За една бристълска лира

Бристъл е град в югозападна Великобритания с около 430 хиляди жители. Иначе казано, малко по-голям от Пловдив. Бристълчани се самоописват като специални хора – креативни и широкоскроени. А Бристъл определят като невероятно място за живеене заради градския дух и усещане за общност, което са съхранили през вековете. Основен елемент на този градски характер придават и множеството малки локални бизнеси, от които хората пазаруват, хранят се или се социализират. „Не искаме Бристъл да се превръща в поредния град-клонинг“, казва едни от героите на днешната ми история за обикновени хора, които правят големи промени.

Началото е някъде през 2009 година, когато Chris Sunderland и Ciaran Mundy започват да обсъждат идеята за съпътстваща валута, което привлича към тях и Mark Burton, който пък точно прави изследване по същата тема. Те обаче са прагматични хора и имат ясна и практична цел – да въведат локална валута, която целият град да използва. А смисъла зад това нетривиално начинание е много семпъл – тъй като тази локална валута ще има значение и смисъл само за хората, които я припознават за такава и я ползват (на теория цял Бристъл), то тя ще циркулира в локалната икономика и ще допринася за завъртането и ускоряването и. Ако някой купи хляб с нея, това означава, че хлебарят също ще я използва, за да купи примерно брашно и при това от местен производител, защото ако последният не е такъв, той няма да я приеме. Всичко това държи парите в локалната икономика, вместо те да изтичат към финансовите центрове на държавата или зад граница, чрез мултинационалните компании.

Към групата мечтатели се присъединяват много скоро още двама души (Dave Hunter и Stephen Clarke), и регистрират начинанието си като Community Interest Company. Това е вид юридическа форма в UK, която е много подходяща за социално предприемачество. Разказана с едно изречение е нещо като ООД, но преследва ползи за обществото, вместо печалба за съдружниците, капиталът може да се инвестира само в посока осъществяване на тези ползи, а в същото време сумите, които могат да се плащат на притежателите на дялове в дружеството са ограничени.

Когато в действителност новата локална валута стартира през септември 2012 година, основният екип зад цялото начинание е едва 10 души. Доброволците са малко повече, но така или иначе до този момент няма нито един нает служител или някой, който да е получил заплащане за своя труд по проекта. Всички усилия са положени доброволно, понеже началният капитал едва стига за да финансират отпечатването на първата емисия „банкноти“.

По това време във Великобритания няколко общини имат т.нар. „локални валути“. Но идеята на бристолчани е далеч по-мащабна, понеже основната цел е не просто да провокират интереса на местните предприемачи, а да постигнат системна промяна в рамките на своята общност. А именно да накарат и обикновените хора да се доверят и да ползват бристълската лира (Bristol Pound или £B).

За да спечелят общественото доверие решават следното – зад всеки бристълски паунд следва да бъде депозирана съответната британска лира (съотношението е твърдо фиксирано 1:1). Това гарантира на хората, че дори начинанието да фалира, бристълските лири в обращение могат да бъдат обърнати в съответните стерлинги. А това пък става възможно чрез партньорството им с Bristol Credit Union (моля, проследете този линк, те сами по себе си са тема за отделна подобна публикация). Последните поемат и управлението на електронните сметки в бристълски лири.

Това обаче е само едната страна на проблема. Едно средство за разплащане би било прието толкова по-лесно, колкото повече хора го ползват, и на колкото повече места то е разпознато за такова. Затова опитват и успяват да убедят общината си да приема плащането на данъците и таксите на местните фирми в бристълски лири. В началото, разбира се, срещат обичайната съпротива, колко сложно и скъпо би било да се променят счетоводни системи, процедури и т.н., но… след вглеждане в детайлите се намира работещо решение, което не затруднява особено процедурите на общината. Успехът е голям, защото така, в най-лошия случай, дори местните предприемачи да нямат къде да оползотворят своите бристълски лири, те знаят, че в крайна сметка могат да платят с тях своите данъци и такси към общината.

И още нещо много хитро, което допринася за това хората да се ангажират и да припознаят въпросните банкноти като свои и като част от своята градска култура. Инициаторите провокират съгражданите си да предлагат различни дизайни на банкнотите. Това се оказва и чудесен инструмент за популяризиране на проекта. Получени са над 200 различни предложения от професионални дизайнери, любители и дори ученици, а жури, съставено от хора от различни градски общности избира финалистите.

