Ех, каква ни е китна столицата през последните няколко дни… Днес, тичайки при едни (бъдещи, надявам се) клиенти – адски съжалявах, че не нося фотоапарат. Това е европейска столица (уж!), милионен град – гледаш и не вярваш на очите си… Минах покрай пл. Славейков, вървях по Раковски и точно на кръстовището с Графа има магазин на Германос, пред който винаги има няколко лелки, клекнали на столчета и продаващи цветя. Точно срещу магазина има и два контейнера за смет… Днес гледката беше потресаваща – една възрастна жена стои на столче, около 5-6 кофички с цветя. Последната кофичка беше плътно допряна до найлонов чувал с боклук, зад който следваше друг, върху тях още и така образуващи огромна воняща камара, покриваща целия контейнер…

И докато пързалях поглед по камарата боклуци, зарила препълнените контейнери, от другия край какво да видя – друга леля, с други цветя, в подножието на миризливата лавина… Цветя, боклуци, цветя…

Творци на тъжно сюрреалистично изкуство са политиците ни, наистина! Трябва ли да е такава цената за да се види, че някой е толкова посредствен? Политикът Софиянски няма значение, но… Къде е честта на човекът Софиянски да води предизборна кампания с популистки глупости за това как като служебен премиер бил удвоил или утроил заплатите (всъщност пазарът сам върна частично хиперинфлационното съотношение долар-лев), как бил велик и великолепен, с мисълта за това, което предстои… И да се скрие като плъх в Парламента, абдикирайки от най-голямата си каша като кмет… Дали не точно, защото депутатите имат имунитет, а кметовете не?

В същото време някакъв си нещастник, чийто баща, случайно се родил цар, продължава да храни личните си надежди за господарстване, макар и в републиканска палитра и разигравайки всички ни, цялата му смешна партия-движение така и не изстиска от себе си нито едно категорично и ясно послание през дните от изборите насам. Що за дебелокожа наглост? Пазарлъците за правителство са отново под масата. Отново в тъмното…

Всъщност Симеончо навярно има много вини – но има една, която е безсмъртна – една, която за нищо на света не бива да му бъде прощавана, поне от петнадесет поколения след нашето занапред. И тя е мъгливостта му – стилът му на нищонеказване – онова същото безлично „като му дойде времето“, онова безпринципното и отвратителното неангажиране с нищичко… Срамота и безхаберие! По време, когато четвърт България се е издавила в наводнения, а в центъра на София смърди на разложена мърша…

Написано от Йовко Ламбрев

ИТ и Интернет експерт, предприемач, блогър и фотограф от Пловдив. Фен на WordPress, книгите и музиката. Вярва, че можем да направим света по-добър.

5 коментара

  1. Ето снимка за боклуците – Малките пет кьошета днес :) Снимка от konfeta.

    Отговор

  2. !!! Amazing! Поздрави konfeta! CC-Everywhere галерията е номер едно! :-)

    Отговор

  3. Щеше да е смешно, ако не беше трагично (т.е. ако не ние живеехме тук …). Интересно, дали наистина трябва да се стигне до някоя епидемия, или до кървав сблъсък около Суходол, за се намери начин да се държи сметка на политиците и различните чиновници.

    Отговор

  4. Що се отнася до европейската ни столица: http://spaceguide.hit.bg/contrast/ . Иначе се радвах вчера на подпрените на една стара кола буклуци. Все още не я бяха превзели. Някъде в пресечка на Дондуков. :)

    Отговор

  5. Николай 9 юли 2005 в 23:04

    Много тъжна картинка. За съжаление това е днешна българия…

    Отговор

Ако искате да споделите нещо