yovko

Тоест

В Пловдив след Освобождението бе започнал да излиза първият български вестник “Марица” с брой 1 от 25.VII/6.VIII.1878 г. Издател бил Христо Г. Данов. […] Съобщенията и новините във в. “Марица” били така подробни и достоверни, че в София предпочитали да се осведомяват от него, а не от местните вестници. За да знаят чужденците какво става в България, имало статии и на френски език. […]

В 1907 г. в Пловдив излизаха повече от десет вестника освен периодическите списания: “Балкански новини”, еврейският “Ел Диа” – “Ден”, турският “Ехали” – “Народ”, “Зорница”, гръцкият “Едисие ту ему”, турският “Мувазине”, “Нова Марица”, “Пловдив”, арменският “Размиг” – “Борец”, “Санстефанска България”, гръцкият “Филипополис”, еврейският “Ла семена” – “Седмица”, турският “Хилел” – “Полумесец”. Започнаха да печатат свои вестници и работническите синдикати. В 1908 г. се появи първият брой на вестник “Тютюноработник”, а в края на 1909 г. – на “Кожаро-обущар”. […]

Вестници много, на различни езици, но в 45-хилядния град имаше и много читатели!

Никола Алваджиев, “Пловдивска хроника”

Първият брой на вестник Марица от 1878 година
Първият брой на вестник Марица от 1878 година

Днес в почти половин милионен Пловдив излиза само един ежедневник.

А голяма част от медиите в България са зависими. Подчинени на политическите влияния, на бизнес интересите на собствениците си, или разчитат на благоразположението на рекламодателите си. Автоцензурата също се е превърнала във важно умение за оцеляване на българския журналист и на българския медиен пазар. Така основната роля на медиите да бъдат в полза на обществото и да са критичен коректив на управляващите става невъзможна.

Без свободни медии обаче демокрацията е не просто уязвима – тя не може да съществува. А единствената гаранция за действителна независимост на медиите е да бъде изолирано влиянието на собствениците, рекламодателите и властимащите върху тях, което ще е възможно само ако гражданите се ангажират с финансирането на медиите, на които държат.

ПродължениеТоест

За испанската съдебна независимост отвътре

Този текст е специално зa тези мои познати и приятели, които продължават да не разбират иронията, с която се отнасям към „независимата съдебна власт“ в Испания и намират паралелите, които правя с България, за прекалени и неуместни. Голяма част от тях ме обвиняват в пристрастия, на които гледам с насмешка не заради друго, а защото те самите отказват да вдигнат глава от собствената си романтична представа и клишета в главите си и да погледнат действителността, с различна нагласа от тази на фенщината към Реал Мадрид например. За разлика от повечето си критици, се старая да защитавам своите „пристрастия“ с факти, които сверявам през два, а понякога и повече канали, а когато източникът е медия, проверявам даже и собствеността и сондирам репутацията им, преди да се позовавам на нея.

Твърдото ми убеждение е, че испанската съдебна система често се ползва за репресии, когато политическата власт не иска да си намокри краката или не може да намери политическо решение. Аз лично съм потресен колко разследвания, арести, обвинения и запокитени в затвора (при това не за кратко време) има буквално ежемесечно в Испания, в които потърпевши са политически противници или критично настроени към властта обикновени хора. Включително за „провинения“ като шеги и вицове в хумористични издания или социални мрежи. Организират се показни съдебни процеси заради провокативни артистични инсталации – наскоро приключи едно такова дело, след което обвиненият в крайна сметка влезе в затвора (за тероризъм!).

Но да оставим моите впечатления и лично мнение настрана. Със сигурност обобщените мнения на 11%-ова извадка от испанските съдии към собственото им ежедневие би трябвало да тежи повече. Затова предлагам да разгледаме едно изследване, в което има доста данни. Предполагам, че някои хора вече са го чели, но са го направили от българска гледна точка. Нека да го погледнем и от испанска, а понеже е големичко, ще резюмирам само това, което мен лично ме стряска най-много.

ПродължениеЗа испанската съдебна независимост отвътре

За 2018 година без излишен оптимизъм

От самото начало бързам да заявя, че този текст няма да е песимистичен. Уточнявам го, защото черно-бялото мислене у нас е еталон за преценка на всичко. Ако не си весел, значи си тъжен; ако не си умен, си тъп; ако не си десен, не може да си нищо друго освен ляв, даже направо комунист. Няма средно положение. Какви са тези уклончиви работи – уточни се, мама ти стара, че иначе объркваш хората! Та се уточнявам… ама не за да улеснявам някого. Защото, щем – не щем, живеем сложен живот и нещата няма как да са простички.

Не съм песимист за 2018 година, защото има достатъчно причини да гледаме на следващите няколко месеца с надежда. Добрите новини са свързани с подема на икономиката (и у нас, и в Европа) и с очакванията за още повече ръст, и с липсата на някакви кой знае какви очаквани събития, отключващи потенциални сътресения. В европейски контекст най-интересни може би ще са парламентарните избори в Унгария и Италия и вероятно локалните във Великобритания. От президентските избори в Русия едва ли можем да очакваме нещо различно, но пък изборите през ноември в САЩ вероятно ще са много любопитни.

