Ara és l'hora, Catalunya!

На този ден, точно преди 300 години, приключва войната за испанското наследство, провокирана от смъртта на Carlos II, продукт на поколения кръвосмешения, които го оставят бездетен и психически, физически, ментално и интелектуално увреден. След дългa 14-месечна обсада Барселона, която е на страната на Хабсбургите, се предава, а Бурбоните стават новите владетели на Испания и териториите на бившето Кралство Арагон (което включва Каталуния, Валенсия и Балеарски острови) като налагат френския централизиран модел и унитарната монархия в Испания. Отменена е Каталунската конституция, която носи и наследява 500-годишни влияния и традиции, между другото, датиращи повече от 100-150 години преди Magna Carta, която считаме за историческия крайъгълен камък на зародиша на демократичното конституционно право.

От този ден насам, един народ, който в последните 300 години не съществува на картата на света, макар и в миналото да е владял териториите от Арагон, Валенсия и Барселона през Италия и Сицилия, та чак до Атина (ХV век), се бори за своята идентичност. И колкото и да е странно – е избрал именно този ден за свой национален празник. „Вероятно за да помним, че имаме несвършена работа“, каза наскоро един мой twitter познайник от Catalunya.

В България (извън футболния контекст) малко се пише, говори и чува за Каталуния, а това е народ с история, от която може да се научи много. История, която респектира с един от първите парламенти в света или с един от първите опити за република. И впечатлява със злощастната си съдба да бъде заличавана неколкократно, включително и като език и култура от Филип V до Франко.

За съжаление съдбата на Каталуния след 1975 г., когато Испания започва своя преход към демокрация, продължава много често и до днес да е като на малцинствен придатък към пренебрегващо интересите и стремежите им мнозинство. Испания, макар и вече част от обединена Европа, продължава да счита мултикултурното и мултиезичното си богатство повече като заплаха за своята цялост. Нищо че самата Европа счита точно това за една от най-значимите си ценности. Поведението на пренебрежение от Мадрид към Барселона само налива допълнително масло в огъня на привържениците на независима Каталуния. Както и чисто финансовите взаимоотношения, които към днешна дата приблизително изглеждат по следния начин – каталунците са 16% от населението на Испания, създават 20% от брутния вътрешен продукт (БВП) и 25% от износа, поемат 25% от данъчната тежест на държавата, но едва 11% от държавните харчове, инвестиции и като цяло разходи на Испания са в полза на Каталуния. За жалост само на хартия. Централният бюджет продължава да дължи няколко милиарда евро на Каталуния, натрупани от няколко години и без изгледи нещо да се промени. Така, че реалното число от 11 става 8%.

В същия момент Catalunya е един от двигателите на испанската икономика, със спад в безработицата през последните месеци, с малък, но равномерен ръст през годините на кризата, със силен и осезаем предприемачески дух – 8% от хората в активна възраст имат собствен бизнес/startup, което би поставило каталунците на 7-мо място в Европа по този показател (ако бяха самостоятелна държава). Около 19% от всички новорегистрирани фирми в Испания са именно там. През 2012 г. БВП на Каталуния беше с цели 17% по-висок от това на EU. Изобщо доста икономически наблюдатели считат, че има прилични шансове Каталуния да стои много по-добре финансово, а може би да се превърне и в малко икономическо чудо, без воденичната тежест на централната власт в Мадрид. Доста от каталунците също вярват в това и през последните няколко години движението за независимост на Каталуния набира скорост, за да се стигне до там, че преди 2 години, на днешния ден през 2012, милион и половина души се събраха из улиците на Барселона – най-голямата мирна демонстрация изобщо случвала се някога там, организирана от граждански организации и комитети – и поискаха преразглеждане на отношенията с Мадрид. На следващата година – на същия ден, точно в 17:14 ч местно време (годината, в която са загубили независимостта си е 1714) 1,6 милиона души се хванаха за ръце в дълга 480 км човешка верига (това са 300 мили, друго символично число), пресичаща цяла Каталуния от север до юг, за да поискат референдум за независимостта си.

Той е насрочен за 9 ноември тази година. Управляващите в Мадрид отхвърлят всякакви опити за дискусия и използват всички юридически средства, за да попречат на провеждането му. Основният аргумент е, че Конституцията не го позволява, която не позволяваше и абдикацията на Хуан-Карлос в полза на сина му, но беше коригирана само за седмица по нужния начин. Актуалната опция в момента е референдумът да се проведе като консултативен вот с решение на местната власт, но Мадрид се подготвя да атакува и това моментално. В същия момент мнозинството каталунци настояват за демократичното си право на глас и самоопределяне, но държат и това да стане законосъобразно, мирно и разумно. Нагласите сред хората, разбира се, са динамични, но при евентуален референдум се очаква в най-лошия случай малко над половината каталунци да гласуват за независимост (55%), около 20% да са против, а 15-16% да не гласуват (останалите до 100% не са решили), което означава, че референдумът би показал, че около 66% или 2/3 подкрепят идеята за повече независимост на Каталуния. Въпросът на референдума е двоен – „Подкрепяте ли идеята Каталуния да бъде отделна държава?“ и ако да… вторият е „Искате ли да бъде независима държава?“… Иначе казано, опцията Каталуния да остане част от Испания, част от евентуална федеративна Испания, каквато обаче не същестува към момента, е реална в допусканията на каталунците.

Целият проблем е, че диалог между Мадрид и Барселона на практика няма, а това засилва единствено крайните позиции и от двете страни. Какво ще се случи на 9 ноември е важно и за цяла Европа, а какво ще се случи зависи в не малка степен и от изхода от референдума в Шотландия на 18 септември, където поне няма колебания дали ще бъде законен или не, но подкрепата на идеята за независимост расте с наближаването на датата.

Аз не крия симпатиите си към Каталуния, каквото и да реши мнозинството там и съм сигурен, че то ще получи своето човешко право на собствена воля. Именно мъдростта на тази древна нация и разумната им и упорита нагласа да се справят мирно, демократично и интелигентно с всичко ги е съхранила досега и ги прави толкова различни, с което заслужават напълно и да бъдат на картата на Европа, ако решат така. Единствено от тях трябва да зависи – и ще бъде интересно – като едновременно една от най-старите и най-младите държави на света.

„Ara és l’hora“ в превод от català означава „Сега е времето/моментът!“ и е слоганът, под който ще се проведе днешният национален празник и поредната демонстрация на идеята за независимост на Catalunya, както и #9N2014

Повече по темата (на английски, немски или френски): www.cataloniavotes.eu и www.diplocat.cat.