За българската кирилица

Миналата година, около месец след 24 май, попаднах на тази статия в Капитал, а оттам научих и за инициативата „За българска кирилица“. Преди два дни статия в Култура ми напомни отново за нея. Силно препоръчвам и двете статии на всеки, който се интересува от темата, както и „Кратка история на кирилската азбука“ на Иван Илиев, защото това е тема, която далеч по-истински е свързана с националната ни идентичност, отколкото шумното развяване на патриотарски тези за много морета и Ботев и Левски (с безкрайното ми уважение и към двамата!).

Скоро обяснявах на група познати аржентинци и колумбийци, че ние българите не ползваме руска азбука, а исторически погледнато руската азбука е проекция на българската. И всъщност азбуката се нарича кирилица. Гледаха ме изключително изненадано, и вътрешно в мен остана усещането, че не ми повярваха особено. Дано съм ги накарал да погледнат поне в Wikipedia.

Водил съм този разговор с много чужденци. И винаги предизвиквам изнедани погледи. Защото темата с произхода на азбуката ни е една от тези теми, които ние българите не сме си отвоювали в световната културна история и се отнасяме към това твърде срамежливо.

Всъщност обаче, като човек който прекарва 2/3 от денонощието си в Интернет или пред някакъв компютър – исторически съм прав, но на практика трябва да призная, че леко заблуждавам хората. Защото de facto, ние българите, не само, че с времето сме възприели реформираната кирилица, но поради факта, че мнозинството от компютърните кирилски шрифтове (начертания) са руски, сме позагърбили много сериозно българските начертания или изписвания на буквите и пишем най-често наистина с руска кирилица по компютрите си, а оттам и в Интернет, книгите, печатните медии и навсякъде. Ако не разбирате за какво говоря, това само потвърждава тезата. Тогава се върнете към линковете в началото на този текст и прочетете манифеста на инициативата „За българска кирилица“.

Ако искате да направите нещо повече на практика – а точно днес е хубав повод за това – можете да инсталирате на компютъра си шрифтове, с които да пишете (а така и да популяризирате) българската кирилица. Ето моите две предложения – едното е за serif, а другото за sans-serif шрифт.

Първото е изключително красивият Barkentina на българският художник Кирил Златков, който на всичко отгоре е и безплатен за лична употреба и можете да си свалите свободно негово копие, например от тук. Въпреки това под бутона Download ще видите и бутон donate (чрез PayPal) – би било чудесно да подкрепите автора му със сума по ваша преценка.

Второто предложение не е безплатно, още по-малко е свободно, но пък е един от най-достъпните български шрифтове на пазара. Нарича се Helen и стандартния лиценз за до 5 компютъра за българската (cyrillic) версия струва 40 EUR, което е хубав подарък за семейните компютри по повод днешния празник.

Честит 24 май!

P.S. Нещо, което научих допълнително – хората зад инициативата, която цитирам, работят върху комплект шрифтове с български начертания, които да предоставят за свободна употреба! А ето и още малко полезна информация от списание Осем, които са посветили майския си брой на тази тема.

P.P.S. На 2 декември 2016 Стефан Пеев ми изпрати като коментари към тази публикация препратки към четири интересни колекции от шрифтове (първата е само с българска кирилица), които предпочетох да подредя, както следва тук:

Благодаря!

20 коментара за “За българската кирилица”

  1. Освен, че тук при нас днес е #LaGranFiestaDeLaDemocracia и се налага да се юрна да гласувам (мрън, мрън, хихихих), съм почти сигурна, че пиша това на нарочно-търсен и избран преди години БГ шрифт. Но е възможно да греша!

    Като дълбоко експериментирана дълголетна българска емигрантка по света, вярно че единствените, които понякога сритват почти несъществуващия ми шовинизъм, са ордите неинформирани чужденци. Но пък предполагам че са зле, че и дори съвсем неинформирани, защото за разлика от горди микро-нации като каталанската (примерно), ние не си даваме грижа да информираме за българската културна, социална, че и империална история. (За робската вече кой ли се сеща днес!!) Тааа, не съществуваме, защото не мърдаме особено; сакън, да не би да не излезем на снимката.

    Напоследък, все по-често ми се налага да слушам тъпанари – някои с нацистка душа (мда, и мога да го аргументирам с негова библиография) на Мариано Рахой – да се бият в гърдите по електоралните митинги и пр., че видите ли Испания е една от най-старите държави в Европа; и едва ли не в цял свят. Подсмивам се, но си признавам че леко ме дразни!! Пък баш на политика, ми иде да му тегля един шут в ченето де. … Та май, по-добре да се измитам да гласувам!! (((; И да им тегла по един метафорен шут на всичките ни циции!! #OléYo

  2. Хубава статия, само ми се щеше списъкът да е малко по-дълъг. Barkentina e прелестен шрифт, но има твърде малко приложения, a Helen Bg е втръснал от една голяма фирма, която твърде дълго го ползва.