Липсата на излишен оптимизъм е свързана с България. И с наблюдението, че картелът, който управлява държавата (и политическият му параван) става все по-безочлив и дебелокож. Липсата на критична парламентарна опозиция (ако изобщо може да говорим за каквато и да била опозиция в текущия парламент), отсъствието на четвъртата власт – медиите, като фактор в политическия живот (чрез обсебването им или чрез притискане на собствениците им), и липсата на критична маса гражданска (ре)активност – тези три отсъствия съвсем естествено водят до липсваща демокрация в държавата ни.

ПродължениеЗа 2018 година без излишен оптимизъм

2017 в ретроспекция

2017 година беше особена година. Протече, разминавайки се тотално с плановете ми за нея, които кроях през есента на 2016 г., а част от тях се случиха, но по напълно различен начин. Случиха се и няколко неща, които изобщо не планирах, но пък заеха центъра на вниманието ми.

Най-ключовото от нещата, които не успях да свърша през годината, беше старт на нов собствен бизнес. Имам усещането, че се разфокусирах в твърде много посоки и оставих точно това само̀ да ме намери, вместо аз да го сложа на първи пирон и да го преследвам активно. Но това не беше непременно лошо, защото разшири в неочаквани посоки мрежата ми от контакти в града (и не само), от който се бях откъснал сериозно през 14-те години, прекарани в София и за кратко в Барселона. В последните няколко месеца се чувствам отново на мястото си, срещайки интересни хора със сходно мислене и посоки, с които се отварят интересни възможности за съвместни проекти.

Продължение2017 в ретроспекция

Каталуния отново каза „Да“

Партиите, подкрепящи независимостта на Каталуния, запазиха подкрепата на избирателите си, въпреки всички противодействия срещу тях. Двете формации от бившата коалиция „Заедно за Да“ (ERC и JxC) печелят общо 66 депутатски места или с 4 повече от 2015 г., когато заложиха на коалиционния формат. Техният по-малък партньор в досегашното управление CUP губи 6 от десетте си места, но със спечелените 4 общият сбор на трите партии, които застанаха зад процеса за независимост и провъзгласиха Република Каталуния, става 70 – с две по-малко от тези, на които разчиташе досегашното управление, суспендирано от Мадрид след задействане на чл.155 от Конституцията на Испания. Но в каталунския парламент за абсолютно мнозинство са нужни 68 депутата, тъй като всички мандати са 135.

Този резултат на извънредните избори вчера има още по-голяма тежест и заради невижданата досега рекордна активност от 82% гласували. При това след безобразното насилие, което насъсканата испанска жандармерия упражни върху каталунците на 1 октомври, арестите на граждански активисти и политици, част от които още не са освободени, с кандидат и лидер на една от партиите в затвора, досегашен вицепремиер и бивш член на Европейския парламент Ориол Жункерас, друг кандидат и лидер на друга партия в изгнание и досегашен премиер Карлес Пудждемон, огромна медийна машина, която бе впрегната в пропаганда и манипулации и няколко пъти удари дъното на журналистическия морал и етика, сваляне на сайтове, медийно затъмнение по много неудобни теми, суспендирано самоуправление и военни заплахи от Мадрид.

ПродължениеКаталуния отново каза „Да“

Да, бъдещето е тук

Миналата неделя в София участвах във форум, организиран от „Да, България!“, на тема „Да, бъдещето е тук! Готови ли сме?“. Използвах случая да разкажа накратко за четвъртата индустриална революция и защо защитавам тезата, че тя ще е различна от предходните. Времето беше кратко, а се опитах да вместя доста неща, затова нямаше как в пълнота …

ПродължениеДа, бъдещето е тук

Не, Испания не отсъства от каталунските учебници

Тази статия бе написана за Дневник и публикувана там на 8 ноември 2017 под заглавие „Желанието за независимост на Каталуня не идва от учебниците“. Не съм търсил и получавал хонорар за този текст – написах го по свое желание и настоях да бъде публикуван заради предходен материал, към който имах сериозни критики и за който …

ПродължениеНе, Испания не отсъства от каталунските учебници

Webinar на TrakiaTech на тема SCADA

Ignition SCADA event

Първият път, когато се сблъсках със SCADA си помислих колко много потенциал има в тази платформа и колко ужасно дървено е реализирана тя. Дълго време за мен това беше пример за консервативна и егоцентрична система. Твърде затворена, скъпа, със сложно лицензиране – тя беше пълна противоположност на това, което се опитваше да бъде – универсална …

ПродължениеWebinar на TrakiaTech на тема SCADA

Да побутнем бъдещето

Photo by QuickOrder on Unsplash

Представете си, че сме няколко години напред в бъдещето. Но не повече от пръстите на едната ви ръка. Искате да произведете някакъв продукт. Влизате във фабриката с проектната си документация, записана на някакъв цифров носител… Или не – дори нямате съвсем прецизна такава, но с помощта на инженерния екип тя скоро става готова, като междувременно …

ПродължениеДа побутнем бъдещето

Нова посока

Photo by Eike Klingspohn on Unsplash

Досега винаги накратко съм се представял като ИТ инженер (с пълното съзнание, че е леко странно, дори може би малко смешно). Но истината е, че минавайки през това да бъда програмист (започнах като ученик), после доста години системен и мрежови администратор, след това ИТ архитект на разни по-сложни системи и внедрявания, консултант, а дори в …

ПродължениеНова посока