Други дизайни могат да бъдат разгледани тук. А това са постери за популяризиране на валутата.

Всъщност как работи всичко?

• Бристолските лири се купуват срещу стандартни британски лири като за целта човек трябва да си отвори електронна сметка и да я захрани. Срещу депозирани британски лири, човек получава същото количество бристълски. При желание, всеки собственик на електронна сметка може да изтегли своята наличност или част от нея в хартиени банкноти. Това е единственият начин бристълските лири да се материализират и излязат в обращение.
• С тях всеки гражданин на Бристъл може да се разплаща електронно или с хартиени банкноти с всеки местен търговец, който ги приема.
• Една бристълска лира струва точно една британска, като двете са взаимнозаменяеми, съответно финансовият риск е равен с този да се използват британските лири. Това е само съпътстваща валута, която няма за цел да заменя основната.
• Някои търговци, които искат да популяризират локалната валута, дори предлагат отстъпки за клиентите си, ако плащат с нея.
• Бизнес-сметки в бристълски лири могат да отварят всички търговци с частен капитал, които са базирани в Бристъл.
• Всеки може да плаща или да приема плащания в £B, но доколкото бристълските лири не са законно платежно средство, използването им е базирано единствено на добрата воля.
• Банкнотите се печатат върху хартия с прилична защита срещу подправяне.
• Бристълските лири могат да се заменят обратно срещу стерлинги при внасянето им обратно в сметка в Bristol Credit Union. Няма такси за тези конверсии.
• В допълнение към системата за електронни разплащания и хартиените банкноти, вече има разработени мобилни приложения за плащане в £B, както и TXT2PAY система за разплащане чрез SMS. При електронно плащане или с SMS платформата удържат малка комисионна от получателя на сумата.
• Технически „банкнотите“ са ваучери със срок на валидност (първата емисия изтича на 30 септември 2015).

Some people said we were brave, others, slightly mad. But the very small team grew from two, to three, four, six, then eight, as we put together careful and detailed plans for what we would do. Someone volunteered the idea that we could make payments by text, that the technology was all there and simple to execute and, to prove it, he built us a prototype. We burrowed into the detail and wrote a hundred pages of feasibility study. Our aim was to show people we could actually do this. – Chris Sunderland

Самите бристълски лири не създават богатство директно, но увеличават това на бристолчани, задържайки циркулацията на капиталите в локалната им икономика, вместо те да се губят из глобалните финансови системи или разни „райски“ данъчни островчета. В допълнение на това хората опознават града си, избирайки и откривайки места, които приемат валутата. Създават нови познанства и партньорства, при това не само за бизнес. Връщат усещането си, че парите и банките трябва да служат на хората, а не обратното. Малкият местен бизнес отваря работни места и т.н., и т.н.

Ето и едно 4-минутно филмче, в което човекът, от който започва всичко, разказва за проекта:

Сега, когато пиша този текст, около 800 търговци в Бристъл вече приемат £B и около 1000 от жителите на града притежават сметки в местната локална валута. През юни 2015 около 1 милион британски лири са депозирани за £B, от които около 700 хиляди са в обращение. Това не е особено много на фона на икономиката на града, в която се твърди, че циркулират над 3 млрд. лири. И вероятно скептиците ще се захванат за това, но за по-малко от три години и начина, по който започва всичко, този резултат по-скоро е чудесен. А и не всички победи са измерими в цифри. Например, днешният кмет на Бристъл, George Ferguson, получава цялата си заплата (£51000) в бристълски лири. От юни 2015 сметките за електричество към Good Energy (доставчик на електроенергия от 100% възобновяеми източници) могат също да бъдат плащани с бристълски лири. Компанията претендира да е първата в света, която приема плащане на сметки за енергия в локална валута. Много от местните фирми предлагат на служителите си избор дали да получат част или цялата си заплата в местна валута. Платформата за електронни разплащания в местна валута (по Интернет, чрез SMS и вече и с мобилни приложения) функционира чудесно. Мобилните приложения са разработени от малка местна софтуерна компания от Бристъл. А Bank of England признава ролята и съществуването на локалните валути.

И понеже текстът стана много дълъг, добавям две кратки филмчета по темата за най-любопитните. Първото дообяснява и рекламира идеята, а второто е преразказът на BBC за нея, в един типичен за тях стил.

Аз накрая, само искам да натвърдя, че всичко започва от двама души…

Нашата цел бе да покажем на хората, че всъщност можем да го направим. – Chris Sunderland