Ambient Defocus

Съжалявам, че леко плагиатствам името на домейна на един приятел, но предполагам, че няма да ми прати ГДБОП да ми отскубнат Enter-а на клавиатурата за наказание… Просто това словосъчетание най-точно определя усещанията ми от участието и последвалите съботния митинг коментари.

Запътвайки се към Южен парк с Хриси, Мишинев, Владо, Весо и по-малкия Влади, в главата ми се въртяха точно две противоречащи си мисли – едната, особено след като видях събралото си множество, бе радостта, че има толкова много Интернет хора, които са си взели задника под мишница и са се донесли в съботния ден да защитават своите представи за нещата, а другата колко абсурдно е това, в което след малко щяхме да участваме – да защитаваме съществуването на Мрежата такава, каквато е (или би трябвало да бъде). Защо абсурдно ли? Ами защото горе-долу точно толкова логично е да защитаваш съществуването на водопровода или телефона…

В редовната си рубрика в BusinessWeek миналият петък написах, че няма добра или лоша технология – сама по себе си никоя технология няма морален облик. Полезен или вреден може да бъде само начина, по който тя се използва. Нима не е така и с атомната енергия, телевизията, огъня или каквото и да е друго. Парадоксите на ежедневието ни показват, че това е вярно и за закона и държавността, при това без да бъдат точно… технологии…

Пиратство е имало винаги и то няма да спре да съществува. Интернет просто го прави по-лесно възможно и мащабно. Заради пиратството не сме забранили използването на копирните машини или аудиокасетите. Заради това, че електронната поща може да се ползва за координация на терористични групи няма да я забраним,… надявам се. Нали заради това, че прогресът не винаги се ползва с нужният морал, не искаме да се върнем в пещерите и да общуваме с нечленоразделни звуци. („Законът или технологиите“, BusinessWeek България, 23 март 2007)

Всъщност решението на проблема с така нареченото „пиратство“ е напълно извън неговата територия. Спомняте ли си онзи владетел на една от планетите, които Малкият принц обикалял след като напуснал своята? Въпросният владетел издавал само мъдри заповеди и единствено в правилния момент, защото иначе предизвиквал недоволството на поданиците си. Няма как хората, които не си купуват билети за кино да започнат да си ги купуват, няма как да накараш някого, който не е убеден, че един продукт си струва парите му да си го купи. В същото време имаме на масата модерна технология с потенциал да разменя цифрово съдържание както никога преди. Не можем да очакваме човечеството да има в ръцете си сила, която да не използва. Решението е това, което пасва на потребителя. Законът и бизнесът могат само да се напаснат към него. И да му предлагат нещата по нов начин. Това е… Времето днес не може да бъде като времето преди Интернет. Ще се наложи да сменим не само това, но и представите си за анонимност, обвързаност, лично пространство, какво ли още не… на този фон смяната на представата ни за авторство е просто смешка. Да – знам, че в нечии уши навярно звуча еретично, но всичко това да зазвучи нормално е само въпрос на време… и еволюция.

Но да се върна на митинга – аз бях там за да защитя свободното развитие на Мрежата – тя все още е това, което никоя демокрация не успя да бъде. „Място“, което свързва (и разделя) хората, дава им възможност да бъдат себе си или това, което им се иска да бъдат, дава им възможност за глас, самоизява и креативност. Аз не бях там да защитавам торентите, аз бях там за да защитавам който и да е друг протокол за обмен на информация в Интернет. Бях там за да защитавам правото на хората да споделят това, което считат за нужно.

Копирането на файл не е кражба, а копиране. Това копиране може да е законно или незаконно, но то е копиране. Точка. Първообразът не изчезва, копирането не създава липса, а напротив – размножава продукта. А кражбата е противозаконно отнемане, което създава липса. Тогава знак на равенство между копиране и кражба не е възможен. Законът е на поправителен! Действителността не отговаря вече на представите, с които сме свикнали. И заради това, че едно копиране може да бъде противозаконно, не можем да забраним копирането, торентите или Интернет.

