Bona diada, Catalunya!

„Хиляди протестираха в Барселона срещу каталунския сепаратизъм“, пише вчера привечер „Дневник“. Факт е, че това е една от малкото ключови медии у нас, които изобщо следят отблизо темата. Но уви, често пропускат важни детайли.

А важен детайл за всички про-юнионистки демонстрации в Барселона от миналата есен насам е техният екскурзионен характер. Вчерашната също не направи изключение. С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси. Дали защото не са убедени в подкрепата на място в каталунската столица, или защото юнионистките демонстрации отблъскват много хора заради хулиганските прояви и фашизоидните изпълнения, с които неизменно са изпъстрени техните прояви… Но за това – малко по-късно.

Първо, нека малко да се вторачим във въпросните хиляди. Полицията твърди, че са били две хиляди, а организаторите се поизхвърлиха с четиристотин хиляди. Една местна медия си направи труда да преброи хората на площада човече по човече от снимка с висока резолюция, направена на сборния пункт малко преди началото на шествието. Преброили са малко под 8000 души. Ето въпросната снимка:


Тревожни са обаче едни други снимки. А най-опасното е, че медиите здраво стискат очи за тях. Например тази:

Или пък тази (като е добре да се забележи не само татуираната свастика на ръката на единия индивид, а и пръстенът на неговата дружка):

Можем, разбира се, да спорим дали точно това е лицето на испанския юнионизъм (или пък задникът – понеже има подходяща снимка, ей тук долу). Но по-наблюдателните ще забележат любопитни гербове, знамена, татуировки, включително сърпочукове и петолъчки. Гмежта е необятна.

Факт е, че организаторите на тези демонстрации не могат (или не искат) да озаптят и да се разграничат от крайнодесните и фашистки елементи, които са неразделна част от техните прояви:

В Италия, в Германия, Франция, Великобритания, Япония и навсякъде ги наричат фашисти. В Испания (и в българските медии) са противници на каталунския сепаратизъм.

Всички тези неща се случват под прикритието на псевдолиберални партии като Гражданите/ALDE (които най-често са съорганизатори на юнионистките манифестации в Каталуния), мълчанието на иначе гръмогласния лидер на Алианса на либералите и демократите в Европа Guy Verhofstadt (има нужда от гласовете на Гражданите в Европарламента човекът и си мълчи, та се късa) и разбира се, широко затворените очи на Европа.

Та не се чудете, че четете за смехотворни манифестацийки, но почти не се споменава, че в Испания, скоро ще стане година, без съд и присъда лежат политически затворници. А други са в изгнание зад граница. Защото са проявили характер и са организирали референдум, на който хората да изразят свободната си воля.

Многохилядна демонстрация в Барселона наистина ще има, но утре, на 11 септември – националния празник на Каталуния. Досега прояви на омраза, сблъсъци и инциденти на тази дата никога не е имало, въпреки участието на наистина стотици хиляди души. И тази година демонстрантите ще са много. Ще бъдат толкова много, че безсилието на испанското централно правителство стигна до там да затвори въздушното пространство над Барселона утре, за да не се види колко много каталунци ще поискат свобода за политическите си затворници.

Bona diada, Catalunya!

2 мнения за “Bona diada, Catalunya!”

  1. Привет Йовко,
    Не мога да разбера откъде черпиш мотивация, та да защитаваш толкова ревностно, една такава спорна кауза, като отделянето на Каталуня?

    Цитат: „С което не искам да кажа, че няма каталунци, които подкрепят идеята за единство с Испания, но е добре да е ясно, че юнионистите си осигуряват площадна подкрепа с влакове и автобуси“

    Това изречение навярно цели да омаловажи факта, че по брой гласоподаватели сепаратистите са малцинство. Не помня резултати, не ми се рови, но дори и с три гласа да са по-малко, в случая мнозинството е за статуквото.
    Казваш не излизали обикновените каталунци да гласуват.
    А не се ли замисли, че се страхуват от репресии?

    Сигурно си нямаш и на идея (може пък и да си имаш, но да го подминаваш удобно), какво се случва на децата, които говорят кастеяно в каталунски училища. МАРГИНАЛИЗАЦИЯ.
    И това с децата е само един пример.
    Същото се случва във всички държавни служби, зависещи пряко от автономното правителство.
    Полиция, здравеопазване, образование… Каталунският октопод на сепаратизма е прострял навсякъде слузестите си пипала.

    Примери безброй… ако имаш желание и ми се намери свободно време, мога да ти потърся за да не бъда голословен. Само да вмъкна, че последното, коеот излезе в новините, беше на някакъв клет каталунски патриот, крещящ в болница, че иска майка му да се обслужи от човек говорещ катала.
    Прегледалият я лекар беше някакъв чужденец, дори не испанец, който имал нещастието да им говори на единственият официален език в кралството, а именно испански.

