Блондински изпълнения

Блондински изпълнения

Вчерашния празник точно по средата на седмицата си мислех, че ще понамали темпото на работните дни, но уви – днес се чувствах точно като в понеделник – заринат с множество дребни и неотложни задачки. До обяд почти успях да ожъна повечето от тях.

Вчера наруших ритъма си да лягам късно и да ставам рано и се обърках нещо – измъкнах се от леглото чак в 10 и цял ден ми беше заспало. Нищо полезно не свърших, освен да резюмирам накратко доклада на CSC за VIPsolutions.net. Трябва да започвам да мисля и за следващия си материал за Personal Computer World – ако разбира се, не ме бият след като излезе първия. Заглавието му е „Сигурност ли? Няма такова нещо“ – дано някои хора си направят нужните изводи за това как смятат да третират темата занапред. Разбира се, не е изключено да си остане и глас в пустиня, но трябва да се започне да се говори, че царят е гол…

Вместо да мисля за сериозни неща, обаче, вчера едно съвсем непознато момиче в Интернет ме провокира да пусна няколко свои неща в bukvite.com. Е, направих го… Даже един-два поста от блога ми се маскираха като есета там. Но нещо напоследък не ми се пише. Повече ми се снима. Не съм снимал адски отдавна, въпреки че най-лесния за това сезон почти отмина. Смятам по Коледа все пак да се сдобия и с цифров фотоапарат – още не съм решил какъв.

Мечтания D70 още ми се види скъп за това, което предлага и може да предпочета временно някой Coolpix 5700 или Lumix FZ10, но пък и не си струва някак. Ако ще е гарга да е рошава, иначе по-добре да се спра на сапунерка. Ама как да си купиш сапунерка, като само за малко още има FZ10, а пък как да си вземеш FZ10 като за още толкова има D70? Размечтах се…

Разпечатах си доклада на CSC за да го имам и на хартия и го занесох в близкия Office 1 Superstore за подвързване със спирала. Адски любезни са хората там – и днес също – но едно девойче русокосо на днешната дата бе адски разсеяно – подвърза ми доклада наобратно – трябваше да се чете като Корана отзад напред… Е, голяма работа – сконфузи се момичето, но белята станала – какво да я правя… Върнах се в офиса и го разпечатах пак. Обядвах с Илиян и отново отидох да подвържат новото копие. Беше безплатно, разбира се. Но… като се върнах в офиса какво да видя – девойката хващала един свитък насам, друг наобратно – резултатът още по-плачевен… Четеш, четеш… и изведнъж бум текста наопаки… Изнервих се… Колко блондинка трябва да си за да подвържеш два пъти погрешно 50 листа при положение, че това ти е работата.

Върнах се с трето копие от принтера – девойката този път се скри някъде в склада от срам и за щастие един момък го подвърза правилно от първия опит. Подари ми и тефтер-календар като компенсация за неудобството. Мерси! Мерси!…