    Иначе такова е положението – дори Gentum Book Basic, на който ти е текста, е с руско начертание. Гугълските шрифтове са така (впрочем в коментарите не ти се появява PT Sans, ами се замества от Times, само да вметна).

  3. Бих удължил списъка, но това са двата шрифта, които аз ползвам, а типографията е тема, в която съм само любител. Наясно съм, че няма кой знае колко голям избор от шрифтове с български начертания – още по-малко свободни или на достъпна цена. Търсил съм доста. С шрифтовете за web проблемът е още по-сериозен… Затова и в сайта си ползвам руски начертания, бих ги сменил, когато открия с какво.

  4. Ето това манипулативно премълчаване, усилено с руски мащаб си води съответните последствия…

    Официалната агенция ТАСС припомня, че от 1991г. Денят на славянската писменост и култура е държавен празник, но не споменава за ролята на България за приютяването на учениците на Кирил и Методий, благодарение на което кирилицата тръгва сред славяните. В текста на агенцията се казва само, че „кирилската азбука е станала основа за много славянски езици: беларуски, български, македонски, руски, сръбски, украински, черногорски.“

    Цитатът е от тази новина в Дневник.

  5. Бях се зачела в статиите в Дневник и попаднах на това. http://cargocollective.com/cyrillicslyblog/filter/Serebro-Nabora

    Въпреки, че безкрайно много харесвам работата на всички, стартирали инициативата за кирилицата (също като един любител на шрифтове), изглежда не е съвсем коректно „българската“ кирилица да се нарича точно Българска. както пише и на други места, явно Петър I я е въвел с цел да доближи империята до европейските тенденции в науката и до латиницата, и по стечение на обстоятелствата особеното изписване се е харесало и на нас. Все едно, и на мен повече ми допада, макар че ми е чудно коя от двете е по-четима.

  6. Аз не намирам противоречия в последния линк. Петър I е реформирал кирилицата – тук спор няма – и да кажем, че това е т.нар. руска или реформирана кирилица. Съответно по ред причини започваме да ползваме техните начертания. Но – особено пък сега в цифровата ера, когато не са нужни отливки за да печатаме книги – българските начертания заслужават усилията да бъдат опазени, използвани и популяризирани. И ако всичко това дотук е еволюцията на кирилицата – то точно това, което имаме днес, но с неговата разпознаваема идентичност, напълно си заслужава да се нарича българска кирилица.

  7. От това интервю междувременно научих, че хората зад инициативата подготвят комплект шрифтове, които да предоставят за свободна употреба, но още не са приключили с работата. Това заслужава уважение и адмирации!

  8. Еха, страхотен шрифт!

    Много благодаря! Скоро ще пиша пак по темата и ще акцентирам на неща, които междувременно открих или ми подсказаха!

  9. Блогът КОНТЕКСТ, където поддържам раздела БЪЛГАРСКА КИРИЛИЦА | БЕЗПЛАТНИ ШРИФТОВЕ (https://stefanpeev.wordpress.com/), се обновява почти ежедневно. Добре е да се знае, че благодарение на руския типограф Алексей Ваняшин много от познатите ни отдавна Google Fonts (като например Arsenal, Raleway и др.) добиват разширена форма (по така наречения стандарт GF Cyrillic Plus). Разширеният стандарт включва поддръжката на съвременната форма на българската кирилица като local feature (локализация за работен език „Bulgarian“), още и поддръжката на сръбските, македонските форми на кирилица, както и поддръжката на кирилицата за неславянски езици, използващи в писмената си реч кирилица. Проблемът е, че масовите текстообработващи програми от рода на WORD или свободните му еквиваленти като Libre Office все още не могат напълно да прилагат вложените в Open Type шрифтовете локални функции за избор на работен език. Така че още известно време ще има проблеми – не само с количеството на достъпните шрифтове със съвременна форма на българската кирилица, но и с поддръжката им от различните програми…

  10. Господин Ламбрев, благодаря Ви, че сте включили препратки към сайта с българска форма на кирилица в блога си. Бих искал да ви информирам обаче, че този сайт повече няма да бъде поддържан и съдържанието му се премества в http://localfonts.eu. Ще Ви бъда много признателен, ако замените настоящите препратки с актуалните в новия ни сайт.

Вашият коментар