    Не искам да се разпростирам подробно, но ми е интересно, какво ли мислиш по повод на пресните събития от Каталуния?
    Дали пък не са дело на провокатори, целящи да омърсят каузата на сепаратизма?
    Айде моля ти се, недей така! Насилие има и от двете страни (вчера гледах, как нокаутираха жена затова, че носи испанското знаме), опитай, поне веднъж, когато пишеш за Каталуния, да бъдеш обективен.
    Поздрави!

    Сега видях, че публикацията е от миналата година.
    Влязох в блога, понеже знам, че следиш отблизо събитията в Каталуния и се запитах, какви ли ще са коментарите ти, та не погледнах датата.
    Съжалявам!
    Във всеки случай, коментара ми си остава валиден.
    Поздрави!

    • Ще отговоря. Въпреки упрека, че не съм обективен. Защото ако не съм, какъв е смисъла да отговарям? Иначе, по всяка подобна наелектризирана тема обективността е условна и… субективна. А в този сайт непрекъснато повтарям, че преобладава моята гледна точка, тъй като това просто е… личен сайт.

      С факти, които съм споделил в статии като горната вярвам, че помагам именно на обективността, доколкото у нас (и на български) информацията за случващото се в Каталуния често е изкривена в полза на испанската официална власт. Така поне мъничко се възстановява баланса на мненията и гледните точки. Между другото това дори не е най-подредената и добра статия, която съм писал по темата.

      Не защитавам отделянето на Каталуния. Защитавам правото на каталунците да решат този въпрос, както и какво бъдеще искат за себе си. Разликата е важна!

      Иначе казано защитавам (уви, засега само хипотезата), някой ден спокойно и официално те да могат да проведат читав референдум, подобен на този в Шотландия, където без страх от репресии всеки да гласува, както счита за правилно. Тук твърденията, че в Испания това не е законно ги оставям на закачалката, защото законите са инструмент на човеците и са се появили за да отразяват нуждите им, а не обратното. И непрекъснато търпят развитие, когато назрее нужда от това.

      Чии гласове са повече не е толкова просто. Зависи кои резултати гледаме и как броим. На злополучния референдум гласувалите за независимост бяха категорично мнозинство спрямо гласувалите за оставане. Вярно е също и че голяма част не гласуваха. Но пък не е и като да не им попречиха с всички сили. В една спокойна обстановка не е ясно те как биха гласували. Страхували се от репресии? Че те репресиите дойдоха от официалната централна власт – въоръжени и надъхани катили срещу невъоръжено собствено население!! Включително срещу възрастни хора и младежи, излезли да гласуват! Това е непростим грях и цял свят видя колко струва демокрацията на Кралство Испания.

      И никак не съм съгласен за трите гласа. Това е като глупостите на Слави Трифонов, че ако мнозинството решало всички ще ходим със зелени гащи. Демокрацията не е футболен мач. Ако нещо е решено с три гласа преднина, това само означава, че има сериозно противопоставяне на мненията в обществото и е нужен диалог и дипломация… тук е мястото на политиката и политиците – да сближават, а не да разединяват. Нещо, което Мадрид проспива с години, щото нали сме голямата работа, къде ще ходим да си говорим с нек’ви каталунци, я – да го духат.

      Е, сега го духат всички! Нещата ескалират след поредното наливане на масло в огъна от Мадрид. Наблюдавам как призивите за ненасилие и спокойствие на умерените привърженици на независимостта започват се оспорват от по-радикално настроените. И ако те надделеят резилът за всички, включително за напълно импотентната по тази тема Еврокомисия ще пълен и тъжен.

      А всичко започна от некадърни политици с малки пишки. И според мен нямаше да се стигне до референдум, ако вместо неглижиране на проблема имаше разговори.

      Примери за всичко можем да намерим. И аз мога да те замерям с такива до края на идния месец. А и от двете страни има кой и с какво да прекалява. Именно затова толкова липсва диалога.

      P.S. Не споделям тезата за маргинализация на децата, които не говорят каталунски в училище. Особено пък мрънкането на родителите им (българи). Ако живееш в Каталуния не е ли нормално да опитваш да говориш езика на хората, сред които си. Аз живях само една година там и веднага със съпругата ми (макар, че говорим зле и кастеяно), се записахме да учим и катала. Да, това сигурно не е най-полезният език на света, но всеки език е богатство и ако живея сред тях, най-естествено ми се струва те да си го тачат и използват приоритетно, а аз да се опитвам да го науча. Намирам за чудесна възможността децата в Каталуния да излизат от училищата с двата езика, вместо с един. Ако не искат да учат катала, сами се откъсват от средата си. А ако някой родител толкова не иска децата му да учат каталунски, чий го чини там. Испания има и други области, нали?

Вашият коментар