

Оказа се че странните компютри са Алфи. Супер страхотно! Alpha-архитектурата не ми беше в приоритетите, но не устоях на изкушението – още една играчка в колекцията от зората на UNIX-станциите при това 64-битова. И сега вече съм горд собственик на AlphaStation 500 (21164/266MHz с 256MB RAM)… Ех, какъв хубав Linux/alpha сървър ще стане – при това само за 50 лева. Колебанията са сега Debian GNU/Linux или Fedora Core да му покатеря отгоре…

Чудя се дали да не си взема една от останалите DEC 3000 за евентуално някакви резервни компоненти – въпреки, че те са доста по-различни и като архитектура… Имат почти същия процесор (малко по-слаб), памет и дискове… Интересното е че тези другите са DEC 3000 (на практика първите алфи) и са пряк наследник на PDP-11 и сами по себе си са паметник на изкуството… Ех, защо днес почти никой не помни тази чудесна платформа…

Мдааа, Ясене… технологиите трябва да се защитават, защото изкуството наистина оцелява само 😉