Всъщност дали P2P технологиите щяха да са толкова популярни днес, ако човечеството не беше притиснато да намери начин да споделя въпреки неадекватното на времето си законодателство по отношение на авторските права? Ако имахме една (нека я нарека) великодушна entertainment индустрия, която не бе толкова алчна за бройки продадени екземпляри и която и до днес отказва да осъзнае, че не можеш да продаваш цифрово съдържание като винилови плочи, все още FTP протоколът щеше да бъде напълно достатъчен за споделяне на всичко. Именно агресията срещу споделящите ги принуди да се крият, да вложат енергия в P2P-мрежите. Всъщност индустрията сама си генерира пиратите. Сега тази агресия миналата седмица накара толкова хора да се съберат на една кална поляна и да крещят заедно, макар и не много наясно срещу какво и кого… Агресията не дава отговори…

Пак се отплесвам, но ми хрумва да разкажа за две CD-та от моята фонотека. Едното си купих преди няколко седмици, шляейки се из рафответе не Orange. Разрових местенцето, където стояха албумите на Dream Theater и забелязвайки една от любимите ми тави „Images and Words“ върху истинско внесено от вън CD просто го грабнах и си го купих. Не обичам да пазарувам прелицензирани и произведени в България CD-та. Принцип! Това е моят протест срещу двойно по-алчните български издатели, които дори не се напъват да подготвят цялата обложка на един албум в повечето случаи. Затова, когато видя стикера Б.А.М.П. обикновено го подминавам с погнуса. Това копие обаче беше истинско и с радост го платих и го занесох в къщи. Защо го направих ли? Това е албум, издаден преди точно 15 години. Защото още като студент слушах една аудиокасета с този албум – пиратско копие, понеже тогава никой не издаваше Dream Theater в България. Имах дори техни bootleg записи, които никога не са били издавани. Фен съм на групата от години. Това е музика, която значи много за мен. Бях на концерта в София, бих отишъл пак, стига да дойдат отново. Бих давал още пари за Dream Theater. Това е нормалното, което прави един фен, който харесва нещо. На същия рафт забелязах DVD-та с техни концерти – със сигурност ще си купя и някой от тях някой ден… Защо разказвам всичко това ли? Ами… щях ли да го правя сега, ако тогава когато бях студент не бях слушал толкова пиратските си касети, дадени ми от приятел. Ако още тогава не се бях влюбил в тази музика. Навярно сега щях да подмина този рафт… Тогава… пиратството ограбва ли?

Именно пиратството помогна на Microsoft да завладее света – сега, разбира се, вече ги ограбва… You are my killer, Mr. Drug dealer… (не съм си платил на Каризма за цитата – може да ги черпя бира, ако много настояват…)

Второто CD, за което ще разказвам ми е подарък (по ирония на съдбата именно от фирмата издател на въпросната музика за България) – на гърба си има печат „Рекламно копие“ и всъщност съм късметлия, защото иначе никога не бих дал и стотинка за него. Това е албумът на Joss Stone – Mind, body & soul“. На него има повече предупреждения, отколкото информация за тавата. Първото, което ми се набива в очи като взема кутийката още отпред е надписа Copy controlled с разяснение, че повече информация има на гърба. Там пък пише, че записът е направен с copy controlled технология, която можела да създава проблеми с някои автомобилни плеъри. Така е – това CD не мога да слушам в колата си. Не мога да го слушам и на компютъра си под Linux. Не мога да го слушам на DVD-плеъра си. Това CD мога да слушам само на домашната си аудио-уредба. Не, че в Интернет няма информация какво е решението да си направиш свободно от тази технология копие, което да можеш да слушаш навсякъде, но… факт е, че това е най-грозното CD, което някога съм притежавал. А иначе музиката на Joss Stone ми харесва, но на практика не посягам към това CD. Никога! Защото като го извадя от кутийката това, което се появява под самия диск на вътрешната задна обложка е едно литературно есе, което ми обяснява как не бива да споделям това CD с никого, не бива да го копирам и да премахвам защитата му, защото ще се превърна в престъпник, а моите действия биха имали ефекта на „физическа кражба“. Нещо, от което ми кипват нервите и се запращат в околомарсианска орбита. Всъщност НИКОГА не бих си купил нищо на Joss Stone – и не я слушам, защото тя и нейният лейбъл не уважават феновете си! Те предварително се съмняват в тях и ги заплашват, макар и възпитано… даже още преди да свалиш целофана на албумчето.

Искаше ми се на митинга някой да разкаже подобни истории… Искаше ми се да не чуя в новините, че там били хора, които не можели да си купят Windows и затова пиратствали. Искаше ми се някой да беше артикулирал ясно как по-големият проблем е, че имаше противозаконна заповед за филтриране на съдържание и още по-големия проблем е, че БТК, Orbitel и други доставчици я изпълниха по най-овчия възможен начин. (Аз си имам списък вече от кой не искам да пазарувам достъп до Интернет!) Искаше ми се някой да каже, че не само Internet, но и законът беше прегазен също толкова брутално, защото бива експлоатиран както е удобно някому.

И се надявам повече хора да са били там не заради arena, zamunda или торентите, а заради свободата на Мрежата и технологиите. Тогава фокусът би си дошъл на мястото.